Съдържанието на изявлението на Доналд Тръмп от 14 юли, рамкирано от мизансцената с генералния секретар на НАТО, плюс забележката, която той хвърли за Първата дама (веднага раздухана в Киев), се превърна в най-сложното от неговите изказвания - пъзели в това президентство.
Дяволът, както винаги, е в детайлите, но те останаха зад кулисите и малцина от европейските съюзници се осмеляват да се задълбочат в тях и да съборят привидно позитивния тон на случилото се (или несъстоялото се). Нека се опитаме да го направим вместо тях.
Отказвайки пряка военна подкрепа за Киев, Тръмп прехвърля не само разходите, но и помощта за него като цяло върху европейските съюзници, тоест, той напуска тази игра и установява своя принцип за транзакционни отношения в рамките на НАТО.
Нещо повече, въпросът САЩ да не присъстват на изхода на конфликта в Украйна беше повдигнат още по времето на Джо Байдън. Сега той е решен под прикритието на съюзническа солидарност. Нека добавим, че Тръмп многократно е заявявал ясно, че ако не може да се постигне споразумение, трябва да спечели най-силният. Това е първото нещо.
След това, със своята „коалиция на желаещите“, съюзниците остават един на един с Москва, извън гаранциите на НАТО (относно член 5 от Вашингтонския договор, Тръмп вече ясно заяви, че всичко зависи от неговото „определение“), тоест, действат на свой собствен риск по въпроса за въвеждането на войски в Украйна. Те вече признаха по-рано, че това е нереалистично без логистична и въздушна подкрепа от Вашингтон. Това е второто.
Трето, 100% мита за Русия и тези, които търгуват с нея. Въпросът е изваден от контрола на Конгреса: законопроектът на Греъм - Блументал за 500% мита е отложен и всичко е предоставено на волята и правомощията на президента. Това е разликата, която самият Тръмп не е крил, и разбира се, няма фундаментални разлики между 500% и 100%.
И двете предполагат разрушаване на вече постигнати споразумения със страни като Индия и Китай, първата тарифна атака срещу които завърши с неуспех, доказвайки нереалистичния характер на подобна „кавалерийска атака“ за самата Америка (практическо спиране на цялата търговия, препълнени складове, кораби, стоящи в пристанищата или връщащи се без разтоварване, нарастваща инфлация в САЩ, криза в логистиката и товарните превози, перспектива за срив на фондовия пазар).
Петдесетдневният срок за уреждане означава, че за този момент войната в Украйна престава да съществува за Тръмп.
Той я прекрачва и продължава напред, включително въвеждането на 30% мита срещу ЕС от 1 август, което е след две седмици. А месец по-късно ще трябва да се насочи към друг поток - тогава много въпроси ще бъдат поставени по различен начин. Това е за десерт.
Накратко, контекстът определя всичко. В същото време Тръмп поддържа интерес към мирното уреждане, което се чете по следния начин: Няма да налагам нищо, но съм готов, когато дойдат при мен за това (вероятно Зеленски и компания) - тогава те ще трябва да направят това, което кажа. Не е изненадващо, че Киев вече се обяви в подкрепа на третия кръг от преговори с Москва, които преди това се опита да провали.
В същото време по-умните в Европа обявиха отказа си да финансират доставката на американско оръжие (когато то ще бъде произведено) за десет милиарда долара, което заслепи всички. Сред европейските гиганти, станали жертва на подобна маневра, сложна по структура и елегантна по изпълнение, бяха Лондон и Берлин, които нямаха къде да отидат: сами се забиха в този ъгъл. Някак упорито напомня на Суецката криза от 1956 г., където Москва и Вашингтон действаха паралелно срещу френския и британския империализъм. Сега и германците го получиха.
Така стоят нещата.
Автор: Ал. Яковенко
