Радио „Франс ентернасионал“ За Сърбия ударът е тежък. Вече и съседите признават загубата на суверенитета й над Косово, дипломатическата реалност надделява над регионалната солидарност. В момент, когато напрежението в северната част на Косово е голямо, това е и политически знак. От страна на България и Унгария няма нищо изненадващо. Въпреки че не се втурнаха да признават веднага независимостта, двете членки на ЕС последваха Брюксел, макар и с безпокойство. То бе изразено от Будапеща, която призова Белград да гарантира сигурността на унгарското малцинство във Войводина. За Хърватия ситуацията е по-деликатна. Кандидат за членство в ЕС, тя иска да се хареса на Брюксел, но пък си има свое сръбско малцинство – 4,5% от населението, и въпреки че Хърватия не е Босна, това създава напрежение. Вицепремиерът, който представя сръбското малцинство, вече подаде оставка. Друг показателен факт за балканската реалност, където много малцинства се смесват - в Македония е точно обратното. Албанската част от правителството подаде оставка, тъй като смята, че Скопие не признава достатъчно бързо независимостта на косовския съсед.