Ивана Секуларач, Шабан Буза Ройтерс Червената кутия на бутерките „Плазма“ - едни от най-обичаните бисквити още от времето на бивша Югославия, е нагледен пример за проблема на търговците, попаднали в капана на политическата вражда между Сърбия и Косово. Белград, който се кълне, че никога няма да признае отцепването на провинцията с преобладаващо албанско население, настоява на етикетите на стоките Косово да се отбелязва като част от Сърбия, както е според конституцията на страната и законите, забраняващи „подвеждащите реклами“. Спад на търговията с 50 на сто Косово от своя страна държи на всички продукти, които се продават в новата държава, да бъде изписано „Република Косово“, каквото е името й след обявяването на нейната независимост на 17 февруари. За кутията на „Плазма“ е направен странен компромисен вариант - дистрибуторът на бисквитите за Косово е в секцията за Албания. Това ни илюстрира неизвестността и объркването, поради които търговията между Сърбия и Косово спадна наполовина през последния месец. „Според нашите данни след 17 февруари търговията между Сърбия и Косово е намаляла с 50 на сто“, заяви Милован Спасич от Косовската търговска камара към сръбското правителство в Белград, за която Косово все още е провинция като всяка друга на територията на Сърбия. Независимостта на Косово е призната от 30 държави, но членството й в ООН е блокирано от съюзника на Сърбия Русия. Междувременно фирмите от двете страни на границата само си играят на котка и мишка с бюрокрацията или избират по-лесния начин – контрабандата. Според паралелната „Косовска търговска камара“ в столицата на Косово – Прищина, сръбските стоки влизат в Косово „по-лесно отпреди“, особено след като етническите сърби в Северно Косово изгориха няколко пощенски станции в знак на протест срещу отцепването. „Търговията е като водата – намира си пролука“, заяви държавник, пожелал анонимност. „Например много добре знаем, че 20 цистерни за гориво влизат всеки ден от север в Косово без никакви документи“. Крави, наркотици, дънки Информацията за мащаба на търговията между Сърбия и Косово се различава, тъй като няма единен достоверен източник. Сръбските източници твърдят, че търговията за 2007 г. възлиза на стойност $200 млн. и се дължи главно на сръбски строителни стоки и машинни части за износ, като контрабандата се е равнявала на $50 млн. годишно. Данните от страна на Косово са много по-високи – според тях търговията се изчислява на около $750 млн., от които $450 млн. са от незаконна дейност. „Най-контрабандираните стоки са едър рогат добитък, наркотици и дънки“, заяви Деян Йокович от Сръбската търговска камара. Контрабандните канали минават най-често през Санджак в Южна Сърбия – регион, известен с масовото производство на фалшиви дънки Levi's през 90-те години на миналия век, когато Сърбия беше подложена на международни санкции заради ролята й в югославските войни. Милан Ковачевич, бизнес консултант, който работи в Белград, заяви, че легалната търговия ще е потърпевша, докато двустранните отношения не бъдат изяснени. „Стоките ще бъдат пласирани по нелегални пътища, докато Сърбия и Косово не решат проблема и не подпишат политическо споразумение, заяви той. - Едва тогава е възможен търговски подем: Косово и Сърбия са тясно свързани, те са съседи и някога бяха в границите на една и съща държава.“ Бариерата пред търговията в случая не е официалната държавна политика, тъй като и Сърбия, и Косово са подписали Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и подлежат на глоби, ако го нарушат. Всъщност пречките са екстремни мерки, които се изразяват в дребнави, но достатъчно спъващи бюрократични усложнения и от двете страни. „ЦЕФТА улеснява търговията“, заяви Михайло Весович от сръбското министерство на търговията. „Проблемът е най-вече в косвените бариери.“ Бизнесмените посочват за такъв пример сръбските изисквания за етикети и отказа на Косово да признае сръбските сертификати за качество. Заобикаляне на клопките Всяка компания, сръбска или чуждестранна, подлежи на налагане на глоби в размер до 1 млн. динара ($19 000), ако на етикетите, с които продава стоките си в Сърбия, Косово е отбелязана като отделна държава. Позволените наименования са ЮНМИК/Косово, свързани с мисията на ООН в Косово, която пое контрола върху провинцията през 1999 г., след като войските на НАТО изгониха сръбските сили; „Косово, Сърбия“ и „Косово/1244“ - номерът на резолюцията на Съвета за сигурност, според която Косово е под администрацията на ООН. Косово също упражнява сила: косовската полиция задържа пратка от лекарства сръбско производство за болница в анклава Граганица със сръбско малцинство с аргумента, че няма одобрението на Косовската агенция по лекарствата. Някои сръбски компании, които държат да запазят мястото си на косовския пазар, са открили изобретателни начини да заобикалят клопките в законите. „На хартия стоките минават през албанските центрове за дистрибуция“, заяви Стеван Санто, главен мениджър на фабриката за конфекция „Пионир“. „Но на практика те са транспортирани през Сърбия.“ Нито дума от клиентите в Прищина „От 17 февруари бизнесът ни с Косово е прекратен, заяви Мирджана Игнатович, директор по продажбите в „Керамика Младеновач“, сръбски производител на керамично обзавеждане за бани. - Оттогава не сме чули и дума от косовските ни клиенти.“ Експертите очакват задънената улица и затрудненията да продължат с години, докато чувствата не се поуталожат и отношенията не се нормализират, паралелно с напредък относно членството в Европейския съюз, на което любителите на бисквитите в Косово силно се надяват. „Плазма“ са едни от най-търсените и най-добре продаваните сръбски продукти и хората много ги обичат, заяви Тахир, служител в супермаркет в Прищина. - Опитахме да предложим някои подобни италиански продукти, но досега сме продали само две кутии.“