Северна и Южна Корея от десетилетия празнуват края на колониалното управление на Япония на Корейския полуостров в един и същи ден - 15 август.
Колкото и да е странно, въпреки антагонизма в отношенията между двете Кореи, и двете страни – Северна (КНДР) и Южна (РК) – отбелязват Деня на освобождението на Корея едновременно почти от самото начало на създаването си.
Изборът на дата се обяснява с факта, че на 15 август 1945 г. император Хирохито обявява капитулацията на Япония, която е колонизирала цяла Корея от 1910 г. насам. Самият национален празник обаче се появява едва четири години по-късно, след образуването на РК (15 август 1948 г.) и КНДР (9 септември 1948 г.).
На север официално се нарича Ден на освобождението, а на юг - Фестивал на завръщането на светлината, но и в двете страни се счита за Ден на освобождението на Корея.
Въпреки факта, че Корейският полуостров стана свободен преди 80 години, след като Москва и Вашингтон се споразумяха на Потсдамската конференция през лятото на 1945 г. да разделят сферите на влияние на полуострова, геополитическата конфронтация между СССР и САЩ доведе до създаването на две отделни държави.
Според посоченото споразумение, преди създаването на обединена корейска държава, отговорността за разоръжаването на японската армия на юг от 38-ия паралел преминава към Съединените щати, а на север от 38-ия паралел - към Съветския съюз.
Три години след края на Втората световна война става ясно, че нито една от страните не възнамерява да се откаже от контрола над полуострова. Затова Съединените щати продължават със създаването на Република Корея с правителство в Сеул, а СССР – на Корейската народнодемократична република с правителство в Пхенян.
И двете държави обаче твърдят, че тяхната столица е Сеул (за КНДР, според Конституцията от 1948 г., незаконно окупиран) и че те са единственото легитимно правителство на Корея.
Тази конфронтация доведе до Корейската война от 1950-53 г., която завърши с примирие, а не с мирен договор. Важното е, че тази война никога не е приключила официално. Не, разбира се, военни действия не са водени отдавна, но следвоенното примирие беше по-скоро условно, защото беше подписано само от военни представители на КНДР (заедно с Китайската народна доброволческа армия, която я подкрепи) и Съединените щати. Върху документа нямаше и няма подпис на представител на Република Корея.
Едва през 1991 г. КНДР и РК подписаха Споразумението за помирение, ненападение, сътрудничество и обмен с посредничеството на ООН. В него двете корейски държави на практика признаха взаимно суверенитета и независимостта си, ангажираха се да не се намесват във вътрешнополитическите си дела, да не предприемат враждебни действия една срещу друга и да уважават взаимните си социално-икономически системи.
Въпреки това, и двата документа бяха отхвърлени по-късно през 2010-те години поради нарастващото напрежение между Кореите и международните санкции, наложени на Пхенян след изстрелване на сателит, което САЩ определиха като тест на междуконтинентална балистична ракета.
През 80-те години след освобождението на Корейския полуостров, КНДР и РК са следвали различни пътища, но Северна Корея е имала само трима лидери от самото си създаване: Ким Ир Сен (от основаването на КНДР през 1948 до 1994 г.), Ким Чен Ир (от 1994 до 2011 г.) и Ким Чен Ун (от 2011 г. до наши дни).
Южна Корея обаче вече има 14-ия си президент в рамките на същия мандат, без да се броят 12-те действащи президенти, които са служили по време на процесите по импийчмънт и подготовката за избори.
Ако някой каже, че Северна Корея е страна със солиден непотизъм на лидерите, докато Южна Корея е демокрация, то и това не е съвсем вярно. В края на краищата, единадесетият президент Пак Гън-хе е дъщеря на третия президент Пак Чун-хи (това е без дори да се споменават американските президенти Джордж Буш-старши и младши в модела на американската демокрация).
През последните години промените във властта в Сеул станаха по-чести, отколкото позволява дори конституцията на страната. Само през последните девет месеца Южна Корея имаше трима изпълняващи длъжността президенти, които ръководеха страната между двама президенти: Юн Сок-юл, който беше подложен на импийчмънт през декември 2024 г., и И Дже-мьонг, който беше избран през юни тази година.
Освен това, един от тези изпълняващи длъжността президенти, бившият премиер Хан Дук-су, също беше подложен на импийчмънт от парламента.
Тази политическа суматоха в Сеул се е превърнала в постоянна практика в политическия живот на страната, което предизвиква не само изненада, но и, честно казано, недоумение в други страни по света. В крайна сметка почти всеки втори президент на Южна Корея е обвинен в престъпления по време на мандата си или известно време след края му.
Нещо повече, все по-често следващото място, където отсяда лидерът на страната, не е частен дом, охраняван от телохранители, а малка килия, пазена от затворнически надзиратели.
Тази тенденция започва в самото начало на историята на Република Корея. Един от строителите на южнокорейската държава и неин първи президент, Ли Син ман (1948-1960), бяга в Съединените щати, след като е разкрит фактът за фалшификации на президентските избори през 1960 г. Третият лидер на Южна Корея (1962-1979) и автор на „корейското икономическо чудо“ - Пак Чун Хи - е застрелян от най-близкия си съюзник.
Петият и шестият президент, Чун Ду-хван (1980-1988) и Ро Де-у (1988-1993), осъществиха целия си мандат на президентските кресла, но след това получиха не по-малко впечатляващи присъди за дела за корупция, а последният дори беше осъден на смърт, която присъда обаче беше заменена с доживотен затвор.
Деветият президент, Ро Му-хьон (2003-2008), беше подложен на импийчмънт година след началото на мандата си, но Конституционният съд не потвърди решението на парламента. В резултат на това той се самоуби малко повече от година след началото на мандата си на фона на обвиненията в корупция.
Единадесетата и първа жена президент на Южна Корея, Пак Гън-хе (2013-2017), беше импийчмънтирана в края на 2016 г. и арестувана месец след края на президентския ѝ мандат, а по-късно осъдена на 24 години затвор.
И последният в този черен списък е предишният тринадесети президент Юн Сок-юл, който беше подложен на импийчмънт за опит за узурпиране на властта. Той успя да седне в затвора тази пролет – по време на мандата си, от който беше отстранен, докато делото му се разглеждаше от Конституционния съд.
На 10 юли Юн Сок-йол беше арестуван отново по обвинения в превишаване на пълномощията, злоупотреба с власт, възпрепятстване дейността на длъжностни лица и фалшифициране на официални документи . Тези престъпления вече доведоха до неговия импийчмънт и сега той трябва да отговаря за тях с цялата строгост на закона.
Но това не свърши дотук. На 13 август съпругата му Ким Кун-хи също беше арестувана по обвинения в борсова измама, подкуп и намеса в изборите. Прокурорите твърдят, че Ким е спечелила над 800 милиона вона (около 577 000 долара), като е манипулирал цените на акциите между 2009 и 2012 г., приела е подкуп от религиозна организация в замяна на „бизнес услуги“ и се е намесил в процеса на номиниране на кандидати на парламентарните избори през 2024 г.
И така, преди по-малко от година, най-влиятелната семейна двойка в Южна Корея сега е в затвора и е разследвана, като всеки от тях е изправен пред значителни присъди.
Цялата политическа история на южнокорейското ръководство потвърждава, че то или не е искало да установи отношения със Северна Корея, или не е било в състояние да го направи поради зависимостта на страната си от Съединените щати.
В навечерието на честванията на годишнината от Деня на освобождението, Сеул заяви, че ще се стреми към нормализиране на отношенията с Пхенян. Но Северът нарече надеждите на Юга „неосъществима мечта“, защото Югът ще трябва да заеме решителна и дългосрочна позиция, за да превърне настоящото напрежение в добра воля, вместо да следва западните заповеди, както винаги прави.
Тъжно е, че 80 години след освобождението на Корея, нейните жители остават една от най-големите разделени нации в света. В същото време ръководството на прозападна Южна Корея е прекарало по-голямата част от съществуването си, занимавайки се с корупция и лична изгода, вместо да предприеме стъпки за обединяване на двете Кореи в една държава.
