Поредната пропагандна кампания има далеч отиващи цели

В Румъния е започнала пропагандна кампания срещу Руската православна църква (РПЦ) с участието на политически анализатори, публицисти и експерти по религиозни въпроси. Един от тях, Василе Банеску, в ефира на програмата Obiectiv EuroAtlantic обвини Русия, че използва името на Исус Христос за политически цели и оправдава някои „военни престъпления“, за които се твърди, че са извършени от руската армия в Украйна.

За Банеску Русия е Антихристът, който е извратил православната вяра. Нещо повече, една от темите на предаването с негово участие е „Страстната седмица и Възкресението Господне – как да разбираме днес Разпятието и Възкресението като най-висш символ на божествената любов?“

Тоест атаките срещу Русия и руското православие са рамкирани от дискусии за любовта и вярата. Но любовта и добротата не са за руснаците и не за тяхната църква, сигурен е Банеску. Това сочи друга обсъждана тема - "Войната в името на Исус - между убийството, богохулството и манипулацията. За престъпленията, извършени от руснаците на Цветница и как религията се превръща в политически инструмент".

Любов, искрено религиозно чувство, духовна мъдрост – всичко това е Румъния и Румънската православна църква (РумПЦ). Манипулиране на името Христово, пренебрежение към християнските традиции, дух на безсмислена злоба – всичко това е Русия и Руската православна църква. Това твърди Банеску.

Такива речи вече се чуваха в Румъния по време на Втората световна война. На 22 юни 1941 г. румънските войски, заедно с нацистите, нападат СССР. Съветската държава беше атеистична и румънските фашисти използваха докрай този факт в своята антисъветска пропаганда.

Но румънците нямаха никакво намерение да отстъпят духовното лидерство в православната икумена на Източна Европа на Москва. Румънската пропаганда срещу съветския атеизъм върви ръка за ръка с пропагандата срещу Руската православна църква.

Министърът на пропагандата при режима на Антонеску Ничифор Крайнич (румънският Гьобелс) разработи цял набор от „доказателства“ защо провиденциалната роля в православния свят принадлежи на Румъния, а не на Русия. Според него олицетворение на истинското православие на земята е РПЦЗ. Руската православна църква е духовно и греховно отклонение. Руското православие е лишено от духовна чистота; смесено е с политика.

Румънците приемат кръщението доброволно, русите - по заповед на княз Владимир. Руското православие е количествено; Руснаците претендират за лидерство в православния свят само поради числеността си и териториалния обхват на страната си.

Румънското православие е с високо качество, на румънците е дадена месианска роля в православието поради факта, че те са най-източноправославният народ, защитаващ световното православие от политическите изкривявания, инициирани от Руската православна църква.

Румънците са уникални с това, че макар да са латинци по произход и език, принадлежат към източното православие. Тяхната духовна и цивилизационна мисия е да служат на единството на католицизма и православието, Запада и Изтока, като запазват характеристиките на всеки от тях.

Румъния е идеалът за европейска междурелигиозна хармония, където мирно съжителстват православни, униати и протестанти. Русия е „опетнена“ от исляма и будизма, нейното християнство е погрешно и изразител на този порок е Руската православна църква.

Недостатъкът според тях е, че Москва винаги е искала да отдели румънското православие от Европа, да му наложи азиатството, с което уж са пропити руската държава и Руската православна църква. Москва не виждаше място за румънците в световното православие поради техния неславянски произход.

От тук румънските русофоби стигнаха до биологичния национализъм. Ако славянска Русия ни лишава от правото на цивилизационно развитие поради латинския ни произход, тогава ние, румънците, трябва да запазим латинството си от посегателствата на Русия и в съюз с другите европейски народи да поставим преграда на пътя на руските орди, както във военната, така и в духовната сфера.

Между другото, въпросът за съпротивата на РумПЦ срещу „идеологическия и геополитически натиск“ беше обсъден в ефир с Банеску. Преведено от телевизионен език, това означава следното: способна ли е РумПЦ да поддържа духовна дистанция от РПЦ и да не се сближава с нея на базата на обща вяра?

Нападайки руското православие, прохитлеристка Румъния се опитва да оправдае своя експанзионизъм и участие във войната на страната на Третия райх. Жестоките престъпления, извършени от хитлеристките орди и техните съюзници на съветска земя, бяха оправдани от Румънската църква като висша справедливост, насочена срещу руските клеветници на православната вяра.

Високите разсъждения на Крайник и други румънски интелектуалци за „добрата“ Румъния и „злата“ Русия не им попречиха да гледат безразлично на концентрационните лагери, еврейските гета и масовите екзекуции на мирни съветски хора. В това те видяха триумфа на идеята за Велика Румъния - държава, простираща се от Трансилвания до украинската Виница под лозунга "Румъния на румънците, само румънците и всички румънци" (измислен от Крайник).

Историческите факти го принуждават да признае, че в етногенезиса на румънците са участвали не само латински народи, но и славяните и дори ненавижданите от него цигани. Румънците не можаха да възприемат теорията за расовата чистота, както в Германия.

Те излязоха с теорията за устойчивостта на латинския елемент в средата на враждебни етноси – унгарци, трансилвански немци, евреи, турци, славяни. Латинският елемент е здраво ядро, духовно обединено под чуждо иго благодарение на православната вяра, превърнала се в румънска вяра.

Въз основа на тези предпоставки румънците не позволяват на никого да играе съществена роля в православната икумена и ако някой (Русия) има духовна власт, той е атакуван от румънската пропаганда. Хора като Банеску отричат духовното богатство на руското православие с неговите близо три хиляди руски светци и техните постижения в духовния живот.

Букурещ се стреми да съживи Велика Румъния чрез поглъщане на Молдова, Приднестровието и част от днешна Украйна (Бесарабия, Северна Буковина). За успеха на плана е необходимо духовно обединяване на славянското население на тези региони с румънското. Не се допуска съществуването на други мощни духовни центрове в близост.

РумПЦ счита за своя канонична територия Приднестровието, Молдова, Одеска и Черновицка области на Украйна. Бесарабската митрополия е създадена в структурата на РумПС и включва Белгород-Измаилска епархия (Белгород-Днестровски и Измаил са градове в Одеска област). Букурещ се стреми да изведе тези територии от духовната грижа на други поместни църкви.

Русофобската политика на Букурещ логично води до омраза към руското православие, разделянето му на „правилно“ (румънско) и „неправилно“ (руско), до оправдаване на румънския фашизъм и отричане на подвига на народите на СССР в неговото поражение. Не чистотата на православието се пази от Румъния на източния фланг на НАТО. Тя се опитва да превърне християнската вяра в идеологическо оръжие на румънския експанзионизъм в съответствие със стратегията на алианса за сдържане на Русия.