Пол Тейлър
Reuters

Време е да спрем да искаме невъзможното от Германия и да помислим какви практически стъпки да предприеме Берлин, за да може да подобри вътрешното търсене и да помогне за ребалансирането на световната и европейската икономика.
От месеци насам „винете Германия“ бе популярна реплика, втората след „винете Китай“ сред икономистите и политиците във Вашингтон, Париж и Лондон, които търсят изкупителни жертви за глобалните дисбаланси.
Големият излишък по текущата сметка на Германия, воденият й от износа модел на икономически растеж, фискалният консерватизъм и вбесяващата склонност на германците към сдържаност по отношение на заплатите и пестеливост, я превърнаха в мишена за критики от страна на финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър.

Исторически страх от дефицит и инфлация

„Опасенията за растежа, докато Европа прави така необходимите приспособявания на политиката, заплашват да подкопаят инерцията на възстановяването“, заяви Гайтнър миналия месец в писмо до финансовите министри на Г-20. Думите бяха очевидно насочени към Германия. Писмото бе последвано от негова визита в Берлин с цел да разубеди правителството да не прави прибързани съкращения.
Въпреки всичко повечето политически препоръки към германския канцлер Ангела Меркел са нереалистични за една страна със застаряващо и намаляващо население, която има исторически вкоренен страх от дефицитни разходи и инфлация.
Едно е сигурно – Берлин всъщност е похарчил повече от брутния си вътрешен продукт за фискални стимули от която и да е друга европейска държава по време на финансовата криза. Програмите за съкратено работно време запазиха безработицата ниска, а възстановяването на страната за момента напредва стабилно.
Германия удържа сравнително ниски заплатите, за да възвърне отново конкурентоспособността си, след като се бе превърнала в икономическия болник на Европа преди десетилетие, и сега няма да се раздели доброволно с трудно извоюваните си позиции в челото. Нито пък има много място за данъчни съкращения, тъй като правителството трябва да съблюдава заложената в конституцията „дългова спирачка“ и да осигурява увеличаващите се пенсионери. Дори ако данъците бъдат намалени, пестеливите германци по-скоро ще заделят спестените пари настрана, отколкото да ги пръскат по магазините.
Какво може да направи Берлин, за да стимулира вътрешното търсене, без да нарани бюджета си или да удари разходите за трудови възнаграждения? Според икономистите правителството може да впрегне все още непокътнатия потенциал за ръст в три сфери: инфраструктурата, услугите и засилване на ролята на жените в икономиката.
Въпреки любовта на германците към автомобилите и могъществото на автомобилната индустрия магистралите в Западна Германия остаряват, пренаселени са и имат нужда от обновление. Няма размах за развитието на високоскоростни железопътни и широколентови мрежи.
Австрийският икономист Франц Наушних препоръчва модел на държавно-частно сътрудничество, което би позволило на държавните компании да заемат евтино с гаранциите на правителството, като компенсират разходите чрез такси за използване на пътищата, пътна ценова политика или няколко цента отгоре върху акциза за бензина.
При този вариант разходите за изграждането на инфраструктура ще се свалят от държавния бюджет според счетоводните правила на Европейския съюз и компаниите ще могат да погасят инвестициите в рамките на живота на актива, а не в рамките на годината, в която са били похарчени парите.
Наушних, който работи за Австрийската централна банка, но пише коментари от свое име, цитира опита на собствената си страна от 1995 г. до 1999 г., когато резките съкращения на дефицита са били съпътствани от пакет инфраструктурни инвестиции.
„Стратегията се оказа доста успешна. Австрия се интегрира добре в единния пазар на ЕС, а бюджетният дефицит бе намален с близо 3% от БВП без загуби за растежа и заетостта, обяснява той. Създадена бе допълнителна инфраструктура, която подкрепи потенциала за ръст.“
Премахването на свръхрегулацията и ограничаването на конкурентоспособността биха помогнали за освобождаване на сектора на услугите, който е по-малък в Германия, отколкото в повечето развити икономики.

Трудоемките услуги са най-подходящи

В сравнение със САЩ, Великобритания и дори силно регулираната Франция Германия има ограничени часове за пазаруване например. „В една богата страна като Германия частното търсене се основава до голяма степен на сектора на услугите, коментира икономистът от Deutsche Bank Филип Емер. Простите, трудоемки услуги са най-подходящи за стимулиране на вътрешното търсене. В тези сектори Германия може да създаде допълнителна заетост.“
Сферите на потенциален ръст включват здравеопазването и услугите в дългосрочен период, които в момента са по-малко от 10% от разходите в сектора на услугите, без търговията на дребно, както и образованието, и комуникациите.
Емер препоръчва субсидии за заплати или доходи, за да се насърчи създаването на нископлатени работни места за обслужващ персонал в сектора на дребната търговия, хотелиерството или ресторантьорството, но не крие, че тази мярка може да се окаже прекалено скъпа за джоба на държавата.
Той добавя, че финансираните от правителството административни служби, заети от хора, отказващи да служат във войската поради своите убеждения, изместват частния сектор от сектора за грижи за възрастните хора.
Третата сфера, в която може да се постигне ръст, е осигуряването на стимул за работещите жени чрез инвестиции в предучилищните детски грижи. Министърът на труда Урсула фон дер Лайен започна тази инициатива преди няколко години въпреки ожесточената съпротива от страна на консерваторите.
Дори официалният правителствен сайт признава, че „една от основните пречки“ за жените в изкачването по кариерната стълбица „е фактът, че мрежата за осигуряване на грижи за децата, най-вече за бебетата, не е достатъчно добра в сравнение с европейската“.