Дейвид Смит, Тhe Times Най-големите капацитети на централните банки, финансовите министерства и частния сектор са се концентрирали в намиране на начин за излизане от кредитния крънч. Това ще е фокусът на традиционните пролетни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон тази седмица. Нещата са се променили след последната им среща през есента. Сега повечето икономисти смятат, че Америка е в рецесия, а „нормализирането“ на финансовите пазари е още далеч в бъдещето. Тези проблеми са адски сложни. Малко от тях биха могли да бъдат решени от една-единствена държава. Когато всичко се поуспокои, регулацията на банките вероятно ще бъде по-засилена, тъй като поради съчетание от алчност и некомпетентност, някои от тях не успяха да го направят сами. Форумът за финансова стабилност ще изнесе доклад пред финансовите министри от Г-7 и централните банки. В междинен доклад през февруари становището на форума беше: „Събитията показаха, че качеството на управлението на риска варира значително в най-големите и очевидно най-сложно устроените участници на пазара“. По-късно ще дойдат и регулаторните мерки. Какво обаче трябва да се направи в момента? Кредитният крънч е резултат от поредица сривове на пазара. Задача на политиката е да неутрализира подобни сривове. Ето и няколко предложения как да стане това. Лихвените проценти трябва да бъдат намалени Комисията по валутната политика на Банк ъф Ингланд следва предпазлива линия относно намаляването на лихвите, балансирайки между забавянето на растежа и покачването на инфлацията. Засега това е правилно решение, но ето и повод за предприемането на по-агресивен подход. Проблемът е подновеното покачване на лихвите на капиталовите пазари предвид лихвата за тримесечен междубанков заем, която е 6%, и кредиторите, които вдигат своята при всяко движение на официалната. Банк ъф Ингланд обаче трябва да реже и ако е необходимо, да продължава да орязва лихвите, докато икономическите показатели в цялата страна продължават да падат. Комисията по валутната политика „в сянка“ (на опозицията), която се събира под покровителството на Института по икономически въпроси, е съгласна с такова решение. Тя е гласувала орязване на лихвите този месец с 6 гласа „за“ и 3 „против“, като само един член – Патрик Минфорд, смята, че намаляването трябва да е с половин пункт. Минфорд заяви: „Банката трябва да предприеме действия, за да намали лихвите на капиталовите пазари (които стават все по-важен фактор) с около 1% с възможност за допълнително намаляване. Крайната цел е сега да свалим лихвите до 5% в готовност за допълнително намаляване.“ Останалите членове на Комисията в сянка, гласували „за“ - Тим Конгдън и Тревор Уилямс - „са склонни да се съгласят с намаляване“, но не и на този етап. Федералният резерв на САЩ намали лихвите драстично и ще продължава да го прави. А Европейската централна банка? Опълчването й срещу инфлацията за момента е похвално, така че лесно можем да забравим, че проблемът й с инфлацията е по-голям от този на Великобритания. Таванът на прогнозите й за инфлацията беше 2%, данните за март сочат 3,5% обаче, а това е недалеч от сегашния официален лихвен процент от 4 на сто. Това се случва въпреки благотворните ефекти на силното евро. Въпреки всичко в края на краищата ЕЦБ ще трябва да разгледа положението с високата инфлация, за която ще се погрижи забавянето на икономическия растеж и ще й се наложи да ореже лихвените проценти. Захранването с ликвидност да бъде увеличено Освен лихвените проценти централните банки трябва да се погрижат да вливат ликвидност в пазарите и да попречат на по-голям брой вторични източници. Английската централна банка настоява, че активно прави това и действията й, сравнени с тези на ЕЦБ и Фед, изглеждат по-ефективни. В настоящата ситуация каквото и да се направи, няма да е достатъчно. След разразяването на кризата, банките са се нуждаели от средно 4,5 пъти по-голяма ликвидност, която Банк ъф Ингланд е способна да осигури. Спасителен изкупвач на ипотечни ценни книжа Кредитният крънч е резултат от преобразуването на ипотеките в ценни книжа за търгуване. Продължителността му отразява факта, че много от тези пазари на гарантирани с активи ценни книжа престанаха да функционират. Това е срив в огромен мащаб. Централните банки можеха да стоят настрана и да чакат пазарите да се отворят отново, но това щеше да отнеме твърде дълго време. За да се върнат пазарите към живота, трябва да се реши съдбата на „висящите активи“, както ги нарече гуверньорът на Банк ъф Ингланд Марвин Кинг. Това не означава, че Банк ъф Ингланд или други централни банки трябва да субсидират нови ипотечни облигации. Нито пък, че властите трябва да се справят с „висящите активи“, като ги изкупят, и то за повече от няколко седмици. Изкупуването им на безценица ще позволи на банките да изчислят загубите си. Междувременно е нужно данъкоплатците да имат възможност да спечелят нещо от сделката. Най-оспорваният вариант Оставих най-оспорвания вариант за най-накрая. Част от случващото се на ипотечния пазар във Великобритания е, че заемодателите осезаемо се отдръпват като реакция срещу отслабващия пазар. Съществува елемент на пазарен срив, особено отразяващ се на първоначалните купувачи. Броят на заемодателите се сви – условие, изострено от решителността на „Нордърн Рок“ да отпише ипотечните си активи и да изплати средствата на данъкоплатците – но никой не желае да увеличи пазарния дял. Одобренията за ипотеки се стабилизираха на 73 000 през февруари, но е възможно да продължат да падат. Възможно е, ако не бъде обуздана тенденцията, да се появи кредитна низходяща спираловидна тенденция. Възможно е дълбоката жилищна рецесия, която на властите им се иска да избегнат, да стане реалност. Няма нищо радикално в ипотечно кредитиране от правителството. През 60-те и 70-те години строителните компании и местните власти се съревноваваха за дял на ипотечния пазар. Пощенските услуги, които са национализирана индустрия, предлагат набор от ипотечни продукти съвместно с „Бристъл енд Уест“. Правителството за разлика от банките ще сметне увеличаването на наличните средства за уместно. Финансовото министерство, което предпочита онези, които купуват жилища, да са обвързани с дългосрочни ипотеки до 25-годишен период на изплащане, би могло да направи това директно, ако предлага единствено дългосрочни ипотечни планове. Възможно ли е? Кредиторите биха надали вой, което на министрите ще им напомни твърде много за 70-те. Но съществува пазарен срив и той е много близо до дома.