Диана Йосифова $2 млрд., 940 000 BG емигранти, 4,2 % от БВП. Чиста математика. Никога не съм харесвала голата статистика, но когато цифрите говорят, дори и на журналистите им се налага да мълчат. Според последния доклад на Световната банка за външните капиталови потоци родните гастарбайтери са заработили за родната икономика близо 2 млрд. долара. И от заплашителната цифра 500 000, тяхната бройка клони към кръглото 1 000 000. Както са тръгнали, скоро ще станат повече и от самите българи и тогава ще се питаме кой всъщност е емигрантът? Но пък добре са се постарали родните хъшове! Техният опит само доказва, че е най-добре да си останат там, където са. За Бога, братя и сестри, не се връщайте! Какво ще правите у нас? Нито работата ни е работа, нито заплатите ни - заплати. А и ако всички вие се приберете, ще трябва ние да си излезем. Какво ще стане тогава с „добрите“ работни места, за които Ние, скромните български студенти, се борим с пот на чело. Не ни изяждайте франзелата! BG-американците, останете си в страната на (не)ограничените възможности - защото ако за вас успех означава 14 часа работен ден по 7 долара и 35 цента (средно почасово заплащане в Щатите), тук си имаме друга философия. Да си успял, не винаги означава 6-дневна работна седмица, постоянен стрес и наднормено тегло. Къде е обедната почивка по 2 часа, псувните – наум и на глас, и бюрокращината? Успехът вече е сърцевината на цялата ни посткомунистическа култура и през целия този мъчителен „преход към демокрация“ отвсякъде ни се натякваше, че е възможен единствено в чужбина. И повечето стегнахме куфарите, изтеглихме по някои друг кредит и тръгнахме по света да дирим щастие. Някои се успокояваха, че емиграцията е като един съвременен гурбет, но гурбетчиите са се връщали, а емигрантите – не! Не го правете и вие! Останете си нашите Байганъовци, хъшове, Джонатанасовци, юпита, но без мускалчета в пазвата. Вие сте онова ново поколение на изгубените, на онези, за които стана модерно да не вярват в нищо, и в никой, на онези, чиито компас отдавна сочи единствено на запад. Лордове за един ден Именно там, в чужбина се роди митът за успелия емигрант. Всички извън България успяваха - и то бързо, после се връщаха с единствения си комплект маркови дрехи на гърба да ни натякват колко сме зле и колко сме се прецакали. Бачкатори там – лордове тук. Дори собствените ни родители искаха да се махнем – далече, далече оттук, някъде отвъд Ламанша или отвъд океана... Не че емиграцията е лоша, но безсмислената емиграция е ужасна, особено когато е само за да се изфукаш на приятелите си, че си “успял” навън. Макар и в чужбина да продаваш хот-дог, да сервираш или да оправяш хотелски стаи. Но където и да отиде, българинът си е българин и все към едно и също нещо ще се стреми. “Парица е царица” беше казал един мой любимец, и по света, и у нас, а успехът = Пари. BMW. Чалга гърлс. А отправни точки на изхабената ни морална системи си остават пачката, ланеца, кръчмата, ракията, булката да рипа кючек на масата. Реалити шоу, в което „звездата си ти“. Или с едно изречение - да те оставят да правиш каквото си искаш или по-скоро да можеш да не правиш нищо, но да имаш пари. Да, ама този филм в чужбина го няма или поне не го прожектират. Само тук все още има билети за него. Въпрос на избор и на желание. И побързай, защото съвсем скоро ще пораснеш, а тогава цялото ти съществуване в най-добрия случай ще се заключи в бира-футбол-кюфтета-футбол…