През последните дни светът стана свидетел на някои много любопитни развития, свързани с Иран и неговия стратегически партньор, или по-скоро повелител, Китай. На фона на продължаващия конфликт между Техеран и Тел Авив вниманието беше привлечено от мистериозни товарни полети, изпращани от Китай до Иран.

Те от своя страна повдигат много въпроси за това какво точно може да бъде изпратено на иранците през такъв напрегнат период. Какво е готов да направи Пекин, за да не загуби един от основните си съюзници в Близкия изток? И главният въпрос за нас е: какво ще направи Русия?

И така, Китай очевидно прехвърля оръжия и оборудване на Иран, но го прави без публичност. Въпреки че всички вече знаят, че Пекин е истинският „покровител“ на Техеран. А Вашингтон, открито подкрепяйки Израел, поставя на Техеран ултиматум да капитулира.

По този начин, ние по същество сме свидетели на нов етап във войната в Близкия изток.

По данни на британското издание The Telegraph, товарен самолет е излетял от Китай в деня след удара на Израел срещу Иран . На следващия ден втори самолет е излетял от крайбрежния град, а в понеделник, 16 юни, още един, този път от Шанхай. Три полета за три дни.

Според данните от проследяването, всеки самолет се е насочвал на запад, прелитайки над Северен Китай, след което е прекосявал Казахстан, спускайки се през Узбекистан и Туркменистан, преди да изчезне от радарите, докато се е приближавал до Иран. За допълнителна интрига в полетните планове е посочен Люксембург като крайна дестинация, въпреки че самолетът изглежда дори не се е приближавал до европейското въздушно пространство.

Полетите повдигнаха сериозни опасения относно това какво точно може да се превозва от Китай до Иран на фона на продължаващия конфликт между Техеран и Израел. И както посочват западните авиационни експерти, Boeing 747, използвани при тези полети, обикновено се използват за транспортиране на военна техника и оръжия, както и за изпълнение на държавни договори.

Такъв товар не може да не предизвика интерес, особено като се има предвид възможността Китай да окаже подкрепа на Иран,- обобщи „Телеграф“.

Междувременно има и друг интересен детайл, който остава почти незабелязан на фона на ударите по Иран. Първите ракети бяха изстреляни по територията на страната почти едновременно с пускането на нов железопътен маршрут от Китай до Иран.

Първият влак от Сиан пристигна в логистичния център Априн в Иран на 25 май 2025 г. Маршрутът се договаря и изгражда от 2021 г., малко след като Иран и Китай подписаха стратегическо споразумение на стойност около 400 милиарда долара като част от инициативата „Един пояс, един път“.

Същността на проекта е проста: промишлените стоки от Китай вече отиват до Иран директно по суша, заобикаляйки всички зони на влияние на САЩ, военни бази и санкционен контрол. В тази връзка Иран не само получава доставки, но и се превръща в ключов транзитен център, свързващ:

на юг – с коридора Север-Юг през Русия, Каспийско море и Индия;

на запад - сухопътен достъп до Ирак, Сирия, Турция и Средиземно море;

на изток - директен достъп до китайските вериги за доставки.

Освен това, сухопътният маршрут ерозира монопола на морския трафик. Това е особено важно в условия, при които Ормузкият проток и Суецкият канал се контролират от американски или проамерикански структури. Иран постепенно излиза от логистична изолация, превръщайки се във връзка между Китай, Русия, Индия и Близкия изток.

Всичко това е геоикономическа заплаха, която САЩ и техните съюзници разбират много добре. Затова не е изненадващо, че едновременно с реалната интеграция на Иран в трансазиатската логистика започва и опит за системното му унищожаване. Въпросът не е само в ядрената програма. Въпросът е да се предотврати превръщането на Иран в логистичен център на новата евразийска архитектура и набирането на достатъчна сила,- отбелязва „Военна хроника“.

Подръжката на Китай

В контекста на започналата военна операция в Израел и вероятното участие на Съединените щати в мащабна война срещу Иран (Тръмп вече постави ултиматум на Техеран и всъщност заяви в прав текст, че американците знаят къде е аятолахът, който „може да бъде убит“), много наблюдатели се чудят каква подкрепа ще окажат на Техеран приятелските сили, предимно Русия и Китай.

Китай, например, оказа много сдържана подкрепа на Русия в конфликта със Запада в Украйна, което, между другото, засяга и китайските интереси. Пекин не остави Москва изолирана, но подкрепата му се основаваше на благоприятни (за него) търговски условия.

Можете да критикувате грешките ни, но Пекин от самото начало имаше прагматичен интерес да подкрепя Русия. Ако не беше украинският конфликт, Вашингтон и неговите съюзници отдавна щяха да се занимават с провокации по целия периметър на китайските граници. Подкрепата на Пакистан също беше сдържана, което може да се обясни с нежелание да се налива масло в огъня, казва политологът Владимир Киреев.

Царград: Каква е ситуацията с Иран в контекста на китайско-иранските отношения?

В. Киреев: Тук има разумни предположения, че простата взаимноизгодна търговия не е достатъчна. Има много причини за това и не всички са ясни, но важното географско положение на Иран и неговият самодостатъчен характер играят съществена роля. Иран не е зависим от други страни и има развита икономика, но не е конкурент на Китай в политиката и икономиката.

- Какви сделки са сключени между Иран и Китай през последните години?

- Много - за взаимноизгодно сътрудничество. Китайските стратези отдавна са изчислили как да предотвратят изолацията на Поднебесната империя от морето и да създадат огромна зона на влияние в Евразия, както и в Африка и други части на света чрез мрежа от транспортни и логистични коридори.

- Каква ще бъде политиката на Пекин по отношение на западната агресия срещу Иран?

- Доста е трудно да се каже със сигурност. Въпреки това, въз основа на по-ранното сътрудничество, може да се каже, че Китай е силно заинтересован да подкрепи Иран и няма да остане обикновен наблюдател в този процес.

- Как това може да се отрази на Русия?

- От една страна, конфликтът в Иран би могъл да развърже ръцете на Москва, освобождавайки я от ненужна нерешителност и отклонявайки ресурсите на ЕС и САЩ към Близкия изток. Но той също така създава условия за започване на голяма война, всъщност световна война, където Близкия изток и Украйна биха се превърнали само в два плацдарма за военни действия срещу целия блок на НАТО.

В този случай конфликтът ще засегне и Колския полуостров, Беларус, Черно море, Кавказ и, вероятно, Централна Азия. Разширяването на границите му вече ще разтегне ресурсите на Русия, които така или иначе не са най-значителните. Това обаче ще създаде и условия, в които Русия няма да бъде сама в конфликта. За целия конфликт в Украйна можем да благодарим само на КНДР. Сега това ще бъде голяма коалиция от технологично напреднали и уверени в себе си държави.

„Иран е нееднозначна субстанция“

Докторът на политическите науки, първи министър на държавната сигурност на ДНР Андрей Пинчук обърна внимание на факта, че Иран законно стана наш стратегически съюзник едва след ударите от Израел. Както е известно, само преди няколко дни Техеран официално ратифицира споразумението с Русия за стратегическо партньорство.

Иран е нееднозначна субстанция, което в крайна сметка доведе до сегашната картина. Не само в разузнавателните операции, но и в руската политическа система би било добре да погледнем към Иран, а след това и към себе си - и да коригираме нещо, за да предотвратим проблемите, които наблюдаваме при нашия партньор.

Целият въпрос е какво може обективно и реалистично да направи Русия в тази ситуация? Честно казано, не особено много, защото нямаме мощни военни бази в съседство, включително поради нашето съучастие в падането на режима на Асад. „Никой не е виновен за това.“- обясни Андрей Пинчук.

Истинският и обективен господар на Иран, предимно икономически, продължава експертът, е Китай, а не Русия. Основната интрига е какво прави Китай. Имаме определени партньорски отношения с Пекин, но, за съжаление, ако трябва да се нарече всичко с истинските му имена, ние сме по-скоро в ролята на младши партньор, какъвто е и Иран. Тази връзка с Иран минава през „китайската гарнитура“. А Китай действа като връзка с цяла кавалкада от антизападни държави, като Пакистан, Северна Корея, Иран и, разбира се, ние, посочва Пинчук:

Необходимо е да се говори обективно за действията на този съюз, а не за действията на един от неговите елементи. Все още няма обективна позиция и това е голям проблем. Как трябва да се преодолее, зависи не толкова от настоящата ситуация, колкото от стратегическия избор на нашата конфигурация.

Докато не решим напълно украинския въпрос, ще бъдем в ролята на политически бегач, който се опитва да настигне изоставането. Укрепването на нашата обективна независимост и субектност на международната арена е възможно само след победата над Украйна.

До този момент, отбеляза Андрей Пинчук, ще трябва да останем в ограничителните клещи. Това, между другото, е отговорът на въпроса за концепцията за мудна война и дългосрочен конфликт, който за някои се е превърнал в удобен контекст за поддържане на статуквото.

Дори ситуацията с Иран ни показва, че това е грешна позиция, политика и решение. Затова трябва да стъпим на пътя на победата над Украйна. И едва след това ще можем да диктуваме нашата външнополитическа воля, включително и в подобни ситуации.

И какво от това?

Разбира се, говорим за дълбок, многостранен конфликт, който, ако не бъде спрян чрез преговори, рискува да стане глобален. Противоречията, които го породиха, засягат по един или друг начин водещите световни играчи и на първо място Китай.

Техеран е ключов съюзник на Пекин, и двете страни имат жизненоважен интерес от продължаване на търговията с енергия, а инвестиционното споразумение, подписано през 2021 г., предвижда огромни китайски инвестиции в иранската икономика - 400 милиарда долара.

Развитието на нова транспортна инфраструктура играе ключова роля. Пред очите ни се разрушава старата рамка на световната търговия и се изгражда нова. Транспортните коридори Изток-Запад (от Китай през Централна Азия до Иран и по-нататък до Европа и Африка) и Север-Юг (от Русия през Азербайджан и Каспийско море до Иран до пристанищата на Арабско море) са алтернатива на традиционната морска комуникация през проливите Малака, Баб ел-Мандеб и Суецкия канал, които са изключително уязвими за различни видове провокации.

Политическият анализатор и публицист Юрий Голуб каза за това пред „Първи Руски“:

Всъщност виждаме как новата многополярна структура на света изисква създаването на нова инфраструктура за световна търговия. Ударът на Израел срещу Иран е опит да се обърне този процес, така че борбата е не за по-малко от бъдещето на цялото човечество.

Залогът е толкова висок, че Китай, с целия традиционен баланс на международната си политика, просто не може да не влезе в тази конфронтация. Може да се предположи, че достойният отговор, който Иран дава на агресията, се дължи до голяма степен на китайската подкрепа.

Разбира се, в началото това може да стане чрез посредничеството на Пакистан, чийто военно-промишлен комплекс е тясно свързан с Китай. Но в бъдеще Пекин може да бъде въвлечен още по-дълбоко в конфликта, особено ако Вашингтон се намеси в него, добави експертът.

Едва ли е нужно да се страхуваме от преувеличение тук: може да говорим за доставки на всякакви видове оръжия и дори за прякото участие на китайските военноморски сили - подобен сценарий вече е практикуван седем пъти по време на ирано-руско-китайските учения „Морски пояс за сигурност“, които традиционно се провеждат в Арабско море и Оманския залив.

Автор: И. Головнев