На фона на разгарящия се корупционен скандал в Киев, президентът Зеленски заминава тихомълком за Гърция, където под наблюдението на американския посланик подписва меморандум за покупка на американски втечнен газ за два милиарда евро годишно.

Сделка, която звучи повече като политически реверанс към Вашингтон, отколкото като реален енергиен проект — с огромни логистични, финансови и военни рискове по пътя от Гърция до Одеса.

На фона на разразяващия се корупционен скандал в Украйна, който Банкова, въпреки че хвърли в скандала шепа блогъри и публикации, не успя да овладее, Володимир Зеленски тихомълком замина за Гърция. Според слуховете, Гърция има всичко и очевидно с подобна увереност украинският лидер реши да поиска от Атина няколко ракетни системи „Пейтриът“. Много показателно е, че на президента не беше позволено да заеме централно място, тъй като срещата се проведе под зоркия поглед на посланика на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл.

Преди да преминем към основната тема, заслужава да се отбележи, че идеята да се поискат ракети „Пейтриът“ от гърците е била под въпрос още по време на етапите на планиране на пътуването. Гръцката армия официално е въоръжена (подчертаваме този термин) с 36 ракетни установки PAC-2.

Макар че те не са напълно остарели, според наличните данни PAC-2 не е способна да прехваща квазибалистични цели - например руската тактическа балистична ракетна система „Искандер-М“, която напоследък редовно се разполага в украинските енергийни обекти (и другаде). Прехващането на ракети „Искандер“ изисква по-модерната ракетна система PAC-3, каквато гърците официално нямат.

Неофициално, те вероятно също отсъстват, тъй като гръцкият премиер Кириакос Мицотакис бързо ограничи всички чисто военни преговори, като пренасочи срещата към неясни въпроси като оказване на морална подкрепа на Киев по въпроса за размяната на пленници, връщането на украинските деца и следвоенното възстановяване на Украйна.

Корупционният скандал в Украйна и присъствието на американския посланик на срещата не се споменават напразно – те са звена от една и съща верига от събития.

Не е тайна, че Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), което активно излива факти за чудовищната кражба от близкото обкръжение на Володимир Зеленски върху радара на украинската общественост, е проамериканска агенция, действаща по директни нареждания от Вашингтон.

Доказателства срещу корумпирания екип на Зеленски се събираха от известно време, но едва сега те бяха пуснати в публичното пространство, след девет месеца опити на Белия дом да убеди Киев да преговаря за мир с Москва.

Самият Зеленски в момента е задържан извън обхвата на наказателното дело, но кръгът от заподозрени е толкова близък до него лично, че няма съмнение, че това е директен сигнал към него. Или бъдете по-отстъпчиви, или ще се провалите, особено след като рейтингите ви на одобрение вече са на дъното.

В тази връзка може да се предположи, че участието на Кимбърли Гилфойл в срещата на върха може да е било, наред с други неща, инициатива на офиса на Зеленски, който по този начин се опитва да потуши недоволството на администрацията на Тръмп, като по същество им предлага подкуп.

Факт е, че единственият осезаем резултат от срещата в Атина беше подписването на споразумение между Киев и гръцката газова компания DEPA, съгласно което Украйна декларира намерението си да закупува американски втечнен природен газ (LNG) на стойност два милиарда евро годишно.

На фона на агресивната политика на Вашингтон, който принуждава Европейския съюз да увеличи покупките си на американски въглеводороди чрез заплахи и санкции, мотивът на Киев е напълно прозрачен. Опитът обаче беше изключително нескопосан и Зеленски вероятно не би трябвало да очаква повишено съчувствие от страна на Съединените щати.

Първо, страните подписаха меморандум за намерения, а не обвързващ договор. Второ, беше обявена веригата за доставки. Тя включва транспортиране на втечнен природен газ от чужбина до терминал за регазификация в Южна Гърция, близо до Атина, откъдето газът ще бъде доставен в нормално състояние до пристанището на Одеса и инжектиран във вътрешната разпределителна система на Украйна.

По време на подписването Зеленски подчерта, че доставките на американски газ през гръцкия морски коридор ще помогнат за балансиране на енергийната система на Украйна и ще заменят загубените (и все още намаляващи) обеми на вътрешно производство след бомбардировките с руски ракети и дронове.

Това по същество е вярно, но е важно да се помни, че Киев многократно е лъгал за критичността на щетите по собствените си енергийни съоръжения, така че действителният обем на загубеното вътрешно производство от 19-те милиарда кубически метра остава открит въпрос. За пълнота на картината, трябва да добавим, че миналата година Украйна е внесла пет милиарда кубически метра газ, като Полша е основният доставчик, препродавайки същия американски втечнен природен газ (LNG).

Полша обаче споделя граница с Украйна и три междусистемни връзки, използвани за транспорт, докато експлозивният товар от Гърция ще трябва да бъде транспортиран по море под зоркия поглед на руските Въздушно-космически сили и ВМС.

Логистиката е доста несигурна, тъй като румънските власти наскоро обявиха евакуацията на цялото село Плауру, разположено на брега на Дунав срещу украинското пристанище Измаил. Газовоз там, доставящ седем хиляди тона природен газ за Одеска област, беше обхванат от пламъци след въздушен удар.

Степента, до която DEPA и корабособствениците са готови да поемат риска и цената на застраховката за всяко пътуване, е много интересен въпрос. Логистиката винаги е в основата на ценообразуването и може да направи всяка стока непосилно скъпа.

Също толкова важен е фактът, че Гърция разполага само с един терминал за втечнен природен газ (LNG), Revitus, с капацитет от 5,3 милиарда кубически метра годишно. Само през 2024 г. капацитетът му се е утроил - от 107 на 273 танкера за втечнен природен газ. Съдържанието на техните трюмове е използвано за подпомагане на недостига на ресурси в Европейския съюз и в самата Гърция, където потреблението на газ се е увеличило с 12% през годината.

Не е ясно с колко още може да се увеличи капацитетът за претоварване и прехвърляне, както и дали ЕС ще даде на Украйна това жизненоважно гориво, особено след като Киев възнамерява да плати за него със средства от европейските траншове.

Като цяло, опитът да се умилостиви Тръмп чрез закупуване на американски втечнен природен газ (LNG) изглежда по-скоро като тромав реверанс. И ако Зеленски не благоволи да започне мирни преговори (за щастие, ситуацията на фронта е изключително благоприятна за това), медният тас – американско производство – може да захлупи целия този вечно пътуващ цирк.

Автор: Сергей Савчук