Ричард Коуан, Ройтерс Какво са $100 млрд. годишно за войната в Ирак за икономика, която управлява $14 трилиона? В момента не много, но дълговете на принципа „купи сега, плати после“ се трупат и вещаят проблеми в дългосрочен план. На парите не се обърна особено внимание преди 5 години, когато президентът Джордж Буш въвлече Щатите във война с Ирак. Тогава цялото внимание бе фокусирано върху обвиненията срещу тогавашния иракски президент Саддам Хюсеин. Впоследствие обаче беше опровергано, че той разполага с оръжия за масово унищожение, които е вероятно да използва срещу САЩ. Но след похарчването на $500 млрд. експертите се притесняват за състоянието на най-голямата икономика в света, която вече е изправена пред осакатяваща криза на жилищния пазар. „Краткосрочните икономически последици от войната могат да бъдат овладени и не са сериозни. Но дългосрочните ще бъдат значителни“, заяви Марк Занди, главен икономист на Economy.com, собственост на „Муудис“. Голяма част от проблема според икономистите е, че всеки месец войната трупа допълнителни $10 млрд. към външния дълг на САЩ, който за момента е $9 трилиона. „Допълнителният държавен дълг несъмнено ще се отрази лошо на икономиката ни в дългосрочен план“, заяви Дъг Елмендорф, старши сътрудник в института „Брукингс“ и бивш икономист в борда на Федералния резерв. Другите разходи – като тези по здравеопазването на бедните и новия план за предписване на лекарства за възрастните – заедно допринасят за трупането на държавния дълг с много по-бързо темпо, отколкото войната в Ирак, отбелязва Елмендорф. „Спрете да дълбаете“ „Правилото е, когато си в дупка, да престанеш да копаеш“, коментира Елмендорф във връзка с дълговете и разходите за войната. Робърт Райсхауер, президент на „Ърбан инститют“ и бивш директор на Бюджетния офис на Конгреса, заяви, че печалбите за американската икономика от разходите по войната са били „занижени“, тъй като се харчат огромни суми за стоки и услуги, но в чужбина. Това „стимулира икономиките в други части на света, включително тези на Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия“. Поддръжниците на войната посочват, че неуспехът да се опази сигурността на САЩ след атаките от 11 септември биха се отразили пагубно за икономиката в дългосрочен план. „Ако някой смята, че войната е важна за националната ни сигурност, то в края на краищата тя е жизненоважна и за икономическия ни успех“, заяви Елемндорф и добави, че „ако беше така, щеше да си струва да се плати за нея“, а не да се взимат пари назаем. В определен момент държавният дълг трябва да бъде изплатен и тогава финансовото министерство трябва или да го изплати, или да го удължи и да плаща по-дълго време лихва. На 29 януари 2003 г., по-малко от два месеца преди войната, тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд заяви, че Бюджетният офис на Белия дом „е изчислил, че са необходими малко по-малко от $50 млрд. за покриване разходите за войната“. От тях, добави той, известна част може да бъде поета от „съюзническите страни“. Вицепрезидентът Дик Чейни се опита да успокои породилите се опасения за последици за икономиката, като заяви, че приходите от иракския петрол ще покрият някои разходи. Пет години по-късно войната може и да е помогнала на някои местни икономики, които произвеждат амуниции и брони за танковете, или на изпълнителите на договорите в Багдад да забогатеят. Досега никакви приходи от иракския петрол не са били усвоени и американските данъкоплатци вече са платили не $50 млрд., а $500 млрд., като при това ги очакват още стотици милиарди долара. Изборите в САЩ Изборите в САЩ за президент и за Конгрес през ноември наближават и предвид разтревожеността на гласоподавателите по финансовите въпроси демократите започнаха да обвързват войната със затруднената икономика. „Не можеш да отделиш икономиката от дългата и кървава гражданска война в Ирак“, коментира пред репортери демократът от Невада сенатор Хари Рейд. Демократите чуват призивите на гласоподавателите си, че „ние (американците) нямаме повече пари за нищо. Всички пари ги взимаме назаем от Ирак“, заяви той. Нобеловият лауреат икономистът Джоузеф Стиглиц, който твърди, че разходите по войната в Ирак могат да достигнат $3 трилиона, когато се отчетат сраженията и дългосрочните последици, също смята, че войната е отчасти отговорна за покачването на цените на петрола. В началото на март 2003 г., малко преди започването на войната, американският суров петрол струваше $37,21 за барел. Тази седмица цената за същото това количество стигна $110. Войната е причина за увеличаване цената на петрола от 5 до 10 долара, заяви Стиглиц пред Конгреса. В голяма степен Втората световна война, която доведе до огромно увеличаване на индустриалното производство и създаването на милиони работни места, създаде впечатлението, че войните се отразяват благоприятно на икономиките. Това може и да е било вярно за 1940-те. Но през 2003 г. с нарастването на икономиката и заетостта на пълен работен ден войната не провокира нужните инвестиции или дългосрочни такива, смята Стиглиц. „Америка е богата държава. Въпросът е дали можем да си позволим да прахосаме $3 трилиона или $5 трилиона. Можем. Но силите ни ще бъдат изсмукани“, заяви той пред Конгреса. (Със съкращения)