Ген. Васил Василев Трагедиите с деца станаха всекидневие. Деца бяха бити от родители и учители. Деца падаха от високи етажи. В страната има домове за изоставени деца в такива мизерни условия, каквито и в Средновековието не е имало. В тези домове извратени типове търсят детска плът, от друга страна, тези деца са оставени без никакъв контрол – просят, крадат и продават телата си. За този проблем обаче се сещаме само когато стане трагедия, когато загине такова дете. Тогава страниците на вестниците се изпълват със „специалисти“ по проблема, в телевизиите се говори задълбочено по въпроса и край. Всяко чудо за три дни. И така до следващата трагедия. Тя дойде в град Трън. Безумието на един общоизвестен престъпник доведе до смъртта на едно дете и до раняването на други две. Един престъпник, когото целият град познава в това му качество, но никаква обществена реакция, всеки се е затворил в себе си и не го интересува... Сега, когато трагедията е налице, се установи, че всички са знаели за проблема - от жители до държавна администрация, но виновни няма. Вината е за самоубилия се А това общество и местната администрация са създали един дом за изоставени деца и до такава степен са го изоставили по отношение на контрола, че са превърнали петнадесет одишни момичета  в елитни проститутки на местно ниво. Знаели са и са мълчали. Държавната агенция за защита на децата дава предписание домът в град Трън да се закрие. Реакция от местната власт - никаква. Държавата се загърбва от безхаберни чиновници, нехаещи по проблемите и много добре прикриващи се, когато стане трагедията. Цялата общественост е виждала създадените любовни триъгълници с участието на непълнолетни момичета с педофили, но си е мълчала и събирала пикантни подробности, разказвани по кръчми и мегдани в града. Започваме да се замисляме за проблема, когато чужда телевизия с провокативна цел ни орезилява пред цяла Европа. Но аз искам да повдигна още по-високо капака, който е затиснал проблема. В страната ни има детски домове за изоставени деца. Деца прави и здрави, не тези с физически недъзи. Те остават в домовете до навършване на пълнолетие, след което с една бохча ги изпращат към нищото. Без образование, без професия. С единствената възможност да попълнят редиците на криминалния контингент и след това състава на затвора. И защо е така - защото в тези домове няма никаква програма за професионално обучение на изоставените деца. Та кой може да каже какви таланти има скрити в тези домове в областта на някакво изкуство или в областта на спорта? Защо тези деца не се привикват на трудови навици в домовете? Да им се създават условия да научат професия. А да продължи образованието си в по-висше училище, е немислимо. Защо? Защото тези деца ги мрази държавата. Тя не ги иска. Затова президентът на страната Георги Първанов загрижено събра форум с мото „За децата – отговорно и загрижено“. Една инициатива, която трябва да даде плодове за добро. Държава и общество да отворят очи за проблема и да искат да го решават. Защото една част от децата ни избягаха. Сега останаха мразените. Да ги спасим и ги направим наши Никой отвън няма да дойде да реши този проблем. Аз знам - резерви има. Важното е да се канализират усилия на всички под ръководството на държавата. Да вземем опита на напреднали в това отношение страни в Европа. Да не допускаме повече безсъвестни родители да изоставят деца и да не допускаме повече безсъвестни родители физически да издевателстват над децата. Нека развием инициативата на президента Първанов – и да заработим за изоставените подрастващи наистина – отговорно и със загриженост.