Западът не е в състояние да забрани руската култура

„Удар по руската култура няма никакъв смисъл “ , заяви известният италиански журналист Гофредо Бучини на страниците на вестник „Кориере дела Сера“ на 10 юни, посочвайки „абсурдността на дебатите за възможността за бойкотиране на руски културни дейци“, които се проведоха в Италия и други страни след началото на „Специалната военна операция“ в Украйна.

„Война срещу културата? Погрешна полемика срещу руските културни майстори “, отбелязва той, посочвайки, че „ударът срещу руската култура е безсмислен, талантът и изкуството представляват най-добрата част от всеки народ, която не може да бъде отписана дори по време на война“.

Това не означава, че този русофобски вестник и авторът на статията внезапно са променили тона си и са преминали на страната на Москва в конфликта в Украйна. Посочвайки абсурдността на бойкота на руската култура, същият Бучини в статията си, както подчертава изданието, „решително осъжда Путин и подкрепя Украйна“.

Но в същото време той все пак признава провала на опитите за „културен бойкот“. А самата поява на подобна статия в авторитетния италиански вестник е признание за капитулацията на русофобите. Оказа се, че руската култура е по-силна от оръдията и картечниците и е просто невъзможно да бъде забранена.

„Музикалните фаворити на Владимир Путин отново са в светлината на прожекторите, завръщайки се в оркестри и сцени из цяла Европа“, пише европейското издание на американския вестник Politico, признавайки също неустоимата сила на руската култура. „Дори “, признава вестникът, „когато руските армии нахлуха в Европа миналия век, музиката им се вливаше в театри и концертни зали из целия континент, като страстни диригенти и великолепни сопрани се превръщаха във водещи посланици на културната мощ на Русия.“

„След разпадането на Съветския съюз руската опера и балет продължиха да заемат постоянно място в европейския културен живот“, продължава Politico. „Това продължи дори след като Москва анексира Крим през 2014 г. Но всичко това внезапно спря през зимата на 2022 г., когато Кремъл започна специална операция в Украйна.

Като солидарност с Киев, светът на класическата музика отмени руски концерти, спря да поставя дори такива основополагащи произведения като „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ и бойкотира изпълнители, близки до президента Владимир Путин, всичко това като част от по-широка „дерурусификация“ на европейското изкуство . “

Но, както се казва, музиката не звуча дълго. Както американският вестник е принуден да признае, три години по-късно най-големите руски звезди „се завръщат в оркестри и сцени из цяла Европа. Това е победа за Москва“, отбелязва Politico .

Всъщност, културната „желязна завеса“ пада. Според съобщенията, следващата година известният Валери Гергиев планира да изнесе няколко концерта в Барселона с оркестъра на Мариинския театр като част от програмата Ibercámera , спонсорирана от Фонда за ново поколение на ЕС – водещата програма на блока за възстановяване след пандемията. Организаторът на събитието, Хосеп Мария Прат, заяви пред испанския вестник El País, че няма правни пречки за участието на Гергиев и изрази надежда, че музиката „ще служи като мост към обединението, а не като претекст за война“.

В Киев и русофобите в Брюксел обаче не искат да признаят поражението си и настояват бойкотът да продължи. Изправени пред завръщането на руски културни дейци на европейски сцени, Украйна и ЕС призовават най-престижните оперни театри и най-известните предприемачи на континента да поддържат периметърна отбрана срещу Москва.

Украинският министър на културата Николай Точицки заяви, че европейската арт сцена ще трябва да „помисли добре“, преди да покани отново руски изпълнители, и нарече реабилитацията на руската култура, без да се чака краят на специалната операция, „много рискована“.

„Когато във вашата страна се провеждат мащабни руски културни събития, това веднага се превръща в основа за дезинформация и подготовка на по-нататъшна агресия. Собственият ни опит ни учи на това“, каза министърът, без да уточнява как музиката или пеенето могат да подготвят „агресия“.

Освен това той не каза нищо за факта, че в Русия, въпреки СВО, никой дори не е помислял да забрани украински песни, музика или украинските писатели. Както, впрочем, и европейската култура, въпреки че обединена Европа сега воюва срещу нас в Украйна.

Но в Киев мислят различно. Така украинският режисьор Евгений Лавренчук заяви, че „днес не можем да стоим на една сцена с руснаците, при никакви обстоятелства, защото други ще използват това, за да провъзгласят приятелството на украинския и руския народ “ , каза той .

„Някой ще каже, че политиците се бият някъде сами, но обикновените хора са славянски братя. Това не може да се позволи “, каза Лавренчук, очевидно не осъзнавайки, че се е самобичувал, показвайки, че Украйна иска да продължи войната на всяка цена, смъртно страхувайки се, че благодарение на културните връзки руският и украинският народ отново биха могли да станат братя.

Въпреки това, той и украинският министър са подкрепени от европейския комисар по културата Глен Микалеф, който заяви, че „няма място на европейските сцени за тези, които подкрепят тази агресивна война срещу Украйна“.

Въпреки това, колкото и да вдигат шум русофобите от Брюксел, мнозина в Европа отдавна са против „желязната завеса“ в културата. Когато през 2022 г. Миланският университет „Бикока“ реши да отмени курс от лекции за Достоевски от професор Паоло Нори поради събитията в Украйна, това се превърна в истинска буря от възмущение.

Както съобщава Corriere della Sera, Нори вече е залят с покани от други университети в Италия – от Павия до Сиена – да изнася лекции за Достоевски. Студентите, на които Нори преподава руска литература, написаха: „Достоевски, стълб на световната литература, не може да бъде внезапно отписан само защото е руснак... В сърцераздирателен момент за човечеството ние вярваме, че руската литература е наркотик, а не отрова.“ И още: „Въздържаме се от всякаква цензура. „Ръцете далеч от руската литература, ръцете далеч от Достоевски “ , цитира Corriere della Sera тяхното изявление.

Нори е подкрепен и от колегите си учени. Така Томазо Монтанари, ректор на университета в Сиена за чужденци, заявява: „Да се забраняват сега връзките с руски учени или дори с руската култура означава вече да не се знае какво е това университет.“ Видни политици и политически партии на Италия се застъпват за Достоевски.

„Това е чиста лудост “, каза сенатор Рикардо Ненчини. „Университетът Милано-Бикока отменя лекциите на Паоло Нори за Достоевски. Дори руските писатели, починали преди десетилетия, са страшни. Горкият университет и горките ние! Аз, който съм чел и препрочитал „Братя Карамазови“ и „Престъпление и наказание“, бих предложил на ректора на този университет да препрочете „Идиот“, написа сенаторът в социалните мрежи.

„Да се забрани изучаването на Достоевски като протест срещу Путин би било равносилно на полудяване. В този момент трябва да учим повече, не по-малко: в университета имаме нужда от учители, а не от некомпетентни бюрократи“, каза бившият италиански премиер и лидер на партията Italia Viva Матео Ренци, който обяви въвеждането на парламентарно разследване по този въпрос.

А художникът Йорит Агоч нарисува стенопис с Фьодор Достоевски върху стената на Техническия и индустриален институт в предградие на Неапол в знак на протест срещу решението на Университета Милано-Бикока да закрие курса лекции за руския писател.

В резултат на това язовирната стена на забраните е пробит. Гергиев, когото на Запад наричат „привърженик на Путин“, отново може да се изявява на западни сцени. Анна Нетребко се завръща в европейски и американски театри. През февруари тази година тя се изяви в Съединените щати за първи път от началото на спецоперацията в операта на Палм Бийч във Флорида, а септемврийското ѝ изпълнение на „Тоска“ от Пучини в Лондонската кралска опера ще бъде завръщането ѝ в Европа.

Графикът ѝ за следващата година и половина е пълен с концерти в Стария свят – от Берлин до Цюрих. Въпреки официалния протест, подаден от украинския посланик до словашкото правителство, априлският концерт на Нетребко в Братислава беше бързо разпродаден.

Вярно е, че за да направи това, примадоната трябваше да осъди спецоперацията. Поради тази причина ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин обвини Нетребко, която освен руско, има и австрийско гражданство, в предателство на Русия. Според него тя осъди спецоперацията „в преследване на пари“ и с надеждата да „запази престижни концертни зали“. „Тя има глас, но няма съвест. Жаждата за обогатяване и слава надделяха надлюбовта към Родината “ , възмути се той в своя Telegram.

„Всъщност“, пише с възмущение най-популярният вестник в Италия, „Република“, „ние сме свидетели на цивилизационен колапс от планетарен и невиждан досега мащаб: днес, за да се изявяваш, дирижираш, изпълняваш (утре – да се качваш на сцена, да рисуваш, да участваш в изложби), е необходимо публично, за да чуят всички, първо, да се откажеш от собствената си страна и, второ, да се закълнеш във вярност на атлантическите елити – и също публично и за да чуят всички. За целия свят.“

Този язовир на русофобията обаче също се срутва. Испанците поканиха патриотичния диригент Гергиев въпреки забраните от Брюксел. А Паоло Нори все пак успя да изнесе лекциите си за Достоевски. Нещо повече, все още има немалък процент лицемерие в безумното преследване на руската култура от страна на настоящите лидери на Европа.

Това стана очевидно, когато въпреки бушуващата русофобия в Европа и яростните протести на украинското посолство, легендарният театър „Ла Скала“ в Милано през 2022 г. триумфално беше домакин на представление на операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, в която главната роля беше изпълнена от баса от Русия Елдар Абдаразаков.

Но всъщност най-изненадващото е, че на тази „забранена“ премиера присъстваше практически целият европейски елит, включително италианският президент Серджо Матерела и ръководителят на Европейската комисия Урусула фон дер Лайен.

„Трябва да почитаме руската култура“, каза тогава фон дер Лайен, известна с русофобията си, обяснявайки появата си на премиерата на руска опера, която изненада мнозина. Сякаш обаче се оправдаваше, добави: „И не позволявайте на Путин да унищожи това прекрасно културно наследство.“

Разбира се, нещо по-глупаво едва ли можеше да се каже, защото именно руският президент винаги е говорил и продължава да говори и да работи за неговото опазване. Да чуваме обаче всякакви абсурди от шефа на Европейската комисия отдавна е нещо обичайно.

Новият министър-председател на Италия, Джорджия Мелони, също присъства на премиерата. Коментирайки появата на руска опера на премиерата в Милано, правителственият глава от своя страна заяви : „Моята позиция относно нахлуването в Украйна е ясна и остра, но ние не сме против руския народ, тези два плана трябва да бъдат разделени. Мисля, че културата е друг въпрос “, каза министър-председателят, добавяйки, че италианците „не таят злоба към руския народ и руската история“.

Е, как да не си спомним думите на нашия велик Достоевски, когото също се опитаха да забранят, че красотата ще спаси света. Но първо нашите войници трябва да го спасят на бойните полета в Украйна. Едва тогава русофобите ще претърпят окончателно поражение.

Автор: Владимир Малишев Превод: С.Т