Китай бързо се превръща в световен лидер в ядрената енергетика. До 2030 г. Пекин ще надмине Съединените щати по ядрени мощности, овладял технологията и финансирането, с които Западът вече не успява да се справи
Китай бързо се превръща в световен лидер в ядрената енергетика, с почти толкова реактори в процес на строеж, колкото всички останали държави взети заедно. Докато господството му в производството на соларни панели и електрически автомобили е добре известно, Китай изгражда и ядрени централи с изключително бързи темпове. До 2030 г. ядрените мощности на страната ще надминат тези на Съединените щати — първата държава, която е използвала деленето на атома за производство на електричество.
Много от китайските реактори са създадени на основата на американски и френски технологии, но страната успя да преодолее забавянията и надвишените разходи, които спъват западните опити за разширяване на ядрената енергетика.
Едновременно с това Китай преминава границите на досегашното, постига пробиви в ядрени технологии от следващо поколение, които остават недостижими за Запада. Страната инвестира масирано и в термоядрения синтез — потенциално неизчерпаем източник на чиста енергия, ако някой успее да го овладее.
Крайната цел на Пекин е да се превърне в доставчик на ядрена енергия за целия свят, присъединявайки се към малкия кръг държави — сред които САЩ, Русия, Франция и Южна Корея — способни да проектират и изнасят едни от най-сложните машини, създавани някога от човечеството.
Монтиране на купола върху сградата на реактор №1 в атомната електроцентрала „Джъдзян Сан’ао“ в провинция Джъдзян, Китай, през 2022 г. Снимка: VisualChinaGroup, чрез Getty Images
„Китайците се движат изключително бързо“, казва Марк Хибс, старши сътрудник в института „Карнеги“ за международен мир, автор на книга за китайската ядрена програма. „Те са решени да покажат на света, че тяхната програма е неудържима.“
Докато Съединените щати и Китай се съревновават за световно надмощие, енергетиката се превръща в геополитическо бойно поле. САЩ, особено при президента Тръмп, се позиционират като водещ износител на изкопаеми горива — нефт, газ и въглища. Китай, напротив, доминира производството на соларни панели, ветрогенератори и батерии, виждайки във възобновяемата енергия многотрилионен пазар на бъдещето.
Ядрената енергия преживява възраждане на световния интерес, особено на фона на нарастващите тревоги за климатичните промени. Причината е, че ядрените реактори не отделят парникови емисии като въглищните и газовите централи и могат да произвеждат електричество денонощно — за разлика от вятърната и слънчевата енергия.
Администрацията на Тръмп планира да увеличи четирикратно ядрените мощности на САЩ до 2050 г., макар и да пренебрегва въпроса за глобалното затопляне. Тя се стреми да развие ново поколение реактори, които да захранват центрове за данни в страната и да се продават на енергоемки държави в чужбина. Американските власти се опасяват, че ако Китай овладее пазара на ядрени технологии, ще може да разширява геополитическото си влияние, тъй като изграждането на ядрени централи в други страни създава дълбоки, продължаващи с десетилетия връзки между държавите.
В това състезание Китай има едно очевидно предимство — той е намерил начин да строи реактори относително бързо и евтино. Страната сглобява реактори за едва пет до шест години — два пъти по-бързо от западните държави.
Докато в САЩ строителните разходи за ядрени централи се изстреляха нагоре след 60-те години, в Китай те спаднаха наполовина през 2000-те и оттогава се стабилизираха, според данни, публикувани неотдавна в списание Nature. (Двата единствени реактора, построени в САЩ през този век, в централата „Вогтъл“ в Джорджия, бяха завършени за 11 години и струваха 35 милиарда долара.)
Реакторите са разположени според датата, на която са влезли или се очаква да влязат в търговска експлоатация. Графиката показва коригираните спрямо инфлацията преки строителни разходи („overnightcosts“), които не включват лихвени плащания. Линиите на тенденцията отразяват наклона на линейната регресия. Източник: Liu и съавт., 2025 г.
„Когато за първи път видяхме този низходящ тренд в Китай, останахме изненадани“, казва Шангуей Лю, научен сътрудник в Харвардската школа по управление „Кенеди“, ръководил изследването. Големите въпроси, добавя той, са как Китай успя да постигне това и дали Съединените щати могат да го настигнат.
Как Китай овладя ядрената енергия
Съвременната атомна електроцентрала е едно от най-сложните инженерни съоръжения на планетата. Реакторният съд, в който се осъществява деленето на атомите, е изграден от специална стомана с дебелина до 25 сантиметра, способна да издържа десетилетия на радиационно натоварване. Той се намира в огромен защитен купол от стоманобетон, триетажен и почти толкова широк, колкото куполът на Капитолия във Вашингтон, предназначен да предотвратява изтичане на радиация. Хиляди километри тръби и кабели трябва да отговарят на изключително строги стандарти за безопасност.
Финансирането на тези многомилиардни проекта е изключително трудно. Дори дребни забавяния, като нужда от допълнително одобрение на промяна по време на строежа, могат да доведат до години закъснение и драстично увеличение на разходите по заемите.
С течение на времето Китай успя да овладее този процес.
Строителни дейности по електропреносна кула на атомната електроцентрала „Тянван“ в провинция Дзянсу през 2023 г. Снимка: Шъ Джун / VisualChinaGroup, чрез GettyImages
Това започва с мощна държавна подкрепа: трите държавни компании, които изграждат реактори, получават евтини кредити с държавна гаранция, което е особено важно, тъй като финансирането може да съставлява до една трета от общата стойност. Освен това държавата задължава електроенергийните оператори да изкупуват част от енергията на преференциални цени.
Не по-малко важно е, че китайските компании строят само няколко типа реактори, които повтарят многократно. Това позволява усъвършенстване на строителния процес и е „от съществено значение за ефективното разрастване“, казва Джой Дзян, анализатор по енергийни иновации в Института „Брейктру“ — изследователска организация, подкрепяща ядрената енергия. „Така се опростява лицензиращият процес и веригата за доставки.“
Тъй като китайското правителство има национален план за разширяване на ядрената енергетика, компаниите могат уверено да инвестират в местни заводи и да подготвят постоянен инженерен персонал. В огромен комплекс край Шанхай непрекъснато се изковават реакторни съдове под налягане, готови за експедиция без забавяне. Екипи от специализирани заварчици преминават без прекъсване от един строеж на друг.
На Запад ситуацията е различна.
През 70-те и 80-те години строителството на нови реактори в САЩ почти спира — лихвите нарастват, регулаторите затягат изискванията, а след частичното разтопяване в централата „Три Майл Айлънд“ през 1979 г. обществените страхове се усилват. Частни компании непрестанно експериментират с нови модели реактори, което води до постоянни усложнения и непредсказуемост — фактор, който на практика убива американската ядрена енергетика.
Контрастът стана особено явен в края на 2000-те, когато американските енергийни компании се опитаха да възродят сектора с нов модел реактор — AP1000, отличаващ се с усъвършенствани системи за безопасност. Но проектите се забавиха и поскъпнаха драстично. Когато двата реактора в Джорджия бяха завършени миналата година, повечето компании вече се отказаха от идеята за нови.
Китай, строящ същия модел по същото време, също срещна трудности — недостиг на ключови компоненти, като охлаждащи помпи, и скокове в цените. Вместо да се откаже, Пекин анализира грешките, направи корекции в дизайна и разви собствена верига на доставки.
„Това, което направиха китайците, беше наистина умно“, казва Джеймс Креленстийн, главен изпълнителен директор на „Алва Енерджи“. „Те просто спряха за няколко години, за да приложат всички научени уроци.“
Днес Китай изгражда девет нови реактора от този тип — вече под името CAP1000 — и всички те се строят в срок до пет години при драстично по-ниска цена, показва доклад на Министерството на енергетиката на САЩ.
В Китай правилата за безопасност са сходни с тези на Запада, но процесът на одобрение е далеч по-предсказуем, а противниците имат по-малко възможности да блокират проектите. Повечето реактори започват строеж само седмици след окончателното разрешение от регулатора — за разлика от САЩ, където допълнителните щатски лицензи отнемат месеци или години.
„Китай има опит в изграждането на гигантски инфраструктурни обекти — от язовири до високоскоростни железници — и тези управленски умения са напълно приложими в ядрената сфера“, казва Дейвид Фишман, консултант по енергетика в компанията LantauGroup.
Като най-големият източник на парникови емисии в света, Китай разчита ядрената енергия да играе важна роля в намаляването на зависимостта от въглища. Слънчевите и вятърните мощности нарастват бързо и осигуряват основната част от чистата електроенергия на страната, но Китай все още изгаря огромни количества въглища, за да покрива потреблението при липса на вятър или слънце. Повече атомни централи могат да компенсират тези дефицити и да изместят въглищата. Администрацията на Тръмп иска да ускори този процес чрез намаляване на регулациите в Комисията за ядрено регулиране, която сертифицира безопасността на реакторите преди строителство. Според критиците на комисията тя е станала твърде тромава, за да се справя с модерни реактори, които са по-малко податливи на аварии.
Въпреки успехите, китайската програма има и трудности. През 2021 г. една от централите претърпя малък радиоактивен теч, а по-голяма авария би могла да предизвика обществен отпор. Страната все още не е решила къде окончателно да съхранява радиоактивните отпадъци, а в някои градове имаше протести срещу планове за заводи за преработка на радиоактивни отпадъци. Освен това Пекин блокира строеж на нови реактори във вътрешността на страната заради притеснения относно водопотреблението— мярка, която може да ограничи бъдещото разрастване на сектора.
Въпреки това Китай продължава напред, планирайки да построи стотици реактори до средата на века.
Могат ли Съединените щати да наваксат?
В САЩ ядрената енергия е една от малкото сфери, които се ползват с подкрепа и от Републиканската, и от Демократическата партия, особено на фона на растящото търсене на електричество. Дори природозащитници като Ал Гор, които преди се опасяваха от катастрофални аварии и радиоактивни отпадъци, вече гледат по-благосклонно на технологията.
И все пак Съединените щати следват съвсем различен път за възраждане на ядрената енергетика — път, който се основава в по-голяма степен на частната инициатива, отколкото на държавната подкрепа.
Десетки нови компании разработват следващо поколение реактори, по-малки и по-евтини от колосалните централи от миналото. Технологични гиганти като Google, Amazon и OpenAI инвестират милиарди долари в стартиращи компании като Kairos Power, X-Energy и Oklo, за да осигурят енергия за своите центрове за изкуствен интелект. Първите проекти вече се подготвят в щатите Уайоминг, Тексас и Тенеси, но малко — ако въобще някой — нов реактор ще бъде готов преди 30-те години на века.
Министърът на енергетиката Крис Райт заяви, че правителството залага на частния капитал, който се влива в ядрени проекти, за да възроди американското изобретателство и да изведе САЩ пред Китай. „Предприемаческата конкуренция е средата, в която Съединените щати процъфтяват — и това е наше предимство пред Китай“, каза той в интервю.
Някои обаче се опасяват, че страната разчита прекалено много на технологични пробиви, вместо да се съсредоточи върху финансирането, професионалните умения и инфраструктурата, необходими за реалното изграждане на централи — какъвто е китайският подход. САЩ например са загубили почти напълно капацитета си за тежко металообработване, нужен за производство на големи реакторни компоненти. Освен това новото поколение реактори може да се нуждае от години до усъвършенстване, оставяйки страната в изоставане.
„Като погледнеш броя на проектите, особено в САЩ, се хващаш за главата“, казва Филип Андрюс-Спийд, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Мисля, че стесняването на избора би било най-разумното нещо.“
Въпреки че администрацията на Тръмп се опитва да ускори процеса на лицензиране и да увеличи вътрешното производство на ядрено гориво, някои важни инструменти за подпомагане на новите реактори — като отдела за заеми в Министерството на енергетиката — страдат от недостиг на персонал. Опитите да се облекчат изискванията за безопасност може да предизвикат остри спорове. Съществува и риск интересът на технологичните корпорации да се изчерпи, ако бумът на изкуствения интелект се забави.
„Няма причина Съединените щати да не могат да разширят ядрената си енергетика“, казва Стивън Езел, вицепрезидент по глобалната иновационна политика във Фондацията за информационни технологии и иновации. „Но въпросът е — ще видим ли само няколко малки реактора, захранващи отделни центрове за данни, или ще има сериозен, цялостен държавен подход за възраждане на ядрената енергия като основен източник на електричество?“
Надпревара за енергийно господство
Бързата ядрена програма на Китай е само предвестник на по-голямата цел — доминиране на световния пазар. Китайски компании вече са изградили шест реактора в Пакистан и планират да изнасят още десетки.
Едновременно с това Пекин се стреми да изпревари Съединените щати в технологичните иновации. Китай вече построи това, което нарича първия в света реактор от „четвърто поколение“ — газоохлаждаем модел, способен да осигурява не само електроенергия, но и топлина и пара за промишлеността. Страната разработва и технологии, които изискват по-малко уран, като ториеви реактори, или позволяват рециклиране на вече използвано гориво. Това е признание, че Китай не разполага с достатъчно собствени залежи на уран, за да поддържа масово разширяване на традиционните реактори.
Дори ако американските компании и лаборатории запазят водеща роля в изобретяването на нови технологии, наскорошен доклад предупреждава, че Китай е с 10 до 15 години напред по отношение на способността да внедрява реактори от следващо поколение в промишлен мащаб.
Това е познат сценарий: Съединените щати изобретиха слънчевите панели и батериите, но Китай ги усъвършенства и днес контролира световните пазари.
„Може и да убедим някои от съюзниците си да не купуват китайски реактори, но ще има достатъчно други страни с растящи енергийни нужди“, казва Пол Сондърс, президент на Центъра за национален интерес — аналитичен институт с консервативна насоченост. „Ако Америка не е готова, просто няма да може да се състезава.“
Източник: The New York Times
