Bloomberg

Дори обикновеният наблюдател на събитията от последните пет години – жилищния балон, спукването му и процеса по разчистването, ще се изумят от приликите между политиките, набъркали ни в тази каша, и рецептите за излизането от нея.
Дали ще са свръхниски лихвени проценти, заеми и разходи (прекалено много тогава, твърде малко сега), или пък изкуствено завишени цени на жилищата, лекът странно прилича на причинителите на болестта.
Всъщност обаче пет са сферите, в които определящите политиката лица трябва да преразгледат препоръките си или да свършат по-добра работа по обяснението, защо вчерашните грешки ще са утрешният цяр.

Откъдето дошло, там отишло

Федералният резерв задържа краткосрочните лихвени проценти прекалено ниски за твърде дълъг период през 2003-2005 г. Никой във Фед не призна ролята на еднопроцентната фондова лихва за увеличаването на броя и разнообразието на ипотеките с променлива лихва и раздуването на жилищния балон. Поради някакви причини определящите политиката лица по-скоро биха позволили да ги сметнат за заспали на волана регулатори, отколкото за слепи предсказатели.
Балонът се спука, жилищният пазар се наля, а фондовата лихва се установи на нива от 0% до 0,25%. След последния рунд на влошаване на икономиката Фед обмисля допълнително количествено улеснение. Както 0-процентната лихва, така и раздутият балансов отчет може би са необходими за момента, но те не са безплатни.

Заемай и харчи

Икономическият екип на президента Барак Обама диагностицира американската икономика като страдаща от липса на съвкупно търсене. Компаниите и потребителите не харчат достатъчно. Банките не кредитират, за да направят харченето възможно.
Обикновеният наблюдател може би се чуди как така по-голямото заемане и харчене могат да оправят прекаленото използване на заемни средства и свръххарченето. Банките даваха кредити на всеки, който можеше да се подпише на празното място. Хората купуваха жилища, които не можеха да си позволят, без да плащат в брой. Дългът на домакинствата като дял от разполагаемия личен доход се покачи до рекордните 130% през третото тримесечие на 2007 г. и падна до 119% до второто тримесечие на 2010 г.
Периоди на свободен кредит водят до периоди на затегнато кредитиране. Регулаторите не са доволни при никой от двата.
В приветствието към годишния симпозиум в Джаксън Хол, Канзас Сити, проведен на 27 август, председателят на Фед Бен Бернанке заяви, че банковите регулатори „работят, за да помогнат на банките да постигнат добър баланс между подобаващото благоразумие и разумната склонност към даване на заеми на кредитоспособни заемоискатели“.
Със сигурност звучи като че регулаторите искат банките да се размислят за заемите, които вече отказаха. Може би ситуацията ще изглежда по-добре с малко регулаторно ласкателство.

Къща без дом

От десетилетия насам цените на жилищата се покачват в съответствие с процента на инфлацията. Това се промени през 1997 г., когато скокът на жилищните цени изпревари индекса на потребителските цени.
Из цялата страна цените на жилищата паднаха с 31% от пика си през първото тримесечие на 2006 г. до дъното си през първото тримесечие на 2009 г. по данни на S&P/Case-Shiller Home Price Index. И макар моментът да е идеален, ако желаеш да си рентиер, рекордно ниските ипотеки не успяха да подсилят търсенето на жилища.
Потребителите наистина се посъвзеха, когато правителството въведе данъчния кредит за купувачите на жилища в размер на $8000 миналата година, но продажбите на нови и съществуващи жилища са по-ниски в момента, отколкото преди него.
Какво е решението? Цените трябва да паднат сега, както вече направиха преди 4 години, само че не с толкова много.
Различните програми за ипотечни модификации на администрацията на Обама не постигнаха очакваните резултати. Последната е програмата за „краткосрочно рефинансиране“. Федералната жилищна администрация (FHA) ще предложи на собствениците на жилища с т.нар. подводни ипотеки с текущо плащане нови заеми, гарантирани от FHA, ако кредиторът отчисли поне 10% от неизплатения ипотечен баланс.
FHA гарантира ипотеката. Данъкоплатецът приема риска.

Твърде големи, за да фалират

Американската икономика бе докарана до просешка тояга чрез проблемни заеми в портфейлите на банките, смятани за прекалено големи, за да фалират. Никога отново депозитарните институции не ще имат възможността да станат толкова големи, че фалитът им да застраши нацията, уверяват регулаторите.
А сега нека превъртим лентата напред от второто тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на 2010 г. Четирите най-големи банки са по-големи отвсякога в резултат на сливанията, организирани и спонсорирани от правителството. Wells Fargo & Co. с активи от $1,23 трлн. е над два пъти по-голяма от преди.
Новите финансови регулации целят да решат проблема с твърде големите, за да фалиран институции, като дадат на регулаторите нови права за разчистване на активите на фалиращите банки. Това предполага, че регулаторите идентифицират проблема и ще изберат да дръпнат щепсела. Успех!

Удължават и се преструват

След спукването на жилищния балон регулаторите бяха шокирани, когато научиха, че банките са играли нещо, много приличащо на хазарт. Новите счетоводни правила накараха финансовите институции да върнат проблемните си активи отново в балансите и да поемат загубите.
Докато правителството използва паричните стимули, за да насърчава кредиторите да модифицират жилищните ипотеки, банките сами поемат инициативата, когато трябва да преструктурират заемите за покупка на недвижим имот. Подобно въздържание може да е в интерес на самите кредитори, но критиците го наричат „да удължават и да се преструват“. Удължават живота на заема и се преструват, че заемовземателят ще го изплати напълно.
Тази фраза може да се разбира и по друг начин. А нима не удължават миналите политики, създали балона, и не се преструват, че няма да се случи отново?