Както и в други страни, Русия активно анализира тарифната политика на президента Доналд Тръмп, която буквално шокира света. Със сигурност е важно да се разбере какво го мотивира и какви ще бъдат геополитическите последици.
Вече е пределно ясно, че Америка на Тръмп е поела курс към реиндустриализация, без която няма да е възможно да се решат проблемите, натрупани в американското общество. Протекционизмът, защитаването на вътрешния пазар с вносни мита, е естествен избор: винаги е било така в историята, преди държавите да приемат свободната търговия.
По-скоро задачата за реиндустриализация на страна, която поне век и половина беше сред водещите индустриално развити сили, е необичайна. Но Съединените щати са изправени пред реална заплаха от рецесия, структурна и системна – може би дори повече, отколкото през 70-те години на миналия век, когато излязоха от кризата по пътя на неолибералните икономически политики и глобализацията, чийто модел очевидно вече е изчерпал ресурсите си.
За разлика от тях страните от ЕС и Великобритания са взели политическо решение да милитаризират икономиките си, и то на кредит, като ЕС създава съответен колективен фонд от 800 млрд. евро. Главният разчет в случая се основава на факта, че възстановяването на военно-промишления комплекс ще послужи като средство за развитие на високотехнологичния сектор.
Но високите цени на енергията, строгите кредитни условия и търговските ограничения върху европейския износ могат да попречат. Нещо повече, докато НАТО съществува, европейските съюзници на САЩ ще трябва да купуват американски оръжия, което вече е вградено в структурата и планирането на военните доставки на алианса.
Опитите да се промени нещо драстично по тези въпроси са изпълнени със загуба на икономическото значение на Северноатлантическия алианс за Вашингтон и провокиране на краха на НАТО в контекста на „транзакционната дипломация“ на Тръмп.
От своя страна Китай залага на засилването на вътрешното търсене като основен двигател на икономическия растеж и намаляване на зависимостта от международната търговия. В индустрията акцентът е върху модернизацията и иновациите, докато във външната политика курсът е към укрепване на националната отбрана.
Целевият икономически растеж на Китай е пет процента, инфлацията е два процента, а бюджетният дефицит ще бъде рекордните четири процента от БВП. Разработен е план от нови мерки за подкрепа на икономиката. Търговската война със Запада продължава да оказва негативно влияние върху икономиката на Китай.
Това са основните характеристики на външния контекст на тарифния демарш на Тръмп. По отношение на вътрешните условия ключовите показатели за индустриалното производство на САЩ през януари-февруари показват известно подобрение в сравнение с миналата година. Тарифите, въведени „въз основа на реципрочност“, имат за цел да подкрепят по-нататъшния растеж.
Нивото на новите мита варира според страната - от базовото ниво от десет процента за всички до 50%, включително 34% за Китай, 20% за ЕС, 46% за Виетнам, 32% за Тайван и 24 до 26% за Индия, Южна Корея и Япония. Прави впечатление, че за Камбоджа той е 49%, Мианмар – 44%, Тайланд – 36%, Бангладеш – 37%, Шри Ланка – 44%, Южна Африка – 30% и Ангола – 32%.
А вчера Белият дом потвърди, че Съединените щати са повишили митата върху вноса от Китай с още 50 процента, до 104 процента. От тези цифри може да се заключи, че високи мита се налагат на страни със значително присъствие на китайски компании. Тоест целта е двойна: да се намали ефективността на китайските инвестиции в чужбина и да се предотврати китайският износ през тези страни.
По този начин, наред със задачите за коригиране на търговския баланс и получаване на допълнителни приходи за държавния бюджет (включително чрез коригиране на ситуацията, свързана с липсата на ДДС на федерално ниво), Вашингтон се опитва да постигне основната си цел - да нанесе максимални щети на китайската икономика, включително чрез подкопаване на покупателната способност на европейския й пазар.
Планът изглежда последователен и амбициозен. Но последният критерий, както винаги, ще бъде практиката.
Светът може да е много по-сложен, отколкото Вашингтон си го представя. Реакцията на засегнатите страни е следващият етап. Засега важното е, че Тръмп обяви икономическа война на Китай (Пекин въвежда огледални мита върху американски стоки), на практика изоставяйки силовото сдържане, което би довело до неприемлив вариант за ядрена ескалация.
Докато Тръмп се основава на консенсус сред американските елити, че конфронтацията с Китай е приоритет, може да се предположи, че са извлечени поуки и от украинския конфликт.
Тръмп не крие факта, че широкообхватната атака срещу Китай е само част от общата стратегия на Америка за икономическо възстановяване. Сред другите му компоненти: намаляване на федералните разходи, предимно социални разходи (което Мъск прави), допълнително намаляване на бизнес данъците (от 21 на 15%, докато по време на първото си президентство Тръмп ги намали от 35%) и въвеждането на „златна карта“ за чужденци на стойност пет милиона долара инвестиции.
Възможно е, когато много региони на света, включително и Европа, бъдат съсипани от икономическата агресия на Тръмп, Съединените щати ще станат най-привлекателното място не само за правене на бизнес, но и за живеене на богатите чужденци (200 хиляди такива карти дават един трилион долара), може би желаната точка за „качествена“ емиграция от същата тази Европа.
Като цяло задачата за подобряване на финансовото състояние на страната – балансиране на бюджета и външната търговия – ще върне Америка далеч в нейното златно, следвоенно минало като световна фабрика, ползваща останалия свят като колониален доставчик на ресурси.
Може да изглежда утопично, но точно това е в съответствие с идеите на ИТ бизнес лидерите (и не само техните) за намаляване на населението на планетата и потреблението на ресурси (Европа, според тяхното разбиране, може да бъде такъв конкурент за ресурси). Малтусианството, подобно на биополитиката, се появи отново сред глобалистите.
Следователно остава да се види дали те са били изкоренени в американските елити или просто са се променили плановете и методите за постигане на поставените цели (например патриотично е да се въвлече в този проект родната – бяла – Америка, а не да се смята за разходен материал).
Във всеки случай факт е, че ресурсите отново имат значение, и неговите последици за геополитиката все още не са напълно разбрани. В това отношение темата за Арктика влезе в действие в политиките на администрацията на Тръмп. И тогава, може да се предположи, силовият компонент на глобалната политика ще бъде пряко свързан с контрола върху ресурсите.
И от тук може да последва едно ново/старо качество на Русия с нейната територия и потенциал за ядрено възпиране, което я поставя в особена лига със САЩ на световния Олимп. Що се отнася до ресурсно зависимия Китай, Тайван вече няма същото геополитическо значение за САЩ – коренно се променя координатната система, в която Европа се унищожава, включително като пазар за китайски стоки.
Контурите на всичко това още предстои да узнаем, но е необходимо да се определят насоки за разбиране на случващото се в политиката на Америка на Тръмп сега.
Автор: Александър Яковенко ; Превод: С.Т
