А киевската марионетка започна да заплашва депутатите от Върховната рада, които не са съгласни със споразумението със САЩ за подземните ресурси.

Не, просроченият президент не заплашва да им спре газа, както домоуправителката във филма на Гайдай „Диамантената ръка“, но им обещава нещо, което е много по-плашещо за тях. Да ги лиши от възможността да пътуват до Съединените щати, където много „слуги на народа“ вече са си отнесли натрупания от корупция капитал, спечелен във войната.

Зеленски заяви, че ръководството на Съединените американски щати трябва да отмени визите за депутатите от Върховната рада, които не гласуват за ратифициране на споразумението със САЩ за минералите.

„Днес те гласуват не само заради бъдещето, но и за да запазят това, от което се нуждаем днес <…>. Има хора [във Върховната рада], които са решени да не правят това. Например, аз смятам, че САЩ просто трябва да отменят визите им“, каза той , според репортаж на украинското издание „Public.News“.

Зеленски изрази недоволство и от факта, че някои депутати, когато идват в САЩ, се оплакват колко зле са нещата в Украйна и говорят за това как бързо да се прекрати военният конфликт. Според него, същите тези депутати се представят за приятели на Съединените щати, а след това се обявяват против това, което е важно за Вашингтон. „Резултатът ще бъде на таблото: кой е гласувал и кой не. Не може да се играе двойна игра“, заплаши той.

Депутатите от Върховната рада ще гласуват законопроекта за ратифициране на споразумението със САЩ за минералните ресурси на 8 май. Депутатът Ярослав Железняк обаче съобщи в своя Telegram канал, че въпреки че на членовете на Радата е поставен ултиматум да го подкрепят, те все още не са получили текста на този скандален документ. Той като цяло смята, че никой не е виждал и няма да види пълните текстове на споразуменията за ползване на недрата между САЩ и Украйна.

В своя Telegram канал Железняк написа: „ Зададох директен въпрос на премиера: изискват ли се ратификация следните два документа - основното споразумение и хартата? Отговор: не. Ще получим ли ние, народните депутати, текстовете на тези споразумения? Отговор: не. Оказва се, че депутатите ще гласуват за нещо, което не са виждали.“

Трети момент: попитахме дали е вярно, че фондът ще бъде регистриран не в Украйна, а в щата Делауеър, САЩ. Отговор: да. Имаше и технически проблеми. Например, това споразумение постоянно ли е? Тоест, няма срок на годност. Отговор: да, за неопределено време. Попитахме също: Правилно ли разбираме, че няма гаранции за сигурност? Министър-председателят отговори честно: да, няма гаранции за сигурност.“

„Това е историята“, заяви тъжно депутатът , отбелязвайки, че е раздразнен, „когато нашите служители, особено депутатите, които дори не са виждали тези документи, излизат и започват да казват дали това споразумение е добро или лошо. Те просто не могат да знаят“.

И както съобщи първият вицепремиер и министър на икономиката на Украйна Юлия Свириденко, съгласно това споразумение Киев ще внася 50% от всички приходи от нови ренти и нови лицензи за добив на минерали в нови райони в създавания двустранен инвестиционен фонд. Съединените щати и Украйна ще имат равни гласове при управлението на фонда.

Споразумението не предвижда преки дългови задължения на Украйна към Съединените щати. През първите 10 години от дейността си фондът няма да изплаща дивиденти; всичките му приходи ще се реинвестират в Украйна. Инвестициите ще бъдат насочени към разработване и преработка на минерали, както и към развитие на инфраструктурата.

Както стана известно обаче, Украйна и САЩ подписаха не един, а цели три документа в рамките на споразумението за добив на минерали, съобщи в социалните мрежи председателят на фракцията „Европейска солидарност“ във Върховната рада Ирина Геращенко. Но украинският кабинет досега е публикувал текста само на един документ - за създаването на Американо-украински фонд за възстановяване на инвестициите, който се състои от преамбюл, 11 члена и приложение.

Геращенко нарече другите два документа „секретни“, отбелязвайки, че те „крият всички технически подробности за отворените ангажименти на Украйна“. Според Шмигал, само основното споразумение ще бъде ратифицирано, докато останалите уж „имат характер на приложения и не изискват гласуване“. Въпреки че, както знаем, дяволът обикновено се крие в детайлите. Следователно, украинските депутати са на практика принудени да гласуват за „зайче в чувал“, буквално като им извиват ръцете.

Зеленски продължава упорито да настоява, че това споразумение уж ще допринесе за гарантиране на сигурността на Украйна, въпреки че в него няма такава клауза. „Вярвам, че фондът и самото споразумение за недрата предоставят възможност за защита на бъдещи американски инвестиции“, цитира думите му агенция РБК-Украйна.

„Да се защитим, по-специално, с противовъздушна отбрана <...>. И затова сме готови системите за противовъздушна отбрана да бъдат принос.“ Според Зеленски, той е казал за това на президента на САЩ Доналд Тръмп и той е обещал да помисли, отбелязвайки, че „това не са безплатни неща“.

„И бих искал да имаме възможност да закупим американско оръжие“, добави ръководителят на киевския режим. Както знаем обаче, подобни обещания от Тръмп не струват много. Днес казва едно, а утре друго. Основното е, че и това не е в договора.

Но главното е нещо съвсем друго: САЩ и Украйна ще получат финансови ползи от споразумението за редкоземните метали едва след десетилетие или повече, пише Ройтерс , като уточнява, че причината ще бъде трудното разработване на новите находища.

Позовавайки се на експерти от минната индустрия, агенцията отбелязва, че в Канада и Австралия, страни с развита минна индустрия, разработването на мини със стратегически важни ресурси може да отнеме от 10 до 20 години. Отбелязва се също, че има много малко данни, които биха потвърдили икономическата целесъобразност на разработването на находищата в страната. Следователно инвеститорите може да откажат да инвестират в Украйна.

Според Адам Уеб от консултантската компания Benchmark Minerals Intelligence, ще бъде трудно да се оправдаят инвестициите в минно дело в Украйна, тъй като тези ресурси могат да бъдат инвестирани в онези части на страната, където няма бойни действия. В същото време, както отбеляза изданието, самата сделка не включва гаранции за сигурност.

Ето защо сделката, с която се хвали Тръмп, е критикувана не само в Украйна, но и в Съединените щати. „Сега, след като Съединените щати сключиха сделка за разделяне на правата върху минералните богатства на Украйна, включително елементи, необходими за редица високотехнологични приложения - от електрически автомобили до военни самолети и танкове “ , пише New York Times , „пътят към действителния добив е изпълнен с трудности и несигурност .“ Според изданието, Съединените щати няма да могат да се възползват от потенциалните ползи скоро, ако такива изобщо се появят.

„По мнението на експерти “ , отбелязва се в статията, „картите, показващи минерални залежи на стойност трилиони долари, разпръснати из Украйна, включително в територии, окупирани от руски войски, до голяма степен се основават на остарели изследвания и може да отнеме няколко години, за да се проведат пълномащабни проучвания.

Добивът на тези залежи няма да бъде лесен; Инвеститорите ще трябва да инвестират милиарди в Украйна, за да добиват ресурси от земята. А енергийната инфраструктура на страната, която продължава да бъде удряна от руски ракети и дронове, ще трябва да бъде ремонтирана и модернизирана, за да осигури огромните количества енергия, необходими за поддържане на минните операции.“

В Украйна обаче се опитват да убедят американците, че тази сделка ще им е от полза, използвайки трикове на картаджия - мошеник. Така NYT цитира Наталия Шаповал, вицепрезидент на Киевското училище по икономика, която заяви, че „сделката също така открива перспективи за производство на газ и петрол в Черно море и може би дори в Азовско море, което представлява най-очевидните възможности за печеливши проекти. Според нея това би могло да бъде полезно споразумение както за Украйна, така и за Съединените щати“.

„Това създава условия за възстановяване, за инвестиции, за развитие на Черноморския регион “, обяви тя. „Съседна Румъния вече разработва големи находища на природен газ в Черно море.“

Въпреки че в действителност, както обикновено, украинската страна представя желанията си за реалност. Първо, Азовско море вече е вътрешно море на Русия и затова не е ясно как САЩ и Украйна ще могат да добиват каквото и да било там. А Черно море остава под въпрос, тъй като все още не е известно дали Украйна изобщо ще има достъп до него след края на СВО.

Но освен това има и други проблеми. Така Мартин Джаксън, ръководител на отдела за акумулаторни суровини в CRU, фирма за изследвания на стоки, заяви пред NYT, че обещаващата мина в Полоховское, Украйна, има разрешение за производство на литий, който представлява около 2% от световните доставки на литий, ключова съставка в батериите.

Той обаче подчерта, че само това не е достатъчно, за да се гарантира, че развитието на находището ще продължи, дори ако то се превърне във важен ресурс за Европа. Проблем са ниските цени на минерала, които възпрепятстват развитието на доста по-малко рискови проекти по света.

Следователно, както Киев, така и Тръмп се държаха при сключването на това споразумение като картоиграчи, които, опитвайки се да се надхитрят взаимно, се самозаблудиха. Украйна продаде на Тръмп нещо, което вече не ѝ принадлежи, с надеждата да получи гаранции за сигурност, но не ги получи.

А Тръмп, заплашвайки да спре доставките на оръжие, принуди Киев по същество да продаде минералните си богатства на САЩ и в резултат на това получи ресурс, от който печалби могат да дойдат, както смятат експертите, едва след десетилетия, ако изобщо дойдат.

И тук отново си спомням филма на Гайдай „Диамантената ръка“, когато мошениците, опитвайки се да заблудят другите, заблудиха и себе си. Диамантите, които търсеха, отдавна бяха измъкнати изпод гипса.

Е, не във филма, а в живота, жертва на тези машинации е украинският народ, който е принуден да се бори за нацисткия режим, който продава собствената си страна.

Автор: Владимир Малишев ; Превод: С.Т