Любо Ганев, един от най-популярните български волейболисти от близкото минало, е роден на 6 октомври 1965 г. в Русе. Играе 7 години за ЦСКА, след което прави запомняща се кариера в Италия. Печели бронзов медал с националния тим на България на световното първенство през 1986 г. След като прекратява професионалните си изяви като състезател, се захваща с бизнес – поприще, в което той започва също да жъне бързо успехи. Ганев, заедно с други бивши и настоящи изтъкнати наши спортисти, подкрепи и третото издание на кампанията „Живей активно“, целяща да популяризира сред хората ходенето пеша в градска среда. - Г-н Ганев, включихте се активно в кампанията „Живей активно“ - какъв беше мотивът да го направите? - Мотивът ми е, че няма нищо по-хубаво от това човек да спортува, когато може. Дори само за удоволствие. - Как намирате като цяло спортния живот на българина? - Българите са доста спортни натури. Спомням си навремето спортните площадки бяха достъпни за всеки. Сега с навлизането на компютрите много деца предпочитат да стоят пред тях и да прекарват по друг начин свободното си време, вместо да спортуват. Но в същото време виждаме, че самите фитнес зали започват да се пълнят все повече. Аз имам много приятели, които преди не спортуваха, а сега ходят един-два пъти в седмицата на фитнес. - Все пак не смятате ли, че от времето на Вашето детинство и юношество насам прогресивно изчезнаха спортните площадки и това е сериозен проблем? - Така е. Те изчезнаха, защото няма кой да ги стопанисва и поддържа. Навремето, когато бях млад, това беше грижа на държавата. Сега държавата не го прави, дава ги на концесионери или на клубовете, за да ги поддържат. Те съответно нямат тази възможност. Но вината не е на обикновените хора... - А Вие спортувате ли, откакто спряхте да бъдете професионален волейболист? - Навремето, като бях състезател, на един лагер в Белмекен беше много тежка подготовката и се зарекох, че като спра да играя, и след трамвай няма да се затичам. И мога да кажа, че си удържам на обещанието. И както се шегувам, вече спортувам само след 12 вечерта. - В момента тече Световната волейболна лига. Известно е, че нашият национален отбор игра вече с Испания и САЩ. Как оценявате това издание на лигата, тъй като някои от отборите не играят с оптималните си състави заради предстоящите олимпийски игри? И какви трябва да са според Вас целите пред отбора ни в тази Световна лига? - Да, ние не играем в Световната лига с пълния си състав. Това е избор на треньора Мартин Стоев, той така е преценил. Макар че, ако трябва да бъда откровен, аз лично нямаше да пусна младите като Казийски да почиват, защото не може един състезател на 21-22 години, каквото и първенство да е изиграл, да каже, че е бил уморен, и да отиде на почивка. За мен това не е в рамките на нормалното. За един спортист най-лошото е, когато спре с активната си подготовка, защото така губи ориентация и техническа координация. Също така се създават предпоставки за контузии – защото дори и да си понапълнял, ако тренираш постоянно, не можеш да се контузиш. Докато, като спреш и после пак започнеш, нещата са по-различни. Но, както казах, това си е избор на треньора. Аз съм сигурен, че на олимпиадата ще сме на едно от призовите места, ще вземем медал. Даже смятам, че можем да станем първи в Пекин. Имаме пълните възможности да спечелим златен медал. Отборът ни е много добър и когато играят концентрирано, спазвайки тактическите указания на треньора, много малко отбори в света могат да ни победят. Мисля, че ако нашите момчета играят по начина, по който вече свикнахме да ги виждаме, няма да имат проблем да станат олимпийски шампиони. - Все пак бразилците доминират в световния мъжки волейбол през последните години. Имаме ли сили да се справим с тях? - Аз не се притеснявам толкова от Бразилия, колкото от Русия. За нас те винаги са били по-трудният отбор. Бразилците играят много технично, на което ние можем да противопоставим нашето силно нападение, както сервиса и блокадата, които са основните ни оръжия. - Има мнение, което аз споделям също, че ние значително отстъпваме на отбори от ранга на Бразилия и Русия в един ключов пост – този на разпределителя? - Факт е, че след като Николай Иванов напусна националния тим, в него няма разпределител, който да води отбора, така да се каже, с твърде ръка. Андрей Жеков наистина е добър разпределител, но мисля, че има още какво да се желае от сработката му с централните нападатели. Макар че пък Андрей има други качества – той е по-добър на блокада, при изпълнение на сервис, нерядко прави и по 4-5 точки на мач с пуснати топки. Така че, както се казва, всяко зло за добро. Видяхме, че какъвто и да е, той може да води отбора и да динамизира играта. Просто трябва да е по-концентриран. - Какво не е стигало толкова пъти на мъжкия ни национален тим по волейбол да спечели злато от голям турнир, въпреки че сме имали различни генерации с играчи от голяма класа, като към една от тях принадлежахте и самият Вие? - Така е, но в отминалите времена нито един треньор не се задържаше за повече от една година. А това оказваше негативно влияние. Защото всеки нов треньор, като дойде, казва: „Каквото са правили досега като тактически начин на игра, не е правилно, сега почваме по друг начин.“ И така ние една година сме работили с една тактика и таман сме свикнали с нея, и започваме със съвсем нова. И именно това непостоянство в тактическите изисквания си оказваше негативно влияние на представянето ни. А изпълнението на тактическите задачи трябва да става инстинктивно, не да го мислиш по време на игра. И ние таман свикнем с един начин, и дойде нов треньор. Има и нещо друго много важно. След Богдан Кючуков, с когото станахме бронзови медалисти на световното през 1986 г., ние почти не сме имали треньор, към когото отборът да има нужното уважение. Защото често идваха треньори, към които отношението беше: „Мани го този, той не може да ме научи на нищо.“ А сега Мартин Стоев, който вече трета година води отбора, има даден пълен картбланш, за да показва всичко от себе си. Момчетата трябва имат треньор, който респектира, и те да го уважават, за да го слушат. - Тази година в Италия се случи нещо невероятно - във финалния двубой за титлата на страната в мъжкия волейбол се срещнаха два отбора със силно българско присъствие и шампион стана „Итас Диатек“ (Тренто) с двамата си водещи играчи Владо Николов и Матей Казийски, плюс Смилен Мляков и Васил Стоянов, водени от треньора Радостин Стойчев. Сребърните медали пък останаха за „Копра“ (Пиаченца), в който играят националите на Италия от български произход Христо Златанов и Венцислав Симеонов... - Да, така е. Независимо че и двата клуба не бяха играли досега финал за шампионата на Италия. Малко географията на волейбола се промени. Просто отборите, които преди даваха много пари за силни играчи, в момента не го правят. Мога да кажа смело, че в момента италианският шампионат не е вече най-силният на планетата, както беше преди, когато играех аз там. В момента е много силен шампионатът на Русия например. Той със сигурност е по-силен от италианския. Може би фактът, че руските клубове плащат повече, привлича водещите състезатели. Но радостно е, че българи спечелиха шампионската тила на Италия. И е нормално да има много в този финал - все пак сме трети в света. А всеки отбор иска да има играчи- медалисти от такива форуми. А, както казах, вече има отлив на елитни състезатели в Италия. Но пък в това първенство продължава да е много силно застъпен тактическият елемент, така че играчите там могат да научат много. - Не е ли пробив за българската треньорска школа шампионът на Италия да се води от наш специалист в лицето на Радостин Стойчев? - Аз винаги съм казвал, че заслугата е основно на състезателите, които играят. Ролята на треньора е да успее да обедини един колектив, да играе като такъв. Но аз съм радостен за г-н Стойчев, че постигна този успех. Пожелавам му да го повтори. - Включихте се в кампанията „Живей активно“, която е под патронажа на кмета на София Бойко Борисов. Има ли вероятност да Ви видим като активен участник в политиката - от ГЕРБ или от друга политическа сила? - Аз досега съм подкрепял президентите Петър Стоянов и г-н Първанов на чисто приятелска основа, защото се познавам с тях. С Бойко Борисов - също. Не съм отявлен симпатизант на нито една политическа сила, а и не вярвам, че някой ще има нужда от мен в тази роля. Засега никой не ми е и предлагал. Смятам, че не ставам за политик, защото съм много откровен и директен, казвам всичко, което мисля. - А този характер помага ли Ви в бизнеса и как се развива той? - Известно е, че от 4 години вече се занимавам с доставка, изграждане и поддръжка на метанстанциите в България, тоест газостанциите с компресиран природен газ. Мога да кажа, че съм много доволен, защото половината от 61 вече газостанции в България са изградени и се зареждат и поддържат от мен, а 70-80 процента от автомобилите, които са на метан, се движат с мои уредби и бутилки. До края на лятото ще изградим още 15 обекта. Това са много добри показатели. Но аз съм си същият и мисля, че засега характерът по-скоро ми помага. Ако човек си промени характера поради това, че си е променил положението в обществото, значи, че или преди е бил фалшив, или сега. - Чувствате ли се вече на не по-ниско ниво в бизнеса, отколкото бяхте във волейбола? - Аз имам вече спечелени два медала от изложението на Пловдивския панаир с експонатите, които представям. Когато спечелих първия медал там, си казах, че искам да спечеля повече медали от бизнеса, отколкото с волейбола. И моята мечта е след време хората да ме помнят като бизнесмен така, както сега като състезател. Искам да кажат не “Ей, тоя - Любо Ганев волейболиста“, а „Любо Ганев - бизнесмена“. Надали това ще стане скоро. Но аз съм млад, има тепърва да работя върху това. Интервюто взе Тодор Янакиев