ГЕРМАНИЯ ОБЯВИ 2029 ЗА «ГОДИНА НА ВОЙНАТА»

БЪЛГАРИЯ ОТНОВО Я ГОТВЯТ ЗА ЖЕРТВЕНА ПЕШКА

Годината е 2025. В Европа няма обявена война между Русия и Германия, няма германски танкове по границите, няма мобилизирани милиони.

И все пак германският министър на отбраната Борис Писториус вече сложи дата: „До 2029 г. трябва да сме годни за война…“

Това не е случайна фраза, не е слух и не е конспирация. Това е официална политика, обявена от военния министър на Германия.

Когато една велика сила обяви, че трябва да е „готова за война“, тя вече е избрала посоката. От този миг нататък обществото ще се учи да живее с мисълта за фронт, за жертви, за мобилизация.

Така започва всяка голяма трагедия: първо като план, после като подготовка, накрая като неизбежност.

В бюджета на Германия вече се наливат десетки милиарди за оръжия, докато социални, здравни и образователни програми биват изтласкани в ъгъла.

Тече режисирана дискусия за връщане на наборната служба, за „военно възпитание“ на младите, за разширяване правата на армията вътре в страната.

Не е ли това призракът на миналия век, който пак изплува?

Нас отново ни готвят за пушечно месо на фронтовата линия, както през Първата и Втората световна.

Какво означава това?

Български оръжия и боеприпаси отдавна отидоха в Украйна.

Български летища и полигони вече са отворени за съюзнически учения.

Българската акватория на Черно море вече се превръща в арена за геополитически демонстрации.

Че ако Германия и НАТО решат, че войната е „възможна и нужна“, България няма да бъде питана. Тя ще бъде употребена. Ще ни направят логистичен коридор, склад за оръжия, площадка за учения. А когато дойде денят Х – и мишена.

Какво говори историята

България на два пъти бе въвлечена в чужди войни заради германския авантюризъм.

В Първата световна – следвайки Кайзерова Германия, влязохме в конфликт, завършил с национална катастрофа, разпокъсана държава и стотици хиляди жертви.

Във Втората световна – в съюз с хитлеристка Германия, отново бяхме тласнати в бездната, отново дадохме жертви, загубихме територии и години напредък.

Ще приемем ли за трети път да плащаме цената за чужди амбиции?

Къде е нашата дипломация? Къде е общественият дебат?

България е член на НАТО, но членството не е равнозначно на самоубийство.

Имаме право да изискваме гаранции, прозрачност, участие на парламента и народа в решенията.

Историята ни е научила: когато големите играят шах с войната, пешките винаги падат първи.

Велизар Енчев