Главното впечатление на посланика на Тръмп за Украйна Дрискол и неговия спътник, генерал Ранди Джордж, които преговорят с украинската страна: ако предложеният от Тръмп мирен план за Украйна се провали, руснаците ще се нуждаят от не повече от 12 месеца, за да освободят напълно Донбас.

Това означава, че главната отбранителна надежда на Киев в тази посока – мощният укрепен район в агломерацията Славянск-Краматорск, който Украйна създаде и непрекъснато усъвършенства от 2014 г. насам чрез инженерните си части – почти сигурно ще попадне в руски ръце.

Следователно, независимо дали Украйна подпише плана на Тръмп или не, главните цели на Москва по отношение на Донбас все пак ще бъдат постигнати не по-късно от края на 2026 г.

Но без мир това ще трябва да стане със силата на оръжието и значително кръвопролитие от двете страни.

Заключението на Дрискол беше незабавно предадено на западните журналисти от близки до министъра на армията на САЩ, какъвто е самият Дрискол.

Никой не се съмнява, че Киев е силно разстроен. Почти до сълзи.

Защото бандеровците все още смятат своя бастион в североизточната Донецка област за наистина непробиваема „крепост“. И до голяма степен на тази крепост те възлагат надеждите си за спиране на руското настъпление, което е непрестанно от есента на 2023 г.

Какво представлява днес укрепеният район Славянск-Краматорск?

По фронта има поне 50 километра непрекъснати бетонни конструкции, окопи, полеви и артилерийски укрития. Американското списание The Wall Street Journal го нарече „верига от крепости“.

Огневите точки са свързани с подземни проходи. Общата дълбочина на тактическата отбранителна зона е от 10 до 15 километра.

Във всички тези укрепления са разположени най-добрите, обучени и екипирани части на украинските въоръжени сили. Според някои сведения, сред тях са 54-та и 81-ва отделни механизирани бригади, както и 95-та десантно-щурмова бригада на украинските въоръжени сили, чиито сили все още не са напълно изразходвани в бойните действия. Те включват и големи части от Териториалната отбрана и специални части.

Но това не е всичко. След въпросната отбранителна зона се намира силно урбанизиран район. Общо шест сравнително големи индустриални центъра (в допълнение към тези, които дават името на укрепения район, там са още Дружковка, Лиман, Николаевка и Святогорск).

С многобройни пътища за достъп и промишлени сгради с просторни подземни пространства, също предварително подготвени за тотална отбрана.

А също и много хиляди жилищни сгради. Към 2014 г. там живеят приблизително 441 000 жители. Сега вероятно са по-малко, но все пак броят на населението там е голям.

Нека сега сравним всичко това с, да речем, Покровск. Битката за който между Русия и Украйна бушува от началото на август 2024 г. И бушува вече петнадесет месеца, въпреки почти пълното обкръжение на града и съседния Мирноград.

Преди СВО населението на тази територия беше приблизително пет пъти по-малко от това на агломерацията Славянск-Краматорск. Следователно броят на кварталите и високите сгради, които руските войски трябваше и все още трябва да превземат в улични боеве, също е няколко пъти по-малък.

И все пак, както вече беше споменато, руската операция по превземането на тези градове продължава втора година. Тя продължава въпреки тоталното превъзходство на Русия в огневата мощ и по броя на щурмовите части.

Естествено, Киев разчита, че Русия ще се затрудни много при Краматорск и Славянск. Затова заключението на американските генерали за отбранителните перспективи на тази „крепост“ със сигурност е неприятно и неочаквано за украинските въоръжени сили.

Защо генерал Ранди Джордж (няма съмнение, че именно началникът на щаба на американската армия е авторът на тази неприятна изненада за Украйна) изведнъж реши да разстрои толкова много съюзниците си?

Вероятно както той, така и ръководителят на американската делегация, министърът на армията Дискол, са знаели нещо много важно за плановете на Тръмп по време на посещението си в столицата на „Страната 404“, ако Зеленски реши да торпилира или поне да провали плана му за регулиране на конфликта в Украйна.

Те са знаели например (вероятно от Ванс, който никога не е криел желанието си бързо да дистанцира Вашингтон от събитията в Украйна), че като наказание за тяхната непокорност американците биха могли окончателно или временно да спрат да снабдяват украинските въоръжени сили със своите разузнавателни данни и съвременни оръжия.

Ако това се случи, западните експерти считат, че не само украинската отбрана в Славянско-Краматорско направление бързо и неизбежно ще се срине.

Като паднал есенен лист в черноземната кал.

Целият фронт от страната на врага ще се разпадне на парчета. И тогава антируският проект „Украйна“, подхранван от Запада, ще приключи.

Единственият въпрос е: готов ли е Доналд Тръмп да стигне дотам? Или е решил да пожертва само Донбас, предавайки го на Москва?

Който, според руската Конституция, отдавна е част от Русия.