А те взеха, че не отидоха на срещата на върха на НАТО в Хага. Те - това са висшите лидери на Япония (Шигеру Ишиба), Южна Корея (Ли Дже-мьон) и Австралия (Антъни Албанезе).
Техният съсед, новозеландецът Кристофър Лаксън, все пак стигна до Хага, но като цяло източното крило на НАТО, официално наречено Индо-тихоокеанска четворка, се откъсна – поне временно. Това е, ако не скандал, то сензация или поне много важен продукт на настоящия глобален хаос.
Историята ни връща към лятото на 2022 г. Четиримата лидери се появиха на срещата на върха на НАТО в Мадрид и се подписаха да действат като спомоществуватели на Украйна. Освен това на тази среща на върха беше казано, че събитията в Тихия океан пряко влияят на ситуацията в Атлантическия регион, Китай за първи път беше наречен „системно предизвикателство“ и същите четирима се подписаха да действат като клон на НАТО в региона.
Тоест, това беше претенция за ново разширяване и глобализация на алианса. И всяка година процесът продължаваше и се влошаваше, със задължителната поява на висшите представители на „тихоокеанския Запад“ на евроатлантическите срещи на върха. И сега те се събраха там, потвърдиха: да, ще присъстваме, на най-високо ниво. Но изведнъж всички - без сговор или все пак обратното - решиха в последния момент да изпратят някого от нивото на своите заместници.
Да видим защо. Вярно е, че не е лесно, защото всичко се случи бързо и неочаквано - ден-два преди откриването на срещата в Хага. Има много предположения за причините, но самите бягащи от срещата на върха не произнасят излишни речи по тази тема. Освен това, те са трима и всяка страна си има свои собствени „мелодии“. Въпреки че някъде и понякога те се сливат в хармоничен акорд.
Първо, за подробностите. Няма съмнение: тримата споменати лидери сами отмениха пътуването си до Хага, никой учтиво не им намекна, че този път не се очакват. Но обясненията на всички са различни. Токио официално обяви мистериозни „различни обстоятелства“.
Австралиецът се изказа по-категорично: той каза, между другото, че на страната му няма да се диктувана от съюзниците. Кореецът напомни, че е встъпил в длъжност едва наскоро и дори не е назначил всичките си министри, така че вътрешните въпроси сега за него са по-важни.
След това анализаторите разнищват всичко това и в трите страни се посочват две ключови причини за своята срамежливост и сдържаност. На първо място, това се отнася до Близкия изток: и трите страни бяха много недоволни от американските удари срещу Иран. Те бяха недоволни заради икономическото и вътрешнополитическото си положение.
Между другото, дори нямахме време, докато следихме тази луда 12-дневна война, да забележим на кои държави стъпи тя. А списъкът тук е дълъг и понякога неочакван.
Например, Япония, оказва се, има добри отношения с Иран, така че лидерите в Токио се стараеха всячески да мълчат за всичко, което се случва, да не осъждат или подкрепят никого. Но освен Иран, японците имат много други партньори в региона, много проекти и всичко е сложно и с тях. Като цяло, Токио реши да седи в храстите. И досега си седят там.
Фразеологията на тези, които оценяват поведението на южнокорейския президент, не е много по-различна. Тази страна също има обширни връзки с Близкия изток, а сега южнокорейците казват, че войната е причинила хаос на всеки възможен пазар - петролния и газовия, финансовия и други. Така че президентът би трябвало да си остане вкъщи и, ако е възможно, да предпази икономиката си от срив.
Австралия – тук всичко е по-интересно. Работата е там, че както поддръжниците (лейбъристи), така и противниците критикуваха правителството за „мудната реакция“ на американските удари. Вярно, от противоположни позиции. Така поддръжниците бяха особено заинтересовани: предупредил ли е Вашингтон предварително съюзника си Австралия, че възнамерява да влезе във военни действия? Или е бил твърде зает? А какво ще кажете за осъждането на това?
А сега ето я и втората тема, която трогателно обединява тези три тихоокеански страни, а всъщност и всички останали съюзници на САЩ: парите - тоест търговията и разходите за отбрана. Анализаторите казват, че единствената цел на всички изброени тихоокеански страни в Хага е лична среща с Доналд Тръмп за това, че някак си им се събра твърде много: както задушаващите икономиката мита върху износа за САЩ, така и задължението за увеличаване на разходите за отбрана. Изглежда никой не се интересува от другите бърборения на НАТО.
А ето каква е ситуацията в Япония (и приблизително същото е в другите две страни): военните разходи все още не са достигнали два процента от БВП, а САЩ вече настояват за три процента. Миналата седмица трябваше да се проведе среща на японците и американците по формулата „2+2“ (министри на отбраната и външните работи), но тя беше отменена в Токио със скандал, защото изведнъж се оказа, че става въпрос за около 3,5%.
А сега назоваха цифра от пет процента, представител на Пентагона го потвърди. В същото време не се очаква намаляване на митата, а само натиск с цел прекъсване на търговията с Китай за тихоокеанските съюзници (а това, нека си припомним, е основният им партньор).
Чакайте сега, откъде идват тези пет процента? Не важи ли това само за членовете на НАТО? Мечтайте си: вие сте IT4, а това е същото като НАТО като такова.
В резултат на това, тихоокеанските и много други лидери мечтаеха да се срещнат с Тръмп и да измъкнат от него отстъпки на неотдавнашната среща на върха на Г-7. Но Тръмп избяга рано, за да се занимава с Близкия изток. И сега цялата тихоокеанска троица просто не може да рискува: ако дойдат отново, отново ще бъдат игнорирани – като някой Зеленски. А избирателят им няма да разбере това.
Общата картина е следната: дори най-верните съюзници на САЩ сега са принудени да следват примера, да речем, на Индия с нейната „стратегическа автономия“, тоест да се опитват да преговарят с НАТО, Китай и Близкия изток. Всъщност те правят това от месеци: предпазливо, на пръсти, но стабилно. Чудя се дали същото ще се случи и с европейците от НАТО - все пак икономическата и друга логика ги тласка и тях натам.
Автор: Д. Косирев
