Мартин Димитров, депутат от ОДС Голяма е опасността за втора поредна година България да се превърне в донор на Европейския съюз. Тази тенденция се очерта още през 2007 г. Тогава правителството успя да усвои средствата от предприсъединителните и структурните фондове, но те бяха договаряни през предишни години. Така страната ни едва успя да покрие вноската си в бюджета на ЕС, която за м.г. беше около 360 млн. евро, а тази е малко по-голяма. Опасността и през 2008 г. България да се превърне в донор на ЕС е още по-голяма. Основание ми дават сигналите от Брюксел - спряно е финансирането по ИСПА и ФАР. Притесненията на Европейската комисия са, че парите на ЕС не се харчат по предназначение. Към правителството бяха отправени 25 конкретни забележки и въпроси, които трябва да бъдат решени до края на март, за да продължи усвояването на средствата по вече одобрените договори. Прогнозата ми е, че 2008 г. ще бъде още по-трудна, с много проблеми при усвояването на европейските фондове. Съществува реална възможност част от парите да бъдат загубени за България. Как се стигна до тук? След членството ни ЕС контролът по изразходването на предприсъединителните фондове беше прехвърлен от Брюксел в София. Управляващите обаче не успяха да изградят система за наблюдение на разходването на средствата, която да удовлетвори общността. Вместо това бяха уволнени повечето одитори, специално обучени да работят с фондовете, което не е случайно, а целенасочено действие. Замразени са 350 млн. евро – почти колкото вноската Особено безпокойство в Брюксел буди бавната реакция на правителството. Известен е скандалът с Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“. Там е очевиден конфликтът на интереси и шуробаджанащината. За съжаление не беше направен независим одит. Българската държава не изрази ясна позиция за решаването на проблема. Ако до края на март правителството не вземе конкретни мерки, не възстанови доверието и не започне финансирането по ФАР и ИСПА, това ще бъде тежък провал за България, защото в момента е спряно усвояването на около 350 млн. евро (около 700 млн. лева). За икономика като нашата това са много пари. Ударът върху бизнеса е още по-силен, тъй като не може да използва такъв голям финансов ресурс. Съгласно споразумението ни ЕС през следващите 7 години страната ни може да получи 11 млрд. евро. Това е огромна сума, каквато България не е получила от цялата си приватизация. Към тези средства трябва да се прибавят и събраните в държавния бюджет. Затова е напълно логично искането на Еврокомисията за стриктен контрол над разходването им. Независим одит за проблемните проекти Какво да се направи? Първо, правителството да осигури независим одит на проблемните проекти от външни фирми, извън структурите на изпълнителната власт. На база оценките на одиторите трябва да се предприемат действия и да се санкционират виновните. Резултатите от проверката - в Брюксел. Така управляващата коалиция ще даде ясен знак, че има волята да се справи с проблемите. Всичко това може да бъде направено в рамките на „поправителния“ месец, който ни отпусна ЕС. Второ, необходими са прозрачни правила, които да показват за какво се харчат европейските пари. Това означава да се изработят точни критерии, по които се определят печелившите проекти. И тези критерии да станат публични, да са достъпни за всеки, който желае да се включи в надпреварата. Публично трябва да става и класирането на участниците. Липсата на информация обезкуражава много фирми въобще да участват в процеса. Трето, в България е много подценена ролята на гражданското общество. Отчетността, която може да наложи то, е важна в името на това да се осигури прозрачност. Само че за целта неправителствените организации трябва да бъдат допуснати до информация как се изпълняват проектите и дали са постигнати заложените в договора резултати. Представителите на гражданското общество, които ще упражняват пряк контрол при усвояването на средствата от европейските фондове, също трябва да се определят по обективни критерии. И те също трябва да бъдат публично огласени. А изборът на конкретни представители на обществото – публичен и прозрачен. Непознаването на възможностите на гражданското общество ме подтикна да потърся начин за неговото активизиране. Публичността трябва да се изиска Съвместно с програмата „Достъп до информация“ решихме да реализираме инициатива, тъй като смятаме, че решението на проблемите у нас може да стане чрез осигуряването на публичност на големите държавни договори. Според нас те трябва да бъдат публикувани в интернет. Всеки трябва да може да прочете споразумението за АЕЦ „Белене“, с „Газпром“ - за газопровода „Южен поток“, за „Бургас – Александруполис“. Но не „прецедена“ през правителствено сито информация на една страничка, а целия договор с всичките му приложения. Немислимо е толкова значими за България договори, които ще изменят икономиката и инфраструктурата ни за десетилетия напред, да не бъдат огласени пред обществото. В момента бариерите пред тази публичност са законови ограничения. Трябва да се промени дефиницията на понятието „търговска тайна“, а и парламентът да гласува промените в съответните закони. С активността си медиите могат да допринесат за промяна към по-добро на обществената среда в България. Журналистите четат много, компетентни са и са наясно с проблемите, за да зададат неудобни въпроси на управляващите - защо е спечелила една или друга фирма и др. Но всички трябва да питаме в един глас, ако изискваме точните отговори.