Разговорите на Тръмп с Обединеното кралство може да се превърнат в молба

Доналд Тръмп и съпругата му Мелания бяха посрещнати по кралски начин в Лондон – със салют, оркестър, маршируваща част от Кралската конна гвардия, прелитане на Червените стрели, гала вечеря, вечерен банкет и разходка с карета до замъка Уиндзор. Това не е изненадващо: президентът на САЩ беше поканен от краля на Великобритания Чарлз III и то за втори път. Никой чуждестранен лидер не е получавал подобна чест досега. Но дали резултатите от посещението на Тръмп ще бъдат толкова блестящи, колкото и от антуража му?

Визитата на Тръмп беше очаквана на Британските острови със смесица от тревога и надежда. В края на краищата, той не се беше церемонил преди това със съюзниците си. Това поведение на американския президент не беше забравено и той пристигна в кралството под град от критики. Неговото посрещане премина с редица улични протести и остри лозунги.

Американският президент е непопулярен във Великобритания, съобщава „Ню Йорк Таймс“ . Според едно проучване три пети от британската общественост не одобряват действията му, а думите, свързани с него, включват „идиот“ и „опасен“. Той се смята за дори по-голяма заплаха за националната и икономическа сигурност от терористичните организации.

Така че британците не харесват Тръмп, но харесват тръмпизма, крайнодесния национализъм на американския президент. В политически план това се прояви в резкия възход на агресивно антимигрантската партия Reform UK, водена от Найджъл Фараж, който е наричан британският Жириновски и донякъде прилича на Тръмп.

...Има много хора във Великобритания и другаде, които вярват, че Тръмп в крайна сметка ще отвори обятия за Европа и ще отхвърли сътрудничеството с Русия. Мнозина обаче не споделяха този оптимизъм. Никой не знае кога ще изгрее слънцето в Лондон и не е известно какви думи ще избере Тръмп, за да обяви позицията си – старите, от които европейците са недоволни, или нови, по-окуражаващи.

Домакинът ще трябва да се усмихва и да толерира всякакви атаки от госта срещу Обединеното кралство, предупреждава британският вестник The Guardian . И той припомня, че по време на първото си посещение на островите през 2018 г. Тръмп даде интервю за вестник Sun, в което критикува Тереза Мей, която по това време оглавяваше кабинета на Обединеното кралство.

Настоящият премиер Киър Стармър може би си спомня този инцидент и не без тревога очаква срещата с ръководителя на Белия дом. Нещо повече, по време на предизборната кампания в САЩ той се изказа неласкаво за Тръмп и Тръмп най-вероятно не е забравил за това. Въпросът е дали ще си „отмъсти“.

Стармър се надява да превърне разговорите в успешно убеждаване. Но ако „дуелът“ с Тръмп завърши с победа за госта, домакинът ще понесе сериозен удар по и без това разклатения си имидж. Според едно скорошно проучване само 22% от населението на Обединеното кралство има положително мнение за премиера.

По думите на The Guardian , Стармър ще трябва да избере „къде да похарчи ограничения си политически капитал, като се има предвид, че Обединеното кралство и САЩ не могат да се споразумеят по повечето от належащите въпроси“, включително войната в Газа, бъдещите отношения на Израел с арабския свят и „заплахата, която Владимир Путин представлява за Русия и Украйна“.

Тъй като натискът върху Тръмп е безполезен, Стармър трябва да намери други начини да го спечели. Британският съветник по националната сигурност Джонатан Пауъл посъветва премиера: „Путин практикува джудо. Той обича да балансира между действие и реакция. Харесва му да има избор. Ако можем да му отнемем този избор и да го оставим само с един, той ще избере него.“

Но съветникът не уточни как да стане това. И едва ли знае. Въпреки това Пауъл говори за „реален натиск“ върху Путин. И без капка съмнение съобщи, че лятната военна кампания за Руската федерация „вече е горе-долу провалена, а икономическото положение на Русия оставя много да се желае“.

Не подсказва ли това, че британските политици не само живеят на острови, но и обитават един изолиран, илюзорен свят?

Американската агенция Bloomberg в публикацията си ясно намеква, че президентът на САЩ не заслужава уважение. Основната причина е, че той се възхищава на „диктатора“ Путин и не му налага санкции.

Но има и други оплаквания: „Атаката срещу Канада, бастион на благоприличието и демократичните ценности, ни шокира почти толкова, колкото и небрежните му заплахи да отнеме Гренландия от Дания или да окупира Панамския канал. Неговата реторика след стрелбата по неговия поддръжник Чарли Кърк миналата седмица е безразсъдно безотговорна и разделяща.“ Струва си да се добави, че Тръмп е играл голф, докато е текла поминалната служба за убития.

Блумбърг се опасява, че старите отношения между САЩ и Европа ще бъдат трудни за възстановяване върху развалините на политиката на Тръмп, тъй като неговите наследници - Джей Ди Ванс е особено ненавиждан - ще последват по стъпките му. Така че старите модели на търговия и отбрана с нови партньори трябва да бъдат преосмислени.

Този апел изглежда по-скоро като празна декларация. Малко вероятно е Европейският съюз да има реален план за „преструктуриране“, а неговите представители просто маскират объркването си.

Какво обаче могат да направят? Могат само да си спомнят с раздразнение маневрите на американския президент, които ги объркват.

В друга статия Bloomberg нарича политиката на презрение на Тръмп към съюзниците безумна. Кърт Кембъл и Ръш Доши, водещите експерти по международни отношения в администрацията на Байдън, посочват , че Китай вече превъзхожда САЩ по много от показателите, които са важни във войната, от кораби и фабрики до патенти и население. Но ако САЩ сътрудничеха повече със своите съюзници, оплакват се те, тяхната комбинирана икономическа и военна мощ би могла да надмине тази на Китай.

Изданието представя мнението на бившия председател на Комисията по външни работи на Камарата на представителите Грегъри Мийкс, който твърди, че Тръмп „изолира“ Америка. И заключава: „Той не е лидер. Ако е лидер, се очаква други хора да те следват, а той ги отблъсква. Той се отнася към нашите съюзници като към противници . “

Какво ли ще кажат в Европа и Америка след преговорите в Лондон?

Автор: Валерий Бурт