Президентът на САЩ Доналд Тръмп постепенно осъзнава, че изграждането на контакт с кремълския диктатор Владимир Путин не е толкова лесно, колкото вероятно е очаквал. Но той е просто поредният американски лидер, на когото не му се удава да привлече Русия към истинско сътрудничество, отбелязва CNN.
Опитите на администрацията на Белия дом да постигне примирие в Украйна буксуват въпреки активната дипломатическа дейност. Тръмп е провел поне два продължителни телефонни разговора с Путин след завръщането си в Белия дом и е изпращал своя представител Стив Уиткоф на лични срещи с руския лидер в Москва. Досега обаче нито една от тези срещи не е довела до реално споразумение.
Още повече, че Уиткоф се е върнал не само без успех, но е повторил някои основни тези на Кремъл, отбелязват медиите.
„Бих казала, че преговорите вървят отлично – поне от гледна точка на Путин. Той няма намерение да прекратява войната, но постига възстановяване на дипломатическите отношения между САЩ и Русия“, заявява пред CNN експертът по външна политика Анджела Стент.
Путин играе игра на изчакване
Ръководителят на отдела по външна политика в Центъра за нови евразийски стратегии Джон Лаф подчертава, че Путин води игра на изчакване, защото вярва, че времето работи в негова полза.
Според него Кремъл залага на това, че с течение на седмиците и месеците ще може да постави Украйна и нейните европейски съюзници в по-неблагоприятна позиция и така да наложи свои условия за мирно споразумение.
Журналистите припомнят, че тактики като забавяне на преговорите, придирки към детайлите и отказ без открито „не“ са класически похвати на Москва, използвани още при преговорите за Сирия.
След завръщането си в Белия дом Тръмп също възприема света през призмата на съперничеството между великите сили — перспектива, близка до тази на Путин, отбелязва Анджела Стент.
Подходът на Путин към преговорите
Експертите подчертават, че обучението на Путин в КГБ е оказало дълбоко влияние върху стила му на водене на преговори.
„Той е майстор в манипулирането на събеседниците, подготвя се старателно за всяка среща и владее детайлите до съвършенство“, отбелязва Джон Лаф. Затова Путин е способен да реагира бързо, да омайва и едновременно да всява страх у опонентите си.
Сред характерните му похвати са:
Чести закъснения за срещи, за да изнерви отсрещната страна;
Създаване на хаос за отваряне на нови възможности;
Неочаквана смяна на позиции, когато това му е изгодно.
Москва вероятно умишлено забавя процеса в опит да изтощи търпението на Тръмп и да го накара да се откаже от натиска за прекратяване на войната — и първите признаци за това вече се появяват.
Вашингтон търси сделка, но не на всяка цена
„Администрацията на Тръмп иска сделка, но не е готова да плати висока цена – няма да предоставя гаранции за сигурността на Украйна, няма да изпраща американски войски на терен и не е склонна значително да увеличава военната помощ за Киев“, коментира Дженифър Каванаг, директор по военен анализ в Defense Priorities.
Според нея за Тръмп е по-важно да изведе САЩ от конфликта и да стабилизира отношенията с Русия, отколкото да постигне устойчив мир – факт, който Путин много добре разбира.
Също така Самиуел Грийн от CEPA припомня, че всяка американска администрация досега е започвала с намерение за „презареждане“ на отношенията с Русия – и всяка е грешала.
Защо САЩ и Русия не се разбират?
Ключовият проблем, според анализаторите, е, че САЩ и Русия просто не се разбират – нито днес, нито в миналото.
„Не става дума само за авторитаризъм – Русия днес възприема самото съществуване на западната мощ като пряка заплаха за своите интереси“, обяснява Грийн.
Томас Греъм, бивш старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ, допълва, че след разпада на СССР американските президенти са вярвали, че е възможно изграждане на дълбоко стратегическо партньорство с Москва — надежда, която реалността на руските интереси, история и традиции никога не е подкрепяла.