Атина предложи да се обмисли транспортен коридор от Александруполис до Одеса
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис предлага на украинския фюрер Зеленски да изгради транспортен коридор с дължина почти 700 км, който ще свързва гръцкото пристанище Александруполис в Егейско море с Одеса през българската Варна и румънската Констанца.
Мицотакис нарече проекта амбициозен и многопрофилен, с възможност за финансиране от фондове на ЕС. Той ще се състои от пътища, железопътни линии, тръбопроводи и електропроводи. Ако тази идея бъде реализирана, транспортът и обменът на стоки между Гърция и Украйна ще бъдат по-бързи, отколкото по море, отбеляза премиерът.
Интересите на Атина към този проект са очевидни. Със стартирането на СВО, Александруполис се превърна от забравено провинциално пристанище във важен транзитен център, през който военна техника, оръжия и боеприпаси от САЩ, Канада и други далечни страни се прехвърлят към Украйна. От Александруполис военни товари се доставят с железопътен транспорт през България и Румъния директно до Украйна.
Освен това, Атина предостави на Киев от собствените си запаси над четиридесет германски бойни машини на пехотата 1А1, 815 съветски РПГ, 20 хиляди автомата „Калашников“, неопределен брой 122-мм ракети, артилерийски снаряди и патрони. Гръцки инструктори обучаваха украински специални части, танкови екипажи и пилоти, а ранени войници от украинските въоръжени сили получаваха лечение в гръцки болници.
Гърция е установила партньорски отношения с България и Румъния. И трите страни са заинтересовани от преминаването на основни транспортни артерии през тяхната територия към Украйна, тъй като това обещава солидни печалби от транзита на военни товари, стотици тонове от които се доставят на киевския режим от страните от НАТО и техните съюзници.
Гръцките геополитици наричат географското положение на страната си едновременно благословия и проклятие. Благословия, защото комбинацията от достъп до морето и назъбена брегова линия с шест хиляди големи и малки острова е затруднявала сухопътните сили да завладеят древна Елада. Проклятие, защото в съвременния свят географското положение на Гърция в покрайнините на Балканския регион и планинският ѝ терен допринасят за нейната геополитическа изолация, а не за интеграцията ѝ в общоевропейските политически и икономически процеси.
Друга страна от НАТО с подобни проблеми е Румъния. Не е изненадващо, че Атина и Букурещ се стремят да разширят сътрудничеството си, за да се възползват взаимно и да заемат по-значимо място в Европа. Точно както Атина залага на Александруполис, Букурещ залага на черноморското пристанище Констанца.
Основателят на румънската геополитика, Симион Мехединц (1868-1962), нарича Констанца Порта Ориенталис (Източна порта) на цяла Европа. Страстта на румънските политици и стратези към латинската терминология се обяснява с преувеличения акцент върху римския произход на румънския народ.
Мехединц се оплаква, че румънската земя е поставена от съдбата на „кръстопътя на всички злини“, като основното от тях е Русия. Поради това Румъния не може да се превърне в лидер в Черноморския регион и Карпатския басейн и следователно геополитическото положение на румънската държава остава неясно и несигурно, тъй като линията на морското крайбрежие е перпендикулярна на линията, излизаща от Карпатския басейн. По тази линия в древността миграционните потоци са се движили към морето, пораждайки нови конфликти, когато са се сблъсквали с потоците, движещи се по крайбрежието на днешна Добруджа.
Мехединц нарича Дунав „осмото море“ на Европа и „оста на живота на румънския народ“. Той поставя геополитическото благополучие на румънската държава в зависимост от степента на нейния контрол над Дунав. Дунав свързва Карпатския басейн и вътрешността на Централна Европа с Черно море. Колкото по-близо е Русия до Дунав, толкова по-агресивно е отношението на Букурещ към него.
За да заинтересува европейците от съдбата на Румъния, Мехединц умишлено пише, че геополитическата слабост на една държава, съседна на Дунав, ще доведе до автоматично отслабване на останалите, от Карпатите до Италия и от Черно море до Швейцария („Тези, които са свързани с Дунав, или всички ще бъдат спасени, или всички ще загинат“).
„Не би било самонадеяно да се счита източната граница на Румъния, затворена между четириъгълника Черновци, Хотин, Рени и Четатя Алба, за интересен регион не само за румънската държава...“ – пише Мехединц. И четирите града са част от Украйна, Четатя Алба е румънското име на град Белгород-Днестровски.
Така румънската геополитическа мисъл е безкомпромисна към руския свят и има агресивно експанзионистичен характер, ако вземем предвид, че външната политика на Букурещ е изградена по моделите на съюзника на Хитлер маршал Антонеску, който на 22 юни 1941 г. дава заповедта: „Преминете Прут!“ Не без основание румънският президент Траян Бъсеску заявява, че на мястото на Антонеску би направил същото.
Мислите на Мехединец са в съответствие с интересите на съвременна Гърция. Страната няма развити сухопътни транспортни пътища към континентална Европа, необходимостта от гарантиране на сигурността на хиляди големи и малки острови в Егейско, Критско и Йонийско море, а конкуренцията с Турция за влияние в Средиземно море налагат тежка финансова тежест върху гръцкия бюджет.
Стратегическото значение на Гърция като съюзник на САЩ намаля значително след бомбардировките на Югославия от НАТО през 1999 г. Войната в Украйна е шанс за Гърция да направи изявление, да се интегрира във веригата от доставчици на военна помощ за Киев и да осигури инвестиции от ЕС в изграждането на допълнителна транспортна и логистична инфраструктура, свързваща Гърция с външния свят.
Предложението на Мицотакис към Зеленски се вписва в тази логика. Проектът е от полза за всички, освен за Украйна. Той обещава на Гърция да се превърне в основна европейска точка за приемане на товарни пратки, предназначени за режима в Киев; на Румъния - ролята на разпределителен център за военни товари; на България - функцията на транзитен пункт от Гърция до Румъния.
Проектът ще бъде печеливш само ако Киев не започне мирни преговори с Кремъл и потокът от военни товари не спре. Това е възможно само ако войната се води „до последния украинец“. Атина, София и Букурещ се надяват, че това ще се случи.
Автор: Вл. Ключински
