Представете си дрон, който пренася товари до 350 килограма на разстояния от порядъка до 2500 км, и то с впечатляващата скорост 200 км/ч. И така решава проблема с доставките в райони със слаборазвита инфраструктура. Идеята за този проект е на двама братя – българите Свилен и Константин Рангелови с фирмата си „Дронамикс" , а в него участват и чуждестранни партньори. Машината вече си има име: „Черният лебед".
„Когато през декември 2013 г. „Амазон" показаха за първи път тяхната концепция за дронове за доставки, брат ми Константин беше в Холандия, а аз се бях върнал в България. И двамата бяхме на мнение, че тези малки дронове не стават за 95% от световното население, или поне ще минат десетилетия, преди градовете да се преобразят в среда, благоприятна за такъв тип доставки. Замислихме се върху тези бариери". Така започва разказа за продукта Свилен Рангелов. Завършил е икономика в американски колеж през 2007 г., след което редува периоди на работа и предприемачество. Брат му Константин е работил за компания, която произвежда части за самолети и космически апарати, като преди това е следвал аерокосмическо инженерство в технически университет в Холандия.
Въпроси и отговори
„Една от работите ми преди това беше във фирма за експресни доставки на храна и препятствията на наземните доставки в градска среда ми бяха повече от ясни, така че малките дронове създават повече проблеми, отколкото решават", категоричен е още Свилен. И задава поредица от въпроси: Ако живееш на третия етаж, как ще дойде дронът? Ще отвориш ли прозореца да влезе устройство, управлявано от чужд човек или от компютър, до който нямаш достъп, ще го пуснеш ли ей така в дома си, при децата си? И още – как знаеш, че е приятелски, а не фалшив, и че това в кутията, което носи е поръчката? Не по-малко въпросителни се крият зад въпроса как ще се гарантира целостта на доставката по пътя, напр. при лошо време или от набези на буйни тийнейджъри с въображение. Решението на всички тези въпроси е страшно скъпо, смята българинът.
Затова двамата с брат му се вглеждат в другия край на спектъра – към големите товарни самолети на „Еърбъс" и „Боинг", които сами по себе си са огромно капиталовложение (и затова само 2 фирми развиват този бизнес в света и още 2 – 3 държави се опитват да ги настигнат). „Някъде по средата обаче, при малките самолети, ситуацията не е дуополистична и има повече производители. Това ни подсказа, че капиталовложенията там са по-разумни. Пак са прекалено големи за България, но не са чак необозримо и недокосваемо големи", обяснява Свилен. Тук проблемът е, че много от тези фирми за малки самолети са на загуба и постоянно са в риск да фалират, защото оборотите са малки. А това е бариера за иновациите.
На базата на този анализ двамата братя се насочват към самолет с изцяло нов дизайн, с размерите на дву- или четириместен лек самолет, който да може да пренася 350 кг на 2500 км. „Избрахме товар, колкото горе-долу можеш да побереш в една баничарка, защото за дрон със самолетна форма винаги ще трябва писта. И колкото и къса да е, това означава, че винаги последната миля ще трябва да се пренася по друг метод, а най-разпространените средства за това, особено в Азия и Африка, са леките автомобили", разказва Константин.
Всъщност това са пазарите, към които се е насочил като начало „Дронамикс", и от тях идва и избраното разстояние като покритие на дрона превозвач. „Всъщност идеалният ни пазар са високочестотни вътрешни или регионални полети между малки летища в близост до големи градове или от големи градове до по-малки или труднодостъпни населени места", уточнява един от създателите на „Черният лебед".
източник:
ПРОТОТИП: Машината ще може да изминава до 2500 километра и да осигурява доставки в населени места със слаборазвита инфраструктура
Двамата предприемачи консултират идеята си първо с някои от бившите професори на Константин, на които показват първите дизайни и калкулации. „Искахме да знаем дали това, което искаме – самолет, който не само да е безпилотен, но и да е значително по-евтин за производство и за експлоатация, – е възможно да се постигне, използвайки последните технологии. Отговорът им беше „Да" и след това започнахме да търсим финансиране", спомня си Свилен.
Първият им инвеститор е акселераторът на Европейската инвестиционна банка в България Eleven и през 2014 г. колелото на проекта официално се завърта. Братята сформират екип от колеги и съветници и бързо започват да получават признания на глобално ниво. Само две от тях – още през 2015 г. „Дронамикс" печели голямо международно състезание за иновации, Pioneers Festival, в конкуренция с 1600 стартъпа от 98 държави. А през тази година компанията стана стратегически партньор на IATA (Международната асоциация за въздушен транспорт) за дронове на глобално ниво.
