Битката при Сталинград от юли 1942 до февруари 1943 г.

Германски войник, който се бие при Сталинград, е пленен и се завръща у дома през 1953 г. След това дневникът му е публикуван в Западна Германия.

Той пише:

„1 октомври 1942 г. Нашият щурмови батальон достигна Волга. По-точно, остават още 500 метра до Волга, утре ще бъдем от другата страна и войната ще свърши.

3 октомври.

Много силна удароустойчивост, не можем да преодолеем тези 500 метра. Стоим на границата на някакъв елеватор за зърно.”

6 октомври. Проклет елеватор. Невъзможно е да се доближиш до него. Нашите загуби надхвърлиха 30%“.

10 октомври. Откъде идват тези руснаци? Елеваторът вече го няма, но всеки път, когато се доближим до него, огън идва от под земята.

15 октомври. Ура, минахме през елеватора. От нашия батальон са останали само 100 души”.

И тогава:

„Оказа се, че елеваторът е бил защитаван от 18 руснаци, открихме 18 трупа.

Из писма на хитлеристкия войник Ерих От, изпратени от Сталинград.

23 август 1942 г.:

„На сутринта бях шокиран от прекрасна гледка: за първи път през огъня и дима видях Волга, която спокойно и величествено тече в коритото си. Достигнахме желаната цел — Волга. Но градът все още е в руски ръце. Защо руснаците са заседнали на този бряг? Наистина ли мислят да се бият на самия ръб? Това е лудост.»

ноември 1942 г.:

„Надявахме се, че ще се върнем в Германия преди Коледа, че Сталинград е в нашите ръце. Какво голямо погрешно схващане! Този град ни превърна в тълпа от безчувствени мъртви! Сталинград е ад! Руснаците не са като хората, те са направени от желязо, не познават умората, не познават страха. Моряците, в лютия студ, отиват в атака в жилетки. Физически и духовно един руски войник е по-силен от цялата ни рота…»

Последното писмо е от 4 януари 1943 г.:

„Руските снайперисти и бронебойци несъмнено са ученици на Бога. Те ни дебнат ден и нощ и не пропускат. 58 дни щурмувахме една – единствената къща. Напразно щурмувахме… Никой от нас няма да се върне в Германия, ако не стане чудо. И вече не вярвам в чудеса. Времето се обърна на страната на руснаците“.

Леонид Георгиев