При Брежнев и Горбачов СССР даваше злато, за да внася жито от чужбина. Днес Европа плаща на Русия пребогато, за да върже зърнения си баланс. Дори се ужасява какво ще стане, ако руснаците спрат насъщния. Дали това са последици от победата на капитализма в Русия или от недалновидната зелена политика в ЕС? Брюксел продължава да субсидира не само производителите, но и тези, които не произвеждат. И сега е там, където Москва беше преди 20 години. Нещо подобно се случва и в България. Преди 1944 г. една добра реколта жито стигаше за изхранване на страната през следващите три години. През осемдесетте Живков казваше: „Ние можем да изхраним не една, а две Българии“. Цяла върволица от танкери за зърно чакаше пред пристанището в Балчик. Но щом минахме през прехода и влязохме в ЕС, добивите у нас вече трудно покриват зърнения баланс. Като добавим сушата и дежурната далавера с държавния резерв, дойде време и ние да внасяме. През ХVІІ в. след разорението на 30 годишната война в Европа никой нямал пари за жито. По принуда германците започнали да ядат картофи и ги заобичали. В крайна сметка фалирала Полша - най-голямата държава износителка на зърно. После за два века изчезнала и от политическата карта. Сега уж война няма, но след енергийната зависимост от Москва, вече се очертава и зърнена.