„Класа“ Григор Димитров е роден на 16 май 1991 г. в Хасково. През 2005 година е обявен за най-добър тенисист в Европа за момчета до 14 години, след като печели европейската титла на сингъл в своята възрастова група. Става европейски вицешампион и балкански шампион от отборните първенства до 14 години. Григор Димитров завършва сезона и като № 1 в ранглистата на Tennis Europe при 14-годишните. През 2006 година печели титлата на сингъл в категория до 16 г. на големия турнир за юноши и девойки „Еди Хер Интернешънъл“ във Флорида, САЩ. През същата година печели „Ориндж Боул“ в Кей Бискейн (Флорида, САЩ), неофициално световно първенство по тенис за юноши при 16-годишните. През 2007 година става европейски юношески шампион до 16 г. в Москва, Русия без загубен сет. На Европейското отборно първенство до 16 г. в Ле Токе, Франция, печели трето място заедно със Цветан Михов, Андреас Нейков и Марсел Радев (Григор участва в квалификациите, но не играе в заключителния турнир). Достига до финал на Откритото първенство на Канада (І категория) и на Откритото първенство на САЩ на двойки с партньор Вашек Поспишил (Канада). През декември печели титлата на двойки на юношеския турнир от първа категория “Еди Хер Интернешънъл” при 18-годишните заедно с Уладзимир Игнатик (Беларус). Достига до финал на сингъл на „Ориндж Боул“, но губи от Ричардас Беранкис (Литва). През 2008 година постига най-големия си успех, печелейки „Уимбълдън“ при юношите, като на финала победи финландеца Хенри Континен. Юношата Григор Димитров спечели първата титла за България в най-големия турнир от Големия шлем - „Уимбълдън“ и накара цялата нация да се гордее със своя нов спортен герой. Гришо преодоля геройски болките в рамото и не даде нито един сет на съперниците си от първия двубой до финала, за да триумфира заслужено с титлата. Може би малко хора знаят и че 17-годишният хасковлия е първият българин с европейска титла по тенис. През 2005 година Димитров е обявен за най-добър тенисист в Европа за момчета до 14 години, след като печели европейската титла на сингъл в своята възрастова група. Става европейски вицешампион и Балкански шампион от отборните първенства до 14 години. Григор Димитров завършва сезона и като номер 1 в ранглистата на Tennis Europe при 14-годишните. Упоритост, себераздаване и много труд са ключовите фактори, извели Гришо до върховете на световния тенис. Интересното е, че през лятото талантливият българин обикновено се готви на кортовете край Хасково, но заради липсата на закрита база през зимата младокът е принуден да играе на дървения под в хандбалната зала на комплекс „Спартак". Озадачени от скоростта, която развива на корта, на турнир във Франция световни тенис специалисти живо се интeресували за схемата и настилката, на която тенисистът се подготвя. Баща му Митко Димитров, който е и негов треньор, обяснил, че синът му играе половината от годината върху дървен под. Естествено никой от спецовете не повярвал. Те решили, че той просто пробва чувството им за хумор. Гришо е съвсем обикновено момче и славата все още не е успяла да надделее над ежедневните му задължения като математика, английски и часовете подготовка на корта. Той е гордостта на спортното училище в Хасково Той е гордостта на спортното училище в Хасково. В прословутото училище, откъдето тръгва и спортната кариера на олимпийския и световен шампион по вдигане на тежести Стефан Ботев, младият тенисист е бил частен ученик. Въпреки непрекъснатите ангажименти около уроците и спорта, за разлика от повечето си връстници, той намира време да чете книги и признава, че увлеченията му в необятния свят на интернет напоследък все по-често отстъпват пред романите. Между изнурителните тенис турове Григор отпочивал с „Втори шанс" на Дан Браун - автор на бестселъра "Шифърът на Леонардо". В стаята му на лавицата редом до медалите и купите стоят и снимките на любимеца му Марат Сафин. Харесва го като поведение на корта и извън него и се опитва да се учи от именития тенисист. Другият негов любимец е световният № 1 Роджър Федерер, но признава, че не харесва играта на спечелилия „Уимбълдън“ при мъжете Рафаел Надал. Гришо не обича дискотеките, а след тежки турнири предпочита да е около майка си, която не пропуска да го поглези с най-любимите му ястия. Мария Димитрова е главният виновник за прохождането на сина си в тениса. "Не беше фиксидея, а всичко дойде от само себе си", споделя бившата баскетболистка. Семейният албум е запечатал първите стъпки на Григор на корта още когато е на 3 години. Тогава е нямало детски ракети и за да удовлетворят желанието на палавия хлапак да се пробва в тениса, родителите му отрязали ракета и я пригодили за неговите размери. На 5 години вече започнали и сериозните занимания. Апартаментът на фамилията е организиран като спортна площадка. В коридора се играе футбол на малки вратички, на кухненската маса, преградена с книги, семейството си устройва турнири по тенис на маса, а в една от стаите е монтиран баскетболен кош. „Още като малък не обичаше да губи и хвърляше всички сили, за да е първи в семейните надпревари", разказва за Григор баща му. „Все още трудно преодолявам загубите си", признава младокът. През 2005 година за малко не зарязал тениса завинаги. На турнир в Холандия отпаднал още в първия кръг и в отчаянието изпратил SMS на баща си: „От мен нищо не става, аз съм един лигльо“ Нещата дошли на мястото си с няколко бащини думи по телефона. Въпреки младостта си момчето вече се е научило да стои и над дребните крамоли и пренебрежението, което големите държави демонстрират към спортистите от по-малките страни. Когато Григор печели турнира „Еди Хер" за втора година поред, в официалния сайт като победител за 2005 година дълго време стоеше името на съперника му на финала Доминян. На „Ориндж боул" през следващата година пък за българина нямало табела с името му и държавата, която представя. От неудобство едва на третия ден от състезанието организаторите драснали на ръка Dimitrov, Bulgaria. На официалния сайт на „Уимбълдън“ само снимката на Гришо с трофея липсваше между всичките победители. Но тези факти само дават допълнителен стимул на Гришо, който вече осъществи една от мечтите си - да спечели юношеския „Уимбълдън“. И дано 17-годишният хасковлия да ни дава все повече поводи за гордост и национално самочувствие.