Появата и разпространението на коронавируса в глобален мащаб промени разбиранията на голяма част от хората по света относно работната среда, работата като процес и ежедневието като цяло, стимулирайки развитието и налагането на новите технологии в една все по-бързоразвиваща се дигитална реалност. По време на събитието Investor 20, което бележи 20-годишния юбилей на Investor.bg, експерти и представители на висшия мениджмънт на компании, развиващи бизнес в България, дискутираха заедно с модератора Бойчо Попов, главен редактор на икономическия сайт, темата за дигитализацията и трансформацията на бизнеса и технологиите, както и адаптирането на човека към тази динамика.
Дигитализацията е проникнала навсякъде около нас. Няма нито една сфера, която да не е започнала трансформация в това отношение, изтъкна по време на дискусията футурологът д-р Мариана Тодорова, според която новите технологии, в това число изкуственият интелект, вече намират приложение в области като медицината, образованието и пазара на труда.
„Всички тези технологии се намират в синергия помежду си и така експоненциално се подсилват“, изтъкна тя. „Изкуствен интелект, съчетан с дигиталната реалност, може да се превърне в архитект на нова реалност за хората. Изкуствен интелект с 3D принтер ще бъде от полза за изкуството“, допълва Тодорова.
По нейни наблюдения в България след появата на коронавируса се забелязва ускорение при налагането на тези технологии.
От своя страна инж.Ивайло Рашев, изпълнителен директор на „Бош Домакински уреди България“, заяви, че през последните години глобалната икономика е подложена на своеобразен стрес-тест. Пандемията от коронавирус доведе до ускоряване на процеса на дигитализация, като бизнесът осъзнава предимствата на това явление. По думите на Рашев „Бош“ разполага с много на брой различни решения за дигитална и дистанционна работа. В същото време съществуват компании, които коронавирусът завари неподготвени за промените, принуждавайки ги да търсят бърза адаптация.
Бойчо Попов, главен редактор на Investor.bg. Снимка: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group
„Разполагайки само с аналогови решения, те се сблъскаха със затруднения“, подчерта Рашев. „Браншовете, които изостават тук, ще генерират съответните загуби, което, в крайна сметка, може да доведе до фалити“, предупреждава той.
Конкретно за дигитализацията на бизнеса в България Илиян Димитров, мениджър „Дигитална трансформация“ в А1, посочи, че в страната липсва фокус върху клиентите, когато става въпрос за този процес.
Тук става въпрос за това дали самите хора са готови да използват предлаганите им продукти“, подчерта Димитров. „От гледна точка на телекомите ние вече сме като електричеството. В момента един човек може да е по-недоволен, че няма интернет, отколкото ако няма вода“, добави той.
По отношение на технологичната трансформация в автомобилната индустрия експертът в този сектор Калоян Желев посочи, че това не е първото сътресение за автомобилните производители.
Това е индустрия, която живее вече трето столетие и е преживяла различни исторически кризи“, заяви автомобилният експерт. „В момента тя се сблъсква с процес на развитие на продукта и неговата обществена интеграция. Хардуерът и софтуерът се разделиха“, допълни той.
Инж. Ивайло Рашев, изпълнителен директор на „Бош Домакински уреди България“. Снимка: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group
Според Желев дигитализацията като процес, който обхваща различните индустрии, не само автомобилната, не може да бъде определена като революция, тъй като нейното развитие обхваща десетилетия. Този технологичен преход има и своя социален аспект, тъй като засяга и работните места.
Рашев изтъкна, че дигитализацията е важна не само за работата и времето, в което човек работи, но и за неговия дом.
Според Тодорова автономните автомобили, като аспект от цялостната трансформация на индустрията на превозните средства, ще променят философията на колите.
„Тази трансформация на автомобилната индустрия ще окаже ефект и върху кръговата икономика – от собственост автомобилът ще се превърне в услуга. Ще пестим ресурси, но този процес ще засегне заетостта. А това няма да е промяна само в един сектор“, подчерта Тодорова.
Автоматизираните домове
По думите на Ивайло Рашев въпреки въвеждането на редица „умни“ домашни електроуреди човекът запазва контрола над рутинните дейности в своето жилище. След проведена анкета на „Бош“ става ясно, че 43% от респондентите разпознават умните уреди, докато 37% споделят, че не използват такива.
„Крайните потребители доста често забравят ползите от това, което притежават. От друга страна се оказа, че потенциал за развитие тепърва ще има. Очаквам тепърва пазарът да се развива много в тази посока“, заяви Рашев, давайки пример с чип на пералня, който знае каква програма да използва в зависимост от цената на електроенергията.
Той изтъкна, че много потребители все още не знаят какво представлява „умен“ електроуред.
„Това е една поетапна иновация, която предоставя нова функционалност на уредите“, подчерта Рашев. Според него до 10 години всички нови електроуреди на пазара ще предлагат свързаност.
Разбира се, подобна свързаност не може да бъде осъществена без добра интернет връзка. Според Илиян Димитров телекомите и конкретно интернет доставчиците могат да покрият нуждата от подобен интернет.
Според него потребителят все още не може да се възползва от умните устройства, тъй като е влязъл в цикъл на рутина, от който не може да излезе. „Това е стъпка към промяна, която още не сме направили“, категоричен е той.
От своя страна Калоян Желев зададе въпроса „Какво ще правим с времето, което умните уреди около нас ще ни освободят?".
Той засегна и темата за отговорността като ключов проблем при налагането на автономните технологии в автомобилната индустрия.
Като пример за взаимодействието между новите технологии и хората Тодорова даде пример с потребителите на услугите на китайския производител на смартфони Xiaomi.
„В момента в Китай има 18 млн. души, които са влюбени в чатбота на Xiaomi, който е оборудван с атрактивен женски глас“, сподели тя.
Според футуролога „умните“ домове и уреди се вписват в по-широката концепция за „умни“ градове и държави. Тенденцията е да се наложат технологии, използващи изкуствен интелект при "интернет на нещата", при събирането на данни, управлението на различни процеси, като снабдяването с вода и електричество, управлението на трафика, здравеопазването и др., коментира Тодорова.
„В Хонконг съществува компания за инвестиране в рисков капитал, която използва изкуствен интелект при вземането на решения“, сподели още Тодорова.
Футурологът д-р Мариана Тодорова. Снимка: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group
Тя подчерта и рисковете около дигитализацията и налагането на изкуствения интелект в широк набор от решения, изтъквайки възможността от загуба на работни места.
„Да, ще се откриват нови работни места, но те ще изискват висока квалификация“, изтъкна експертът.
Икономика на дефицита
Според автомобилния анализатор Калоян Желев последните 18 месеца са белязани от засилване на променливостта, при която куп микро- и макроявления в човешкия живот са водени от дефицити.
„В автомобилната индустрия преди няколко години имаше дефицит на търсене, сега има дефицит на предлагане. Налице е дефицит на суровини, на конкретен компонент за производството на автомобил и други крайни продукти. Някои от тези дефицити са по-трайни, други са изключително променливи", изтъкна Желев.
Тези затруднения при доставките продължават, смята Ивайло Рашев. „Никой не може да каже със сигурност кога ще приключи това“, добави той.
Според Желев ограничителните мерки срещу коронавируса доведоха до увеличение на спестяванията от страна на потребителите, които засилиха търсенето, което, в крайна сметка, доведе до дефицита при веригите на доставка.
На въпрос на модератора Бойчо Попов как „Бош“ се справя с кризата при доставките, Рашев заяви, че няма малък, среден или голям бизнес, който да не е засегнат от този проблем и да не изпитва затруднения.
„Това не ни позволява на използваме напълно производствените си мощности. Във Великобритания се видя, че ако няма кой да кара камиона, стоката остава в склада“, изтъкна Рашев, визирайки кризата с липсата на работници в Обединеното кралство след Brexit.
По думите на Желев недостигът на компоненти заради забавените доставки предизвиква сътресения в автомобилната индустрия, каквито не са наблюдавани от времето, когато в България управлява княз Александър Батенберг.
„В целия този хаос от разнопосочни напрежения, автомобилната индустрията е изправена пред задачата да премине към новия етап (от развитието си) по възможно най-безболезнения начин, отчитайки и социалното въздействие“, изтъкна Желев.
Калоян Желев, автомобилен експерт. Снимка: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group
Ускоряващото се технологично развитие и промените, които го съпътстват в начина на живот и в работните процеси, предизвиква едновременно еуфория и тревога. Според Мариана Тодорова „ние сме отворили кутията на Пандора, но не можем да предвидим какви ще бъдат резултатите от собствените ни ходове“. По думите ѝ икономиката на дефицитите показва, че алгоритъмът, който ползваме за добиване на ресурси и доставки, не работи, когато е налице криза.
Тя коментира и темата за „ниършоринг“, или скъсяването на веригата на доставка, като даде пример с базирана в Сан Франциско компания, разработваща изкуствен интелект.
„Разговарях с хора от компанията, като един от техния екип ме попита: “Защо България, при положение, че разполага с добри програмисти, в момента остава пренебрегната на Балканите, докато в Гърция се формира софтуерен хъб? Защо не се включите в него?”, споделя Тодорова, изтъквайки, че въпросът с развитието на тези технологии зависи от политическата воля и стратегия.
Желев подкрепи нейното мнение, като заяви, че в България е налице „дефицит на държавостроителен интелект". Към това твърдение се присъедини и Рашев, изтъквайки, че липсва ясна държавна политика в тази връзка.
Според Илиян Димитров България се е превърнала в един оперативен хъб, където не се взимат оперативни решения. „Ние сме само аутсорсинг дестинация. Нямаме хора, които да са тренирани да вземат решения и да мислят стратегически“, подчерта той.
Димитров е на мнение, че основният фокус на държавата относно технологичното развитие и стратегическото мислене трябва да падне върху образованието. „Нужно е да се развиваме по-стратегически“, подчерта мениджърът.
