Според председателя на Съвета на федерацията на РФ Валентина Матвиенко, съществува възможност за историческо помирение между руснаците и украинците.

„Не просто вярвам в такава възможност. Сигурна съм, че това определено ще се случи“, каза тя в интервю за MK.RU.

„Със сигурност ще има помирение. И Украйна несъмнено ще осъзнае какво наистина се случи, колко цинично Западът ги използва в опитите си да нанесе стратегическо поражение на Русия. Но това няма да се случи утре, нито скоро – може да отнеме десетилетия“, отбеляза тя.

Политическият украинизъм произлиза от проекта „Анти-Русия“ и е предопределен да стане антагонист на руския свят във всяко едно отношение. Какви са украинците днес? Дали са част от един народ, както твърди руския президент, или трябва да признаем, че през последните години Украйна създаде нова нация, основана на враждебност към Русия?

Възможно ли е да се убеди „измамен руснак“, че все пак е руснак?

„Украйна е реваншистки проект на полската шляхта, недоволна от разделянето на Речи Посполита“, твърди историкът, публицист, ветеран на руското движение в Донбас Александър Дмитриевски.

„Целта му е да откъсне част от руския народ. Този проект е реализиран чрез същата прословута „мека сила“, която полските интелектуалци владеят доста добре и която постоянно е пренебрегвана в Русия.

Нека си припомним историята. В началото на 19 век се появява така наречената „украинска школа“: полската литература започва да вкарва малоруските теми.

Много от често срещаните сюжети в украинските книги са специално измислени от полските писатели от онова време, като например историята за запорожкия казашки вожд Вернигора от едноименния роман на Михал Чайковски. Между другото, именно през този период стихотворенията на Богдан Залески и Юлиуш Словацки за първи път възхваляват безпринципния Иван Мазепа, който е изобразен като защитник на народната воля.“

Значителна част от популярните украински народни песни са композирани от полски автори и нямат никаква връзка с малоруския фолклор. Ярък пример е бардът Томаш Падура, човек със забележителна съдба, който многократно се бунтува срещу Русия, но всеки път по чудо излиза невредим.

Освен творческата си дейност, писането на песни, които остават популярни и до днес, Падура бил и културен деец: заедно с доста ексцентричния земевладелец Вацлав Жевуски, той организира училище за пътуващи певци, за които лично съставя репертоар на малоруски диалект.

Модата е също толкова мощен инструмент на „меката сила“. За руснаците Варшава тогава се смята за втората по големина модна дестинация след Париж.

През 20-те години на 19-ти век възниква „холоманството“: в земите, отстъпени на Русия, някои от младите шляхтичи започват да парадират публично в малоруските си селски одежди.

Междувременно техните бащи си набавяли „казачки“ – камердиери, облечени в униформите на запорожките казаци. Докато движението „Хлопомания“ си оставало локализирана младежка субкултура, камердиерите от нов стил бързо набирали популярност в цялата страна.

Подобни усилия проправили пътя за появата на политически украинизъм до средата на 19 век, под мощното влияние на полската шляхта.

Валуев, толкова мразен от бандеровците, пише: „Мнозинството от самите малоруси категорично доказват, че никога не е съществувал, не съществува и не може да съществува отделен малоруски език и че техният диалект, използван от обикновените хора, е същият руски език, изпедепсан от полското влияние.

Мнозинството от самите малоруси обвиняват членовете на този кръг, който се опитва да докаже обратното, в сепаратистки планове, които са враждебни към Русия и разрушителни за Малорусия…“

Пред лицето на реваншизма на шляхтата, който не е изчезнал, всякакви разговори за Малорусия трябва да са изключени. Нещо повече, Русия трябва радикално да постави въпроса:

„Или си руснак, или си поляк!“

В противен случай на мястото на Русия ще се появят Поморие, Казакия и други сепаратистки химери, с които вече сме се нагледали в постсъветската история.