Боян Чуков Днес е много модно да се говори за геополитика. Думата е почти вълшебна и когато някой от политиците не знае как да обясни даден феномен в международните отношения, дълбокомислено се позовава на някакви мъгляви „геополитически интереси”. Пред националните правителства и политическите елити стоят множество предизвикателства. Едно от най-големите е преходът от геополитическо мислене към геоикономическо такова. Основата на днешния свят са огромните производствено-потребителски комплекси, които нямат 100% национално измерение. Техните ядра са геоикономическите инфраструктури. Типичен пример са мащабните стратегически нефтопроводи и газопроводи, които пресичат континенти, региони и държави. Именно те позволяват вкарването на огромни територии в дадена геоикономическа орбита. 34 църкви за 192 християни в Кувейт След 11 септември 2001 г. глобалната кампания срещу „световния тероризъм” много често решаваше отчетливи и конкретни геостратегически цели на някой от глобалните играчи в света. „Ал Кайда” периодически придобива вид на ловджийска хрътка, която надушва най-вече местата, където има залежи на въглеводороди, и някак си естествено „тича” най-често край тръбопроводите, транспортиращи енергийните суровини. Преди години, по времето на президента Картър в САЩ, в битката срещу руснаците в Афганистан се появи терминът „възбудени муджахидини”. От тях с времето се „родиха” алкайдистите, които тръгнаха по света да налагат с тероризъм „правата вяра” и техните порядки. По тази причина преди време се роди и понятието „геотероризъм”. По-ясно казано, терористи, които решават конкретни геоикономически задачи. Днес се наблюдава, както казва проф. Самуел Хънтингтън, „сблъсък на цивилизациите”. Този цивилизационен сблъсък логично разполага със своите етнически и конфесионални измерения. Дали пък днес да не е възможно да се говори за „геоетнонационализъм” и „геоконфесионализъм (1)”? В Кувейт живеят 192 християни. Любопитен е фактът, че за осигуряване на тяхната свобода на вероизповеданието са подсигурени 35 църкви. Божите храмове са разположени в близост до въглеводородните находища в страната и... по протежение на тръбите, отвеждащи ги до съответните терминали. Логично! Добър повод при определени обстоятелства да се появят „добрите момчета”, за да защитят техните права и най-вече конфесионални свободи. В района на Персийския залив Аллах е решил, че близо 85% от запасите на нефт и газ са разположени върху земите, които се обитават от шиити. Ето защо моллите в Техеран, които очевидно имат основание да викат постоянно „Аллах Акбар”, играят ключова геоикономическа роля в света. Конфесионалните сблъсъци много бързо могат да се използват като средство за решаване на нефтогазови спорове. От доста време аналогична роля играят и конфликтите на етническа основа. Преди години добре известният Владимир Ленин е казвал, че за да се обединим, първо трябва да се разграничим. Позната формула, която в наши дни силно мирише на нефт и газ. Кюрдският проблем струва 4-6 млрд. долара Кюрдският проблем в Турция и Северен Ирак струва годишно около 4-6 млрд. долара загуби поради периодичните взривявания на нефтопроводите в региона и принудителния им престой. Преди построяването на тръбопроводната система Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД) бе необходимо да се „изчисти” ПКК (Кюрдска работническа партия) от трасето. Лидерът на кюрдските сепаратисти бе вкаран в турски затвор, кюрдските сепаратисти притихнаха и нефтопроводът бе построен. Когато през дадена територия преминават инфраструктурни съоръжения с геоикономическа стойност, този факт в определен смисъл гарантира стабилност в региона. Да се върнем на Балканите. По принцип е известно, че трасетата на нефтопроводите и газопроводите, идващи от Каспийско-Черноморския регион и пресичащи нашия полуостров, са 12 на брой. Това са една дузина опции, но е очевидно, че не могат да бъдат реализирани всички. Първо, икономически е неизгодно и, второ, няма за всички нефт и газ, за да се напълнят плътно тръбите. Една от основните цели на страните, които имат глобални интереси, е контролирането на трасетата им. Съвсем наскоро България, Унгария и Хърватия признаха Косово. Румъния обаче категорично отказа да се присъедини към тази група. В нашия регион сериозна роля играе т.нар. унгарски етнически фактор. Унгарската диаспора в Румъния е 1,4 млн. души, в Словакия - 0,5 милиона, и в Сърбия - 0,3 милиона. Букурещ от години се стреми към реализирането на нефтопровод, който да води своето начало от румънското пристанище Констанца. Нашите северни съседи вече инвестираха в инфраструктурата на черноморския си порт близо $2,5 млрд. Идеята е да се построи нефтопровод Констанца- Сърбия- Омишал (Хърватия)- Триест (КОТ) с дължина 1200 км. Терминали са планирани и на сръбска територия в пристанищата Панчево и Нови Сад. Обаче и двете са на територията на автономната област Воеводина (населена с етнически унгарци), през която минава и плавателният канал Тиса-Дунав. През 2003 г. казахстанският президент Назърбаев даде надежди на Букурещ, като заяви, че „увеличаването на добивае на нефт в Казахстан и Русия ще създаде възможности за използването на румънското пристанище Констанца като междинна база за транспортиране на казахстански нефт”. Днес американците вече разположиха своята военна база „Михай Когълничану” край румънския порт. Въпреки многократните усилия на Украйна да активира нефтопровода Одеса-Брода не бяха постигнати конкретни резултати. Това увеличи шансовете на нефтопровода КОТ, но по-късно се появиха Бургас-Александруполис и се активира проектът за АМБО (Бургас-Вльора). Всички изброени тръби разчитат на един и същи нефт от Каспийския регион. И отново американските военни бази следват трасето на АМБО. На българска територия военните съоръжения са в Безмер и Граф Игнатиево. На запад от България АМБО преминава край американската военна база „Бондстиил” в Косово, преди да стигне да Вльора (Албания). В началото на 2008 г. бяхме свидетели на серия от споразумения на „Газпром” с България, Сърбия и Унгария за полагането на газопровода „Южен поток”, който ще достигне до черноморския ни бряг, преминавайки по дъното на Черно море, и ще транзитира през териториите на трите страни. На сръбска територия се предвижда изграждането на подземно газохранилище „Банатски двор”, което отново е на територията на Воеводина, където са етническите турци. Унгарският фактор В Румъния съществува Съюз за унгарска Трансилвания. Днешна Трансилвания е населена приблизително с 50% етнически унгарци и е около 50% от територията на северната ни съседка. Но именно там се намират над 60% от нефтените и газовите находища на Румъния. Лек външен импулс... и не е трудно да се инспирират настроения в защита на „потисканите” унгарци. След обявяването на независимост от Прищина президентът на Унгарския национален съвет Ласло Токеш заяви, че „маджарската общност” се стреми към независимост. Още през есента на 2007 г. Асоциацията на маджарите във Воеводина се обърна към ЕС и поиска мисия, която да проучи ситуацията „отвътре”, с последваща цел - получаване на Воеводина на републикански статут. А по-късно защо не и независимост? В района на американската база „Бондстиил” в Косово се кръстосват стратегическите коридори №10 (Атина-Белград- Воеводина-Западна Европа) и коридор № 8 (Бургас- Вльора). При възникването на етнически конфликт в Македония определен интерес ще представлява контролът на град Куманово, който е на пътя на коридор № 8. Етническите конфликти на Балканите, наричани унгарски фактор или албански фактор, на практика най-често скриват битката за контрол на стратегическите коридори - основен елемент в геоикономическата стратегия на глобалните играчи. (1) конфесия- вероизповедание