Георги Иванов-Гонзо е син на легендата на „Ботев“ (Пловдив) Александър Иванов. През 1997 година е забелязан от треньора на „сините“ Стефан Грозданов и по негово настояване преминава на „Герена“ от пловдивския „Локомотив“. Гонзо става любимец на публиката, като допринася изключително много за трите поредни шампионски титли на „Левски“ през 2000, 2001 и 2002, както и за титлата през сезон 2005/06. До края на 2006 г. има отбелязани 14 гола във вратата на ЦСКА (изравнен рекорд на Наско Сираков). Автор е и на така нареченият кървав гол през 2000 година срещу ЦСКА на стадион "Георги Аспарухов", след като забива победното попадение в 93-ата минута с окървавена глава. Той е избран за футболист на България в две поредни години 2000 и 2001 и става голмайстор на българското първенство през сезон 2000/01. След "Левски" Гонзо е продаден на френския „Рен“ за 4,1 млн. евро, като така става най-скъпият трансфер на български клуб в чужбина дотогава, а след не особено успешен период там преминава в турския „Самсунспор“, като се връща при "сините" под наем за един сезон – 2003/04. До края на януари 2006 Георги Иванов играе в турския клуб „Газиантепспор“. От началото на февруари 2006 Гонзо е играч на „Левски“, с когото участва в Шампионската лига, преди да премине в хърватския „Риека“ за 130 000 евро през януари 2007. - Гонзо, с какви чувства се връщаш в „Левски“? - За мен винаги е било чест и удоволствие да играя в „Левски“. Така че имам най-добри чувства към отбора, стадиона и не на последно място от феновете. Именно заради тях всеки футболист трябва да дава всичко, на което е способен. - А какви са ти амбициите при това завръщане? - Моите амбиции, а и на „Левски“ като клуб са ясни, това са титлата, купата и добро представяне в евротурнирите, в този случай да влезем в групите на Шампионската лига. И аз, и целият отбор искаме точно това. Мисля, че имаме качествата и способностите да го постигнем, не само футболистите, но и ръководството. Всички искаме да направим нещо голямо тази година. - Защо напусна „Риека“, върнаха те да играеш като офанзивен халф, това ли е причината? - Ситуацията в „Риека“ бе такава, имаше четирима централни нападатели и бях изтеглен назад. Всеки футболист трябва да приема треньорските решения, защото това е най-доброто за отбора. В Хърватия се чувствах добре и оставам с много хубави спомени, макар да преживях и неприятности. Хората бяха добри с мен и ми помагаха. - Трудно ли те убедиха Велислав Вуцов и Даниел Боримиров да се върнеш на „Герена“? - Много съм благодарен на Вуцов, на Боримиров и на президента Тодор Батков за това, че направиха всичко възможно да се завърна в „Левски“. Аз с играта си ще се опитам да не ги разочаровам и да постигнем целите, които сме си поставили. Първата ми мисъл, когато ми предложиха, бе да се съглася. Не е имало и капка съмнение от моя страна дали да се върна. В момента, в който разговарях с треньора и със спортно-техническия директор бях сигурен, че се завръщам.