В петък президентът Доналд Тръмп разстели червения килим за Владимир Путин в Аляска и предаде обсадените украинци по Днепър.

Три дни по-късно украинският президент Володимир Зеленски посети Белия дом, придружен от лидерите на свободния свят, които гарантираха, че Тръмп няма да може да го принуди да приеме имперските искания на злонамерения Путин, пише за The American Convervative старши редакторът Андрю Дей.

Поне така много западняци възприеха последните дипломатически усилия на Тръмп за установяване на мир в Украйна.

Частта с червения килим е вярна (макар че разстилането беше извършено от американски войници, на ръце и колене, което не се хареса на мнозина, включително и на този колумнист). Но останалите критики отразяват умствената тенденция, която, според мен, най-коварно корумпира западните анализи на войната в Украйна, а именно морализмът.

Философът Реймънд Гьоус в есе за историка Е. Х. Кар твърди, че морализмът, а не утопизмът, е истинската антитеза на политическия реализъм. Морализмът, пише Гьоус, е „сложен набор от нагласи, които дават неоправдано предимство на моралните съображения при обясняването и оправдаването на човешките действия“. Често, добавя Гьоус, това се свежда до „морализаторско проповядване“.

Гьоус не се противопоставя на моралните съждения като такива и подчертава, че не всички ценностни съждения са морални. (Умиротворяването може да бъде лоша стратегия, независимо от предполагаемата му аморалност, точно както върхът на химикалка може да бъде прекалено широк за напълно аморални цели.) Гьоус се противопоставя на предпоставката на моралистите, че политическото съждение може да се сведе до абсолютистки морални оценки, както при анализа, така и при предписването на политическо поведение. Реалистът се интересува по-скоро от властта и интересите, дори когато работи за създаването на по-добър свят.

Западният морализъм се прояви ярко по време на войната в Украйна и в момента пречи на пътя към мира. Това, което се случи с Украйна заради руската инвазия, без съмнение е морална пародия, а войната няма да приключи с постигането на идеала за справедливост. Въпреки това войната трябва да бъде разрешена, ако Украйна иска да запази суверенитета си и това, което е останало от опустошената й страна.

За съжаление, западните медии, европейските елити и правителството на Зеленски понякога изглеждат решени да превърнат морала в враг на постижимото.

Вземете например тяхната яростна реакция на оттеглянето от страна на Тръмп на предишното искане на САЩ за незабавно и пълно прекратяване на огъня.

 Киев иска прекратяване на огъня, защото украинците отчаяно се нуждаят от почивка от руските бомбардировки. Но Москва се противопоставя на прекратяването на огъня, защото предимството й на бойното поле й дава предимство при преговорите за окончателно уреждане на войната. Когато Тръмп, малко след срещата на върха в Аляска, заяви, че предпочита мирно споразумение пред прекратяване на огъня, медиите се нахвърлиха. „Тръмп оттегля искането за прекратяване на огъня във войната в Украйна, привеждайки се в съответствие с Путин“, гласеше заглавие в New York Times в събота.

„Тръмп се подчинява на подхода на Путин по отношение на Украйна: без прекратяване на огъня, крайни срокове или санкции“, се чете в друга.

Може би някой от следващото събрание на Times може да попита: а каква е алтернативата? В крайна сметка Русия няма да прекрати огъня доброволно, докато не бъдат удовлетворени някои ключови искания, а Западът няма силата да наложи волята си на Москва. Тръмп, признавайки тези факти, не се е приравнил с Путин, както твърдят критиците, а „с реалността“, по думите на руския експерт Анатолий Ливен.

Или помислете за настояването на Зеленски преди посещението му в Белия дом, че Русия не трябва да бъде „наградена“ за инвазията си и че краят на войната трябва да бъде „справедлив“. Зеленски разбираемо се противопоставя на всяко предложение Киев да отстъпи суверенна територия, особено земи, които Украйна все още контролира, в замяна на спиране от Путин на инвазия, която той никога не е трябвало да започва. По време на срещата в понеделник репортерка попита Тръмп дали отстъпването на такава територия от Украйна ще доведе до „справедлив мир“. Симпатиите й бяха явно на страната на Зеленски и срещу Тръмп.

Всъщност, няколко анализатори и политици осмиха предложението на Тръмп от миналата седмица, че мирното споразумение ще включва „някаква размяна на територии“. Вероятно президентът си представя, че Русия ще отстъпи някои украински земи, които контролира, в замяна на други украински земи, които желае – предложение, което е трудно приемливо за Киев. Европейските лидери отхвърлиха всяко подобно предложение. „Международното право е ясно: Всички временно окупирани територии принадлежат на Украйна“, заяви Кая Калас, шефът на външната политика на Европейския съюз.

Разбира се, завземането на територии в Украйна от Путин създава ужасен прецедент в международните отношения. Но бруталната реалност е следната: когато един тиранин ви отнеме имуществото и вие нямате нито силата да си го върнете, нито възможност да се обърнете към по-висша инстанция, която да защити правата ви, тогава това имущество вече не е ваше.

Това, което моралистите изглежда не могат да разберат, е, че Русия печели войната и че колкото по-скоро тя приключи, толкова по-добре за Украйна. Предвид тези грозни обстоятелства, желанията на Путин имат по-голяма тежест от тези на Зеленски. Ако либералните интернационалисти искаха да избегнат нахлуването на тази беззаконна аморалност в „международния ред, основан на правила“, те трябваше да направят повече, за да преговарят с Путин преди войната, когато инвазията можеше да бъде избегната.

Друг спорна точка в преговорите е въпросът за гаранциите за сигурност. Украйна иска някои гаранции, преди да уреди конфликта, че Русия няма да нападне отново в бъдеще. Невероятно, но някои руски ястреби все още лобират за приемането на Украйна в НАТО, което е невъзможно за Кремъл. На X бившият американски посланик в Русия Майкъл Макфол написа:

Ние не поискахме разрешение от Сталин, за да създадем НАТО през 1949 г. Не сме искали разрешение от Хрушчов, за да включим Западна Германия в НАТО през 1955 г. Не сме искали разрешение от Елцин, за да разширим НАТО през 90-те години, нито разрешение от Путин през 2000-те. [И] след тези събития Москва не нахлу в страни членки на НАТО. Защо тогава сега искаме благословията на Путин? Нелогично.

Заслепен от морализъм, Макфол все още не вижда, че провокативното разширяване на НАТО на изток след Студената война направи руската инвазия много по-вероятна и че изключването на членството на Украйна – както направи Тръмп – е необходимо, за да се сложи край на войната. За Макфол Украйна има право да поиска членство в НАТО, а НАТО има право да й го предложи, и това е краят на историята, благодаря много. Но абстрактните „права“ на суверенните държави не казват нищо за практическата необходимост или разумното вземане на политически решения.

Международната политика е грозна работа. Нейните хаотични реалности рядко, ако изобщо някога, отговарят на безупречните стандарти на абсолютната морал. Тя дори не предлага нормалните политически механизми – адекватна съдебна система, социална държава, гражданско образование – за приблизително постигане на моралните идеали. В рамките на тези безмилостни ограничения Тръмп се опитва да изработи работещо решение на войната между Русия и Украйна, което да даде на украинците известна степен на достойно сигурност и да позволи на Запада да съжителства отново с Русия, ядрена суперсила.

Моралистите, разбира се, оценяват поведението на Тръмп по съвсем различен начин. Брет Стивънс, неоконсервативен колумнист в New York Times, в понеделник омаловажи „транзакционния подход на президента към външната политика, който пренебрегва моралната сила на американските идеали“. С други думи, Тръмп е реалист, поне по отношение на Русия и Украйна. Поради тази причина, бих казал, че той е най-голямата надежда на Украйна за мир, истина, която дори Зеленски и европейските лидери започнаха да признават.

Морализаторските либерали и неоконсерватори вкараха Украйна в ужасна каша. Очаквам реалистът Тръмп да я измъкне от нея.