Все повече сайтове отнемат възможността ни да решим дали да приемем, или не общите им условия. Сигналът е на зрители на NOVA.

Като типичен представител на младото поколение Тома Петков от София прекарва голяма част от времето си сърфирайки. Наскоро обаче му направило впечатление - почти няма сайт, който да не го задължи да предостави лични данни.
Честно казано не съм чел общите условия, защото те са по-дълги от това, което искам да прочета в сайта. Правило ми е впечатление, че има някои доста лични неща, които изискват понякога", казва той.

Екип на NOVA разговаря с IT специалист. По думите му чрез така наречените на жаргон „бисквитки", скрити зад бутона „Съгласявам се", нерядко даваме право на достъп до огромен обем данни - град, име, пол, възраст и друго.

„Бисквитките записват нашето поведение в даден уеб сайт", обяснява Александър Ненов, който е интернет предприемач. Междувременно Тома прави експеримент - отваря произволно 10 сайта с различна насоченост и се оказва - само един не изисква лични данни. Това, което той разбира от специалистите обаче е, че нерядко сайтове препродават дадената информация на трети страни. Основно рекламодатели.

„Привидно уеб сайтовете дават възможност да не се съгласяваме с въпросните бисквитки. Много от сайтовете обаче ще спрат да функционират, ако ги забраним", казва Александър Ненов.

Оказва се обаче, че така нареченият „виртуален шпионаж" стига и още по-далеч. „Чрез бисквитки много често и нашите чатове и информацията от тях се предоставя към рекламодатели.

Може да си направите експеримент - говорете за определени теми, които са от вашето ежедневие, съответно след една седмица ще започнете да виждате реклами, свързани с дадената тема", посочва Ненов.