Нигяр Джафер, депутат от ДПС В годините на прехода, търсейки решения на многото проблеми, продиктувани от пазарните условия, политиците се изправиха пред трудната задача да се опитват да съчетават социални права и бизнес среда. В здравеопазването определено е най-трудно да се намери този баланс. Дилемата е сериозна: конкуренция срещу солидарност, пазарност срещу изконно (и конституционно) право на здравно обслужване. Да добавим и искането на лекарите за високо заплащане и убедеността на пациентите, че здравеопазването априори е безплатно. Във вихъра на толкова много въпроси, свързани с реформата в здравната система (размер на вноската, доплащане, демонополизация на касата, приватизация, публично-частно партньорство) трябва да си даваме сметка, че отговорът как трябва да изглежда реформата не е еднозначен. Но това, което трябва да се постигне като краен ефект, е по-достъпно и по-качествено здравеопазване. Защо е толкова сложен и дълъг дебатът? Дали защото коалиционните партньори тръгнаха от различни отправни позиции, понякога противоположни? Дали заради предпазливия подход към една безспорно консервативна система, която и предходни правителства не се наеха да реформират? На фона на толкова въпроси постигането на общи позиции по отношение на спорни моменти, по които анализатори предвещаваха скандална непримиримост, са истинско събитие. Такива са законодателните стъпки за приватизация на болниците, решението за демонополизацията на касата, проблемът за размера с данък здраве. Този дебат е толкова сложен и поради факта, че нито една от мерките не бива да се абсолютизира - нищо само за себе си не е панацея. Биха могли да бъдат обсъждани няколко много важни извода за функционирането на здравната система сега. Така например увеличеният финансов ресурс за здравеопазване автоматично не води до по-добро качество на здравните услуги. Факти: 900 000 000 лева е имало за здравеопазване през 2000 г. 2 500 000 000 са били средствата за 2007 г., като с около 70% от тези публични средства оперира касата. При тези показателни цифри резултатът е следният: огромна част от българските граждани считат, че качеството на здравните услуги не се е подобрило, а достъпът им до здравеопазване се е влошил. Лекарите и медицинските специалисти са изключително неудовлетворени от заплащането на техния труд и демотивирани. Подозирам, че и при 5 000 000 000 лв. финансов ресурс резултатите ще са същите. Превес на ранната диагностика Навлизането на други финансови оператори на този пазар, независимо как ги наричаме - каси, фондове, ще доведе до конкуренция, а при правилно заложени финансови правила и механизми и до взаимоконтрол между тях, както е по света. За да си позволим да сме солидарни (с бедните и болните) трябва ефективно да се управляват средствата, акумулирани от по- богатата и здрава част на обществото - основополагащо правило на солидарната здравноосигурителна система. Така нареченият ,,гаранционен” фонд би гарантирал финансовата устойчивост на системата, както и минималните нива и размер на финансовия ресурс. Същностният дебат трябва да бъде каква точно искаме да бъде системата, т.е. за адекватността на здравната система според обективните потребности днес (демографски фактор, структура на заболеваемост). Адекватността на системата се определя от реалностите, а не от желанието и възможностите на чиновниците и политическата класа. Тези реалности днес изискват да се даде превес на профилактиката, превенцията, ранната диагностика на заболяванията. Нямаме 15 лв. за профилактика на човек Примери много: България не отделя минимални средства за скрининг на ракови заболявания, няма национални програми, изискващи по 15 лева на човек, както правят развитите страни, а дава десетки милиони за късно, болезнено и безрезултатно лечение на онкоболните. Финансова тежест за бюджета, неефективно планиране на публичните средства, огромни загуби с обществено и чисто човешко измерение. Демографските показатели и застаряващото население предявяват и други претенции към здравната ни система - наличието на условия за продължително лечение в отделения или болници за долекуване, в хосписи. Уви, към този момент системата реагира отново неадекватно. Този актуален проблем чака своето нормативно и финансово решение, а това може и трябва да бъде част от т.нар. преструктуриране на общинските болници като сполучлив вариант за вписване в т.нар. здравна карта. Ефективна ли е доболничната ни помощ, която практически е реформирана? Защо разходите за хоспитализация стремително се качват нагоре всяка година? Включени в решаването и обсъждането на този или онзи детайл, изпускаме цялостния анализ каква система искаме да имаме, тежест на коя част от структурната верига (профилактика- доболнична-болнична помощ-долекуване, продължително лечение) трябва да се даде, какво трябва да се промени? Едва тогава финансовият инструментариум, законодателните промени и чисто организационните решения трябва да се задействат, но не самоцелно, защото така са го направили еди-къде си. Далеч съм от мисълта да отричам ползването на чужд опит - напротив. Между впрочем Холандия е страната, в която бенефициентите на здравни услуги са най- доволни от здравната си система (над 80%). Холандия обаче е обсъждала над 20 години своята здравна стратегия и промени в системата. Интересно е, че всички болници са частни. (Кой казва, че в България здравната система се реформирала твърде бавно вече 7-8 години?) Важният въпрос е какъв ще е резултатът от реформата. Ако повече здравни фондове, приватизацията, публично-частното партньорство, здравната стратегия и приложението на здравната карта не доведат до по-добър достъп и качество на здравната услуга, всичко ще се окаже самоцел и безсмислен спор, отнел много време и енергия, ненакърнил статуквото, в което добре съжителстват уж недофинансирана система с рушвети от 60 (за анестезия) до 6000 лева (за импланти). Тежко на реформираните и ... реформиращите!