Нора Стоичкова Операторите на безмитни магазини изобщо не смятат да се дават. Вместо да хлопнат кепенци, както се разпоредиха законодателите, те пак се разшаваха. Сега се опитват да ни пробутат идеи как да пребъдат по сухопътните граници с Македония, Сърбия и Турция, но вече като травъл ритейл търговци. Травъл ритейл (Travel Retail) е специфичен вид търговия, фокусирана към преминаващите пътници през ГКПП, при която се продават стоки с начислени данъци. Цените в тези магазини са между тези на фришоповете и на вътрешния пазар. Доставчиците им предоставят освен специален асортимент и специални отстъпки. Заради големия пътникопоток и големи обеми. В ЕС травъл ритейл бизнесът се развива добре - заради носталгията на пътуващите по безмитната търговия, а и заради разликата в акцизните ставки, които прилагат страните в ЕС. Интересите му се представляват от European Travel Retail Council (ЕTRC). Звучи толкова нормално и цивилизовано, че човек започва да се пита къде е проблемът да оставим по местата им добрите стари безмитни търговци. Които от 18 години лев данък не са платили на държавата, но за сметка на това станаха главен спонсор на демократичния плурализъм у нас, дето има една дума. От друга страна безмитните търговци напоследък показват и известна сговорчивост. Само допреди два месеца отказваха да плащат каквито и да било данъци. В крайна сметка става въпрос за 5 обекта по сухопътната граница с Македония, Сърбия и Турция. Още повече че от другата страна на бариерата са техните колеги - македонци, сърби и турци, които ще печелят двойно от безмитната търговия. И които безакцизно и всекидневно ще стават все по-богати поне с по няколко милиона. Под носа им. Нека да си припомним кои са операторите: "Трансимпекс", "Кореком Принцес", която се държи от офшорка, "Братя Василеви", "Аидатур", на турския бизнесмен Фуат Гювен... Все граждани, които тъкмо бедна България вкара в списъка на сп. „Форбс” като едни от най-богатите хора в света. Със сигурност благодарение най-вече на българската държава, която почти две десетилетия е в услуга единствено на пет-шест властови центъра. Сборище на добре известни бизнесмени и политиците им, където само мадамите са приходящи. И които използват в нарушение на всякакво законодателство безплатен държавен ресурс, за да стават мултимилионери. И именно тук е коренът на проблема: може ли бизнес, заченат с един парадоксален закон, който го уреди с безплатни терени по ГКПП-та и поне 17 години без данъци да върти търговия с едни от най-оборотните стоки – цигари, алкохол и бензин - да има право на живот. Дори и пременен в овчата кожа на травъл ритейл търговец. „Напълно разбирам безмитните търговци. Ако бях на тяхно място, сигурно и аз щях да търся всякакви начини да държа глава над водата”, коментира министърът на европейските въпроси Гергана Грънчарова. Г-жа Грънчарова първа от правителството и доста смело постави въпроса за закриване на безмитната търговия преди два месеца. Когато се разбра, че Брюксел няма да търпи повече подобен сив сектор в европейската икономика. И в интерес на истината правителството я подкрепи. Мобилизира се достатъчно властови ресурс, за да бъде изготвен закон за забрана на безмитната търговия. Според него безмитните търговци трябва да прекратят дейността си най-късно до 3 месеца. А Министерството на вътрешните работи и Министерството на държавната администрация трябва да им уредят статута. Което означава да им платят обезщетения, както било правилно по европейските стандарти. За което имат само 1 месец... Да не би да спре кърмата към политическите централи и да го закъсат преди края на мандата ...? Дори и тъй добронамерен към този сив сектор, проектозаконът заседна здраво в бюджетната комисия и това май никого не изненадва. Като се имат предвид частно-партийните интереси към терените, особено на оная безмитна бензиностанция край ГКПП-то на турската граница. Теренът е в „Натура 2000”, между другото... Не е изненада също така, че безмитните търговци са успели междувременно „да пробият” Коалиция за България, по думите на неназован парламентарен източник. Целта е да бъде ограничена „опасността да бъдат изтласкани” не просто от бизнеса, но и от терените. И ако проблемът да бъдат или не беше в елементарната справедливост и добрия пример за нормалния български бизнес, то решението за затварянето им ще мине само когато се уреди статутът на безценните терени, които до момента операторите използват, като че са им бащиния. И битката оттук нататък ще е кървава Взети от държавата като подарък, терените са изключително тлъсто парче. Не просто защото сами по себе си са безценни, а и заради стратегическата си позиция по отношение на огромния пътникопоток. Но я си представете един МОЛ на това място например. Представяте ли си какви обороти би имал такъв търговски обект на турската граница – на около 300 км отстояние от София и Истанбул? И още – срещу какво един безмитен оператор - мултимилионер и едър собственик на всякакво движимо и недвижимо имущество, човек, комуто министрите целуват ръка, ще се примири да продава само евтини парфюмчета по границата. Ей така, че било по-справедливо! Няма такъв филм. Дори в Холивуд, няма. Така че, не е нужно Ванга да е жива, за да се прозре каква тънка сметка лежи зад страстното им желание от крупни търговци на евтини цигари, бензин и алкохол да се превърнат в кротки травъл ритейлъри. Които продават евтинко френска козметика и си плащат акцизите. Защото точно това им предстои. „Твърдо затваряме безмитния бизнес с бензини”, твърди евроминистърът. И заявява, че до ден днешен никой не е успял да я убеди, че това е бизнес, от който държавата печели. Така че, безмитните търговци сега имат една единствена задача: тайно и полека да си приватизират терените. Това не би било възможно, ако със закон бъдат изтикани оттам. И нека не преувеличаваме тяхната същност. Никаква дарба не е да продаваш на по-ниски цени бензин, алкохол и цигари. Една бабка от село Драгуново да я направиш безмитна бензиджийка, по същия начин ще й порасте работата. Иска се нещо повече от бизнес нюх, за да се научат и спазват правилата на играта. Иска се нормална бизнес среда, сигурност, безотказно правоприлагане и здрава държава. Нещо, за което всички си мечтаем. Между другото.