Напоследък медиите ни приучиха да гледаме на Никола Саркози повече като на знаменитост от калибъра на Том Круз, отколкото като на успешен френски президент. Вярно е, че стопанинът на Елисейския дворец доста се постара да изгради подобен имидж, но сериозният анализ няма как да подмине добрите попадения на Сарко-дипломацията. Едни от първите й бенефициенти бяхме ние българите, с освобождаването на нашите медицински сестри. Вярно, формално на пръв план беше изведена Сесилия, но тя действаше от името на Саркози и на френския интерес. Франция подписа апетитни сделки с Кадафи, да не говорим за още по-главоломните договори с Рияд и Пекин. Френският президент за нула време постигна и още едно нещо, което беше задължително за един десен политик – той затопли по безпрецедентен начин отношенията на Париж с Вашингтон, силно опорочени след войната в Ирак. С посещението си на Острова. Саркози е на път да реализира още една стратегическа цел на френската дипломация. Европейската перспектива на Париж „да стъпи на два крака“ и освен стратегическия алианс с Берлин, да бъде скрепена и трайна ос с Лондон от същия вид. Оказа се, че Саркози много добре знае какво да даде, за да получи своето. На Гордън Браун той ще предложи пълното реинтегриране на Франция в структурите на НАТО. Като знак на добра воля Сарко незабавно ще изпрати свои рейнджъри в Афганистан да подсилят изнемогващото британско участие. Което няма как да не зарадва Лондон и най-вече Вашингтон. А какво ще поиска Саркози насреща? Достъп до английския пазар за построяване на нови френски атомни централи. Без да броим сигурната договорка на президента за продажбата на еърбъси на стойност 25 милиарда долара. Така действа държавник, призван да претвори в политика националния интерес. А дали съпругата му се е снимала гола в таблоидите е друг въпрос и плод на съвсем друг интерес, дълбоко чужд на големия бизнес.