Тодор Янакиев Селекционерът на националния ни отбор по футбол Пламен Марков е интересен събеседник. Въпреки неудачите на А тима треньорът не се притеснява да говори откровено с медиите за проблемите и перспективите пред състава, който ръководи. - Г-н Марков, каква е оценката ви за изиграните мачове от националния ни отбор в този квалификационен цикъл? - Не съм удовлетворен от представянето на отбора най-вече като спечелени точки. В първата квалификация срещу Черна гора България изигра едно добро първо полувреме, в което не само водехме в резултата, но доминирахме в игрови аспект. През втората част, вместо да запазим това поведение, ние тотално се преобразихме и направихме едно съвсем посредствено полувреме. За мен беше изненада, че изпуснахме инициативата. Вследствие на това накрая мачът беше практически загубен за нас и благодарение на една индивидуална проява в продължението успяхме да стигнем до равенството. Срещу Италия направихме много добър мач, който беше таванът на нашите възможности в този момент. Не споделям оценката, че едва ли някога ще срещнем по слаб отбор на Италия. Те са действащ световен шампион, а „калчото“ е едно от най-силните първенства в света. Така че оценката ми за мача с Италия е много висока. Разочарован съм обаче от мача с Грузия, в който нашият отбор се представи изключително посредствено, под възможностите си. Ние просто имахме шанс да не загубим този мач. Разочарован съм от бездушието, от липсата на характер и амбиция, каквито демонстрирахме срещу Италия. Едно наше класиране за световно първенство минаваше през задължителна победа в Грузия. Ако продължаваме с подобно поведение на терена, не мисля, че можем да стигнем далеч в тези световни квалификации. Но въпреки това смятам, че имаме шансове. И Кипър, и България, и Ейре, и Черна гора имат възможността да заемат второто място, което дава право за участие на бараж за класиране на световното. Но в същото време вече няколко пъти призовавам да си дадем сметка, че 1994 година е отминала. Много ни се иска българският национален отбор и българският футбол да бъдат от тези, които определят модата на развитие, но за съжаление не е така. - Защо си позволявате да игнорирате Христо Йовов, който преди година беше избран от колегите си в България за футболист № 1 на стараната, и заедно с Георги Петков бе един от двамата най-заслужили играчи на „Левски“ при постигането на най-големите успехи на българския футбол на клубно ниво за последните 20 години? Още повече че ни предстоят и мачове с Кипър, а Йовов играе в кипърското първенство... - Като треньор на националния отбор аз решавам кой да играе и нося отговорност за това. Христо Йовов е футболист, който много добре познавам. Ако той беше в момента в националния отбор, вероятно нещата щяха да изглеждат по-различни, но тогава щеше да възникне въпросът защо съм пренебрегнал някой от другите имена. И този въпрос нямаше вече да е зададен от вас, а от някои други ваши колеги. - Следите ли изявите на играчите ни в Израел, Русия и т.н.? - Да, следя ги внимателно. - Уточнени ли са премиите на националите, защото се прокраднаха твърдения, че може и финансови да са причините за слабата им игра срещу Грузия? - Преди всяка една квалификация се прави споразумение между ръководството на БФС и играчите. Това споразумение беше направено още преди срещата с Черна гора, има подписан протокол. В никакъв случай не споделям едно такова мнение, че слабата игра срещу Грузия може да бъде плод на някакво несъгласие с размера на премиите. Както българският национален отбор, така и клубните ни отбори не могат да играят два силни мача в рамките на 4 дни. Но трябва да свикваме да играем в сгъстен цикъл. - Не смятате ли, че една от причините за слабото ниво на футбола ни е, че заради мениджърски интереси не могат да се утвърждават най-добрите играчи? Когато Стоичков беше национален селекционер, се говореше много за такива интереси в А тима ни, когато Станимир Стоилов бе на този пост се оплака, че клубен президент му е оказвал натиск да вземе определени играчи. Сега след „вечното дерби“ известен мениджър си позволи да коментира клубната политика на „Левски“ по отношение на това кои футболисти кога, защо и как играят. Има ли или имало ли е подобен натиск върху вас като на национален селекционер? - Не, няма такъв натиск и при мен не може и да има. Колкото до коментарите на мениджърите – това си е тяхно право. - Бербатов остава длъжник на националния отбор... - Той е един изключително талантлив футболист, доказал се е вече в различни западноевропейски отбори. Аз обаче очаквам от него да влага повече желание, старание и повече умение като цяло, за да може да помага на националния отбор. Естествено, че не можем да очакваме само той да води отбора към победи, но от звездите очаквам много повече. - Дали има човек, който може да го замести? - Казах, че българите в чужди първенства са обект на внимание от моя страна. За съжаление голяма част от тях не попадат в титулярните състави. Такъв е случаят с Домовчийски и Генков – футболисти , които харесвам. Такъв беше случаят и с Владо Манчев. Единствени на този етап от централните нападатели Рангелов и Кушев попадат в титулярните състави. - Отново подминахте името на Йовов, какви са спортно-техническите ви мотиви да го пренебрегвате? Само това ли, че ще трябва да отпадне друг от състава, което, както казахте, ще породи нови журналистически въпроси? Имах предвид, че ако взема Йовов, ще изникне въпросът защо не е извикан Бербатов или Мартин Петров примерно. Защото списъкът с играчите, които мога да повикам, е ограничен. Иначе следя изявите на Йовов, както и на другите състезатели.