На 15 юли се навършиха 9 години от опита за преврат срещу Реджеп Ердоган в Турция.

Военните преврати в турската история никога не са донесли нищо добро на страната. След военния преврат през 1960 г. – първият от серията преврати, е въведена либерална конституция, но следващите са все посегателства срещу демокрацията, завършвали с изтезания, арести, забрана на партии. Консенсусът сред турското общество, дори сред противниците на Ердоган е – "не" на военните преврати.

Това каза в предаването "Събота 150" Мариян Карагьозов от Института по Балканистика при БАН, бивш кореспондент на БНР в Истанбул.

Отговорът дали Турция днес е по-добро място за живеене много се различава сред противниците и поддръжниците на президента, а политологично противовес на тежненията на Ердоган са опозиционните сили, отбеляза той.

Ердоган е израснал в беден истанбулски квартал като продавач на лимонада и гевреци. Описвайки детството си, той е казвал - падаме на колене само за да се молим. Това, което президентът Ердоган излъчва като реторика и послания показва, че не го е страх от нищо, но реално всички арести на опозиционни дейци показват, че вероятно изпитва съмнения дали би бил способен отново да спечели избори срещу харизматичния млад кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, посочи Карагьозов.

Вървят паралелни процеси – арестите на опозиционните кметове и дейци, от друга страна – разоръжаването на ПКК. Кюрдските политици очакват реформи в посока демократизация, които да им дадат гаранции, че този процес ще се развива, подчерта Мариян Карагьозов. По думите му, темата тепърва ще се разгръща в турския парламент.

"Това ще бъде дълъг процес. Процес на разоръжаване на въоръжена групировка, водила организирана борба от 1978 г., въоръжена борба от 1984-та, не може да се случи за ден, два или месец. Изгарянето на оръжията е само първата стъпка."

Запитан има ли опасност от ескалация на отношенията между Турция и Израел, Мариян Карагьозов коментира:

"Стратегическите интереси на двете страни се разминават по отношение на Сирия. Израел иска децентрализирана, максимално отслабена Сирия. Турция не желае децентрализирана и федерализирана Сирия, тъй като за нея това крие риск да се появи още една кюрдска автономия на нейните граници. Тя би предпочела по-консолидирана държава – да може да упражнява по-голямо влияние в Дамаск. В Турция много гласове смятат, че следващата цел на Израел би била Турция. Това е единствената сериозна останала държава в Близкия изток, която може да възпре израелските хегемонистични амбиции. Дали е алармизъм, е трудно да се каже. Отношенията между Турция и Израел са напрегнати."