В интервю за едно от най-авторитетните издания на Острова - "Таймс", българският нападател на „Тотнъм“ Димитър Бербатов определя себе си като "труден характер", споделя, че понякога е разбиран погрешно, и изразява мнението, че в неговата професия човек трябва да бъде предпазлив в избора си на приятели. Разбира се, говори и за футбол. - Как виждаш играта в Англия? По какво се различава от тази в Германия? - Първоначално беше, все едно играя ръгби. Очаквах да има разлика, но въпреки това си беше шок. Толкова големи и силни играчи, с такава здрава физика. Трябва да си много добре подготвен физически, за да играеш в Англия, но това ми подхожда. Обичам да съм в достатъчно добра кондиция, за да играя всяка седмица. Ако можех, бих играл всеки ден. - Как реагираш, когато ти кажат, че си мързелив играч? - Мисля, че езикът на тялото ми малко заблуждава. Не тичам нонстоп не за друго, а защото няма смисъл да гоня недостижими топки. Обичам да играя с главата си. Не става дума за мързел, а за футболен интелект. Не е нужно истинското качество да се измерва с усилията, които влагаш. - Познават те като самотник. Това проблем ли е за един отборен играч? - Някои играчи понякога мислят, че съм надменен. Някои от играчите не ме разбират правилно, но е вярно, че съм труден характер. Спохождат ме различни настроения и понякога просто не искам да говоря с никого. Понякога хората разбират това погрешно. - Имаш ли добри приятели във футбола? - В професия като моята трябва да си внимателен. Да си наясно кои са истинските ти приятели и кои са враговете ти. Най-добре е да нямаш много приятели, защото има хора, които ще те използват заради парите или славата ти. - Като играч на „Байер“ (Леверкузен) загуби два финала и изпусна титлата в Бундеслигата в последния момент. Беше ли облекчение за теб, когато спечели „Карлинг Къп“? - Всеки иска да играе на "Уембли" и когато спечелихме, всички бяхме много щастливи. Но докато всички празнуваха в съблекалнята, аз давах допинг проба. Трябваше да стоя в медицинската стаичка и докато се мъчех да пикая, чувах как всички са полудели от радост. Беше много дразнещо. - На твоята възраст започваш ли вече да мислиш за следващия етап от кариерата ти? Трябва ли да си по-егоистично настроен, за да осъществиш амбициите си? - На 27 съм и си задавам тези въпроси всеки ден. Реалист съм и мисля, че ми остават три години, в които ще съм на топниво, особено в Англия, където напрежението е толкова голямо, а темпото е толкова високо, и за тези три години ще се опитам да дам най-доброто от себе си. След това, когато погледна назад, ще знам, че съм направил всичко, което съм могъл. Винаги мисля за стъпките към върха.