- Г-н Стоилов, как се стигна до разрива между Вас и Тодор Батков? - Не мога аз да ви отговоря на този въпрос, по-добре питайте г-н Батков. Тъгата от напускането си остава само за мен, но и остават добрите моменти с отбора и уважението, което си спечелих сред феновете и колегите ми. - Къде ще работите занапред? - Труден въпрос, защото моето желание е да си намеря отбор в чужбина. Осъзнавам, че е трудно, защото аз имам български паспорт, а ние, българите, не сме се доказали в чужбина. Спомням си само Христо Бонев да е работил в голям отбор, „Панатинайкос“, ако се не лъжа. Сега съм в почивка и мога само да благодаря на хората, които работиха с мен, но нямам решение за бъдещето си. Пише се, че ще ходя в „Литекс“, но още няма конкретна оферта. - Бяхте обявили „План 2009“ и Тодор Батков се съгласи, а после се отметна, защо? - Аз не съм обявил такъв план, той го обяви. Някъде се скъса нишката. Проектът бе да се обнови отборът и да се подмлади. Това беше направено, има много нови лица в състава. Отборът, когато се комплектова, направи добри игри. Резултатите не бяха такива, каквито подобават на „Левски“, не се класирахме за групите на УЕФА. Моята цел като треньор бе отборът да участва именно там. По простата причина, че когато си добър в Европа, не е нормално да срещаш трудности в нашето първенство. Докато работех с отбора през тези четири години, четири пъти успяхме да напълним стадион „Васил Левски“. Това са мачовете ни в УЕФА и в Шампионската лига. През периода на моята работа „Левски“ се опита да направи нормални взаимоотношения с хората, с клубовете, както е в Европа. - Тодор Батков каза, че е разговарял с някои футболисти и това му е повлияло за решението да Ви освободи, разочарован ли сте от играчите си? - Не смятам, че в „Левски“ има футболисти, които може да постъпят по този начин. Не ми минава и през главата! Те са сериозни мъже, които не може да си играят с дребни шегички. Работих перфектно с всички и винаги съм ги уважавал. В работата си се старах да се държа професионално, а извън работата е нормално да имам и приятелства. На моменти може и да бях прекалено строг към някои. Случаят с Боримиров, с когото бяхме съотборници още преди 18 години и сме приятели. Не съм го поставял над другите, не защото не го уважавам, а защото смятам, че в „Левски“ всички са звезди и трябва да бъдат поставяни на една основа. Понякога не съм се карал след загубен мач, защото съм смятал, че сме играли добре. Винаги съм искал оборът да играе добър футбол, а резултатите понякога ги има, понякога ги няма. Имаше и случаи, когато сме побеждавали, но съм бил недоволен. Искрено бях ядосан, защото знам, че тези футболисти имат повече възможности. Всичко съм правил, за да може „Левски“ да върви напред и нагоре, дори караници, глоби или друго. Но винаги съм уважавал футболистите. Така че не вярвам някой да е говорил нещо срещу мен на г-н Батков. Поне 15 играчи съм наложил и съм ги гледал като малки деца. - Каква беше обстановката в съблекалнята? Нямаше да съм треньор на „Левски“, ако след две загуби галя с перце. Обстановката в отбора винаги трябва да бъде нервна, да има напрежение. Ако няма напрежение, този отбор не може да се развива. В съблекалнята никога не е имало конфликти, защото имахме интелигентни футболисти, които се стремят всичко да бъде поставено на основа името „Левски“. Трето, да си в съблекалнята на „Левски“, е доста задължаващо. Ако един треньор се съобразява с мнението на играчите, то той трябва да бъде поставен под съмнение. И аз съм бил играч и знам, че те винаги си нагласят нещата по своето мнение и желание. Те не могат да кажат кога да тренират, къде да са на лагер или кой да играе. Треньорският щаб сме правили винаги каквото сметнем за добре. Не е имало натиск от страна на Сираков или от някой друг. Имах власт да управлявам отбора си както искам. - Доколко мениджърите имаха влияние за селекцията? - Смешно е да се говори, че еди-кой си мениджър е довел някого в „Левски“. Изгледал съм стотици часове със записи на играчи и съм избрал двама. Те могат да предлагат, това им е работа. Взех само играчи, които на мен ми харесват. По-лесно бе, ако са играчи на Петър Заберски, защото той си разговаряше директно с Батков и си уточняваха условията. - Чувствате ли се излъган от г-н Батков? - Не, аз знаех, че ще трябва да изпия горчивата чаша до дъно. Единствено съжалявам, че когато подадохме оставки, казах, че искам кредит на доверие до европейски турнири. Защото тогава имах оферта за националния отбор и едно много примамливо предложение от чужбина. А във футбола, знам това, треньорът е с една чанта багаж и тогава можеше да дойде друг и да се продължи. - Не съжалявате ли за националния тим? Не! Можеше да водя едновременно и „Левски“, и националния отбор, но това щеше да означава да лъжа и двете страни, че работя както трябва. Треньорът на „Левски“ трябва да отделя голямо внимание на работата си. Единствената полза щеше да бъде, че щях да стана малко по-богат.