С колебливата си позиция спрямо статута на Косово страната ни пропиля и последната си възможност да бъде значим регионален фактор за мира и сигурността. Още преди време трябваше да е ясно какво е становището на държавните ни мъже за амбициите на младата косовска нация да се утвърди като независима и горда балканска страна. Вместо това обаче, ние все чакаме някой друг да засвири началния акорд и след това да се присламчим към добре премислената стратегия. Обаче дори и това не умеем. Най-големите страни от ЕС вече признаха независимостта на Косово. Вчера Япония стана 28-ата държава в света, която последва примера им. Защо обаче София увърта? Така или иначе, от дипломатическата дума на нашия кабинет не зависи реалният статут на Прищина. Дори да не признаем де юре най-младата нация на планетата, фактът си е факт. Единственото, което можем да постигнем чрез протакане, е да затвърдим досадното клише за балканизацията и цялостната фрагментация на региона. Тя се е превърнала в пословична гражданска аксиома, стане ли дума за разцепление. И явно има защо...