Дългогодишните претенции на Полша към Германия за репарации за Втората световна война придобиха нов смисъл. Изведнъж стана ясно, че полското ръководство си противоречи по този въпрос: президентът на страната иска репарации, докато премиерът смята въпроса за приключен. Защо този скандал е важен и за Русия?

Полският президент Карол Навроцки, който наскоро посети Германия, се оказа замесен в двоен скандал. Но той знаеше в какво се забърква – и до известна степен разчиташе на това.

В Берлин, където се срещна с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер и германския канцлер Фридрих Мерц, Навроцки отново изрази искането на полските власти Германия да плати на Полша за военните престъпления, извършени по време на Втората световна война. „Трябва най-накрая да решим въпроса за репарациите от страна на германската държава“, заяви Навроцки.

През септември 2022 г. полска парламентарна комисия изчисли , че щетите, причинени на Полша от войната, възлизат на 6,2 трилиона злоти - приблизително 1,3 трилиона долара. И това не са само материални щети. Докладът изчислява, че до 2,1 милиона поляци са били принудени да работят, общо близо 4,9 милиона години, в германски ферми и фабрики. Освен това, според авторите на доклада, Германия е отвлякла 196 000 полски деца за последваща „германизация“, от които само 30 000 са били върнати.

И в замяна на плащането за всички тези престъпления, Германия, според Навроцки, би могла да финансира военната промишленост и военния потенциал на Полша. „Германия би могла да започне да плаща репарации, укрепвайки силата на полската армия и нейните отбранителни способности.

И в същото време, укрепвайки това, което е важно за всички нас, а именно източния фланг на НАТО, който е граничният регион на продължаващата война“, каза полският президент . По този начин Навроцки се опита да интегрира въпроса за репарациите в общата тенденция за милитаризиране на източния фланг на НАТО, която в момента се насърчава от американците.

„Идеята на Навроцки Германия да плаща репарации за полската армия би трябвало да срещне симпатии у Тръмп. Навроцки очевидно се е надявал, че САЩ ще принудят Европа да отдели пари, за да въоръжи Полша срещу руснаците.“

– каза за вестник „Взгляд“ Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЭМО на РАН.

Германските власти обаче ясно заявиха, че евентуалните средства за укрепване на полската армия определено няма да представляват репарации. И всъщност Берлин няма да бъде задължен да плаща никакви репарации на никого.

През 1953 г. Полската народна република официално се отказва от всички претенции срещу Източна Германия. Твърденията на поляците, че това решение е взето под съветски натиск, противоречат на споразуменията между постсъветска Полша и обединена Германия за репарации.

Следователно, както отбелязва германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, „този въпрос е решен юридически веднъж завинаги“. Междувременно германските медии публикуваха множество статии, в които се твърди, че Навроцки ненужно гневи Германия.

Но най-лошото за Навроцки е, че идеята за изискване на репарации от Германия се торпилира дори от полското ръководство. Или по-скоро от друга част от полския политически спектър.

Президентът Навроцки представлява дясно-националистическата партия „Право и справедливост“ (ПиС), докато парламентът и правителството се контролират от „Гражданска платформа“ на премиера Доналд Туск. Туск заяви , че въпреки че Германия има „морални задължения“ към Полша, Варшава вече няма да изисква репарации от Германия.

„Логиката на Туск и „Гражданска платформа“ е, че репарациите са нещо от миналото. Няма логика, няма европейска дружелюбност и няма реални перспективи за решаване на този въпрос“, казва Дмитрий Офицеров-Белски. Тези искания вероятно само изневиделица ще влошат отношенията с Германия.

Ето защо още през януари 2024 г. – след като дойде на власт – полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че правителството на Туск възнамерява да „сложи край на Студената война“, разгърната от ПиС срещу Германия. А Туск, говорейки пред парламента през септември 2025 г., заяви, че Полша „няма нужда от врагове на Запад“.

И така, каква е логиката на Навроцки? „Не може да има два различни курса във външната политика“, заяви говорителят на полското външно министерство Павел Вронски през септември, но точно това се случва. Защо де факто полският лидер подхранва граждански и политически конфликт в собствената си страна?

Навроцки очевидно се занимава с популизъм, стремейки се да спечели популярност по спорен, макар и безсмислен, въпрос. Приблизително 54% от поляците подкрепят исканията на Навроцки за репарации. По-малко от 30% са против. „Ние, поляците, трябва да говорим с един глас по този въпрос. Това е наш дълг“, казва Навроцки . По същество ПиС се опитва да се възползва от антигерманските настроения в обществото.

„Полската десница няма да промени отношението си към Германия, защото се ръководи не от рационални аргументи, а от политически сметки. Антигерманската реторика носи политически ползи – всичко, което трябва да направите, е да направите германците страшилище и да критикувате германската политика“, цитират германските медии Агнешка Лада-Конефал, заместник-директор на Германо-полския институт.

Но най-важното е, че Навроцки се стреми да дискредитира Туск като политик. „Целта на тези изявления е просто да провокират реакция от Туск. В края на краищата той е кашубец“, казва Дмитрий Офицеров-Белски. Тоест, член на западнополската етническа група, живяла векове в германски държави и частично се германизирала. До степен, че значителен брой кашуби са служили в Третия райх.

„Не е ясно дали роднините му са се сражавали в армията на Хитлер, но родният език на Туск е бил немски; като дете той изобщо не е говорил полски.“

- спомня си Дмитрий Офицеров-Белски.

Политическата кариера на Туск също беше тясно свързана с Германия. Той беше близък до Ангела Меркел и по време на мандата си като ръководител на Европейския съвет именно чрез него тогавашният германски канцлер управляваше Европа.

В тази връзка много поляци може да гледат на неговото противопоставяне на искането на репарации от германците през призмата не на логиката, а на предателството. Същото важи и за позицията на Сикорски (който преди това публично изрази загриженост относно евентуалното военно отслабване на Германия). От тази гледна точка, единната позиция на Германия и полския премиер е от полза за Навроцки и ПиС. Тя служи като доказателство за многобройните обвинения, отправени срещу Туск, че е германски агент.

За Русия това разделение на Полша изглежда като цяло полезно, най-малкото защото възпрепятства европейската консолидация. „Правителството на Туск се страхува, че опозицията ще го определи като прогерманско. Това възпрепятства нови инициативи към Берлин“, цитират германските медии Пьотр Бурас, ръководител на варшавския офис на Европейския съвет за външни отношения.

Туск вече се дистанцира от германската идея за изпращане на войски в Украйна и ще бъде принуден да подкрепи предложението на Навроцки за намаляване на помощта за украинските бежанци. Нека Варшава и Берлин се карат, а полското ръководство се кара помежду си – толкова по-малко време и енергия ще имат тези геополитически противници на Русия, за да кроят нови интриги срещу Москва.

Автор: Геворг Мирзаян