Ген. Васил Василев Специални разузнавателни средства (СРС), едно скъпо и много опасно мероприятие. Такова мероприятие взриви политическия живот в САЩ преди години и свали от поста президента на страната. Това бе „Уотъргей“. В последните години „Уотъргей“ се появи и в нашия политически живот на няколко пъти. Защо стана така, че липсва контрол над СРС и защо се използват не по предназначение? Явно ефектът им е доста голям и постига целта си да унищожи политическия противник. Законът за прилагане на СРС е сравнително добър. Но според мен той трябва да се прилага само когато са изчерпани всички други оперативни средства и за престъплението, за което ще се използва СРС, да е предвидено наказание над пет години. СРС трябва да се редуцира в своето прилагане, защото на заден план се оставя работата с негласния апарат. Много оперативни работници са склонни всячески да прилагат СРС, отколкото да вербуват агентура, да планират оперативни комбинации и други способи за разкриване на извършители на престъпления. Липсва и ефикасен контрол над тези СРС, които не носят необходимата оперативна информация. Не е нормално службата, която осъществява оперативното мероприятие да определя кое да унищожи. Това трябва да го извършва независима инстанция. Контролът над СРС трябва да се извършва както от парламента, така и от бюджета. Има практика в някои страни на Европа различните СРС да се остойностяват. Така остойностени те се спускат на полицейските началници, които стриктно следят да не изчерпат лимита си от СРС. Те го използват само когато всички други оперативни способи са изчерпани. На други места в Европа СРС се контролират от специална парламентарна комисия, доминирана от представители на опозицията. У нас липсва този ефективен контрол за използване на СРС – станали веществени доказателства и използвани в съда. Тези веществени доказателствени средства (ВДС) трябва да формират присъдата заедно с другите набрани годни доказателствени средства от обвинение. Не е добър този оперативен работник, който е целял да проведе десетки СРС, но по тях не е събрано нито едно годно веществено доказателствено средство. Това не е добър полицейски служител. Именно затова следва да се помисли за осъвременяване на закона за СРС, като обаче не следва рязко да се ограничават правата на служителите, тъй като СРС са основни полицейски средства, особено при опазване на националната сигурност и при разкриване на организирана престъпност, за предотвратяване и разкриване на техни криминални престъпления. От друга страна с действен парламентарен и обществен контрол над цялата дейност при прилагане на СРС обществото трябва да знае, че пълна прозрачност в работата на специалните служби не е необходима и е невъзможно да бъде постигната, но трябва да има строга рамка на контрол. Обществото е чувствително сега по темата специални разузнавателни средства. И един действен контрол ще му докаже, че тези мероприятия са контролирани и неправомерно няма да се използват. А тези, които си го позволяват, според мен ще бъдат сурово наказани и това е необходимо, за да се спре с лафа „Това не е за телефона“ и „Всичко се подслушва“. Когато говорим за контрол чрез финансиране трябва да знаят, че харчат парите на данъкоплатеца . Всяко нерегламентирано и неносещо реални резултати СРС е харч на данъкоплатеца с отрицателен знак. Затова на службите трябва да се определя бюджет за използване на СРС, който да се отчита всяка година. За да се знае за какво СРС е платено и какъв е резултатът от приложението му. Парламентарна комисия и комисия от Сметната палата периодично в годината да извършват контрол над поделенията на МВР и ДАНС за прилаганите остойностени СРС и резултатите от тези проверки да се огласяват на обществото. Забележи ли се и започне ли осъществяване на такъв действен контрол, спокойствие ще се внесе в службите и в цялото общество.