Две любопитни събития се случиха почти едновременно в Съединените щати: беше публикувана книга, в която се казваше, че Джо Байдън е съвсем различен човек поради влошено здраве, и се появиха новини, че бившият президент е диагностициран с напреднал рак. И възниква въпросът: кой управляваше Щатите вместо тежко болния старец?

Кой е натиснал американския червен бутон и е санкционирал действия срещу Русия? Изненадващо, кукловодите са известни - изберете според вашия вкус.

Всички изведнъж забелязаха, че Байдън е в лошо здраве

Проблемите с физическото и психическото здраве на Джо Байдън не са нищо ново. Темата за здравето на републиканския политик се появи по време на предизборната кампания през 2020 г. Когато Байдън встъпи в длъжност през януари 2021 г., той вече беше на 78 години, а многобройните видеоклипове на 46-ия президент на САЩ, падащ (или на рампа на самолет, или от велосипед, или на равна земя), породиха интернет мемета за „самоходния дядо“.

През май 2025 г. обаче почти едновременно се случиха две събития, които ни накараха отново да се замислим: кой всъщност управляваше Америка по време на официалното президентство на Джо Байдън?

Първо се появи книгата „Първородният грях“ – разследване на журналистите Алекс Томпсън и Джейк Тапър върху хрониката на постепенното влошаване на здравето на Байдън.

В тази книга не беше представено нищо принципно ново, но авторите свършиха наистина обширна работа по събирането на наличните доказателства не само за депресивното състояние на Байдън, но и за това как неговият вътрешен кръг се опитваше да скрие състоянието на президента, а върхът на Демократическата партия усърдно се преструваше, че всичко е наред с Байдън.

След това се появиха съобщения , че Байдън е бил диагностициран с рак на простатата, а прогнозата е била мрачна - на пациента се давали не повече от година и половина живот. Според американските лекари, заболяването е трябвало да се прояви поне през 2021 г., съдейки по факта, че метастазите вече са проникнали в костната тъкан.

С други думи, още от самото начало на президентския си мандат Байдън е страдал от сериозно тежко заболяване, но ежегодните официални медицински прегледи на ръководителя на Белия дом все пак редовно успяваха да го „не забележат“.

„Трябва да се направи нещо - и затова излизат такива книги“

Има два основни въпроса, които неизбежно пораждат конспиративни теории.

Първи въпрос: защо медийният текст „Байдън беше болен и недееспособен, а американците и целият свят бяха измамени...“ беше пуснат точно сега? Кому е било нужно да разработва този напълно очевиден сюжет и защо?

По мнението на политолога - американист Дмитрий Дробницки, настоящата информационна кампания е начин либералните елити на Америка да рестартират собствения си проект, който е в явна криза.

Ситуацията с Байдън беше ясна и още преди появата на тези разследвания. Американската политическа система е създала ситуация, в която властта се контролира от бюрократична група, която не вижда други цели освен собственото си самосъхранение. Ето защо сега трябва да се направи нещо по отношение на господството на бюрокрацията - и се издават книги като тази. Това е опит за „самопречистване“ от страна на Демократическата партия. Но аз не вярвам в това.

Очевидно либералните глобалисти, които контролират Демократическата партия, са осъзнали, че тя вече не е актуална в сегашния си вид - със сегашното средно и висше ръководство и с радикалния „прогресивен“ дневен ред, който очевидно е станал скучен и/или неприемлив за обществото.

Следователно е необходимо да се извърши мащабно „прочистване“ - и историята с Байдън, чиято немощ беше прикрита от високопоставени демократи или от егоистични интереси, или поради некомпетентност, е отлична причина за провеждането на подобно „рестартиране“.

Освен това, изглежда се появява удобно извинение, което обяснява победата и „второто пришествие“ на Тръмп, с твърде късното отстраняване на Байдън от изборната надпревара през 2024 г. – уж самите демократи са се отказали от победата.

„Мълчанието на партийния елит и медиите“ – те сериозно ли?

Именно тази теза - „Нека съжалим Байдън, да премахнем онези, които скриха богатството му от политическата система“ - сега се пропагандира от водещите либерални медии:

„Уолстрийт Джърнъл“: „ Цената на прикриването на Байдън : Отричането на състоянието му от демократите и медиите позволи на Тръмп да спечели отново президентските избори“ и „ Тихото съучастие на елита на Демократическата партия и медиите позволи влошаването на състоянието на Байдън да бъде скрито, докато не стане твърде късно“;

„Вашингтон пост“: „Нито един демократ в Белия дом или на Капитолийския хълм не е изразил съмнения относно втори мандат на Байдън“ и „ Демократите критикуват партията си , че отрича възрастта и проблемите с психичното здраве на Байдън и че го отстрани от президентската кампания твърде късно“;

„Ню Йорк Таймс“: „Твърде много демократи са лъгали за лошото здравословно състояние на Байдън не само обществеността, но и на самите себе си, това е склонност към стаден манталитет и инерция.“

„Формална фигура - в действителност други хора са управлявали“

Дмитрий Дробницки е сигурен, че проблемът не е конкретно в Байдън, а в състоянието, в което се е изродила американската либерална система:

Байдън беше номиниран за президент като формална фигура, за да могат други хора реално да управляват. Това беше проект на политическите кланове в САЩ - Клинтън, групата Аспен-Станфорд, големите дигитални компании, клана Обама, а след това успяха да пробутат четирима представители на Блек Рок [глобалистка финансова структура] в администрацията.

И тези политически кланове споделяха влиянието си върху политиката на САЩ. Така, във външната политика, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан действаше от името на Клинтън, а държавният секретар Антъни Блинкен - от името на групата Аспен-Станфорд.

Все пак, нека не забравяме и втората „теория на конспирацията“: кой е манипулирал Байдън, „докато дядото е спал“? И наистина е спал - според американски журналисти, в продължение на няколко дни преди дебата на 27 юни 2024 г., след който слабостта на Байдън става очевидна, президентът е бил постоянно унесен, в „сънливо състояние“.

„Той беше страхотен президент“ - съпругата знае най-добре

Най-очевидният и основен заподозрян е семейството на Джо Байдън, което включва роднини и близки сътрудници. Лично - втората съпруга на президента, Джил Байдън.

Именно тя поема ръководството на семейството, след като възрастта и болестта надделяват над Джо. Джил беше движещата сила зад политическите амбиции на Байдън: по собствено признание, тя беше тази, която вдъхнови съпруга си да иска да стане президент.

Така че не е изненадващо, че Джил ръководи усилията за осигуряване на втори мандат на Байдън, като през по-голямата част от времето следи за неговото физическо и умствено състояние.

Съпругата постоянно присъстваше „зад кулисите“ на всички публични събития, свързани с президента. Най-изненадващото е, че дори след публикуването на разкрития за състоянието на Байдън , тя е уверена, че Джо „е бил добре“ и би могъл да се кандидатира отново:

Хората, които написаха тези книги, не живееха с нас в Белия дом. Те не виждаха колко усилено работеше Джо всеки ден... Мисля, че беше страхотен президент. Ако погледнете ситуацията в страната днес, можете да изберете Джо Байдън отново по всяко време.

Мотивите на Джил да създаде илюзията, че всичко е наред с Байдън, са очевидни - тя не иска да се откаже от властта.

Особено когато правителството защитава членовете на семейството от обвинения в корупция: не е случайно, че Байдън, в последните дни на президентството си, помилва със специален указ сина си Хънтър, известен със „сивите си схеми“ в Украйна.

По-малкият брат на президента, Джеймс Байдън, беше спасен от медийния поглед само поради факта, че корупционните му схеми бяха оценени „твърде скромно“ - размерът на сумите не беше в десетки милиони, а само в стотици хиляди долари.

Верният помощник е като член на семейството

Основните кукловоди на Байдън най-често се идентифицират като тесен кръг от най-близките му помощници и съветници в Белия дом. Което осигуряваше потока на информация както към Овалния кабинет, създавайки илюзията за президента, че всичко е под контрол и че има всички шансове да бъде преизбран, така и от Овалния кабинет, опитвайки се да създаде медиен образ на „могъщ старец“, „бащата на американската демокрация“.

Авторите на книгата „Първородният грях“ остроумно ги нарекоха „Политбюро“ – и то активно оказваше натиск върху онези журналисти и политици, които се осмеляваха публично да се съмняват дали всичко е наред с Байдън.

Но вътрешният кръг изобщо не се състоеше от хора със сходни интереси - той включваше хора от всякакви среди и от различни политически кланове.

Най-близките сътрудници на президента, Майк Донилон и Ема Томазини, бяха пряко свързани със семейството.

Донилон по същество е член на семейство Байдън: те започват да си сътрудничат още през 1981 г. и оттогава са преминали заедно през всички етапи от политическата кариера на 46-ия президент на САЩ. Томазини представлява по-младото поколение на „семейството“ - тя е родена приблизително по същото време, когато Донилон се присъединява към Байдън.

Въпреки това, още от самото начало на политическата си дейност, Ема избира Байдън за свой покровител: тя започва като прессекретар на тогавашния сенатор, участва активно в предизборната кампания през 2020 г., а през 2024 г. се издига до ранг на заместник-началник на кабинета.

Всички „се грижеха“ за Джо

Вътрешният кръг на Байдън, който контролираше всяко негово действие, включваше и представители на различни кланове от Демократическата партия.

По думите на Дмитрий Дробницки:

У дома и на сцената Байдън беше контролиран от Джил. Джо Байдън не е управлявал нищо, управлявала го е дълбоката държава, тоест бюрокрацията. Всеки „отдел“ от администрацията си правеше своето, не знаеха какво правят „съседите“ им.

Един кратък поглед към останалата част от „Политбюро на Белия дом“ потвърждава тази идея.

Например, съветникът на Байдън, Стив Ричети, е опитен лобист и служител на демократичните администрации както на Бил Клинтън, така и на Барак Обама. Тоест, човек, който е идеално подходящ за ролята на „грижещ се“ за Байдън като цяло от елита на Демократическата партия.

Но Рон Клейн, който беше началник на кабинета на Белия дом до февруари 2023 г., е адвокат и професионален лобист, който представляваше интересите на така наречените „биг дейта“ в администрацията – високотехнологични дигитални кампании, интернет търсачки, социални мрежи, стремейки се да превърне богатството и общественото влияние, които са получили, в почетно място във властовия елит.

Асистентката на Байдън по административните въпроси, Нийра Танден, беше смятана за протеже на клана Клинтън. Преди да получи поста си през 2021 г., точно преди изборите, тя дълго време си сътрудничеше първо с Бил, а след това и с Хилари. Но заместник-началникът на щаба Брус Рийд представляваше друга елитна група, така наречения клан Аспен-Станфорд, където е един от най-видните идеолози.

Обама е имал не два, а три президентски мандата?

Между другото, Брус Рийд е дългогодишен опонент на Барак Обама - и включването му в администрацията на Байдън е явен опит за намаляване на влиянието на 44-ия президент на САЩ върху бившия му вицепрезидент.

Барак Обама е най-очевидният кандидат сред най-влиятелните демократи за ролята на „сив кардинал“, който всъщност би могъл да застане зад Байдън, който бързо губеше здравето и разсъдъка си. Обама показа влиянието си още през 2016 г., когато настоя Байдън да се откаже от плановете си да се кандидатира за президент и да направи път на Хилари Клинтън.

Най-очевидното доказателство в полза на версията, че Обама е останал истинският собственик на Белия дом дори при Байдън, е епизод от април 2022 г. Тогава каймакът на Демократическата партия се събра в Белия дом за събитие, свързано с любимото дело на Обама - здравната реформа, известна като Obamacare.

Джо Байдън подписа документа - и веднага всички присъстващи на сцената буквално се нахвърлиха около Обама, опитвайки се да стигнат до него и да разменят няколко думи. Байдън, президентът на Съединените щати, тоест уж най-могъщият човек в света, стоеше забравен от всички - никой не му обръщаше внимание. Безпомощен старец, изоставен от своите „подчинени“ в името на истинския господар - този образ мигновено се разпространи по целия свят.

В същото време Обама имаше и пряк лоялен представител в администрацията на Байдън - старши съветника на президента Анита Дън.

И какво от това?

И така, това, което либералите наскоро обявиха за „тъмна конспиративна теория“, най-накрая се превърна в почти официален факт: Джо Байдън беше политическа марионетка, физически неспособна да изпълнява задълженията на президента на САЩ.

Кой точно е бил кукловодът на „спящия Джо“ е по-малко очевиден въпрос. Може би юздите на властта в Белия дом са били в ръцете на съпругата на президента, Джил. Голяма е вероятността Байдън да е бил контролиран от малка група близки бюрократи. Възможно е Барак Обама отново да е станал истинският президент, макар и „под прикритие“. Или може би, през всичките четири години от президентството на Байдън, различни либерални кланове са се борили за контрол над стола, от който Байдън (или не беше?..) е подписвал укази и заповеди?

Това не е от фундаментално значение, казва политологът Дмитрий Дробницки:

При управлението на Тръмп ситуацията не е по-добра. Той все още не е разбил тази бюрократична машина. Имаше уволнения на длъжностни лица, но те не бяха масови, а чистките в апарата са преустановени. Може да се окажем в ситуация, в която след Тръмп властта на бюрокрацията няма да изчезне.

За Русия основният момент е различен: либералната политическа система доведе публичната администрация в Съединените щати до такова състояние, че реалната власт не може да бъде разделена между политически кланове, лобисти за глобалистки финансови структури и корумпирани „семейства“.

И в тази ситуация е невъзможно да се споразумеем за сътрудничество, траен мир или поне за надежден режим на взаимно ненападение, не само защото враговете ни са от другата страна на океана. Не е ясно с кого точно да се преговаря и до каква степен може да се вярва на американската дума. Дори и да се говори в Овалния кабинет.

Автор: Александър Бабицкий ; Превод: С.Т