По време на първия си мандат в Белия дом президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени ключови предпазни мерки за регионалните банки. Резултатът? Вълна от фалити през 2023 г., най-сериозният от които на Silicon Valley Bank.

Сега, във втория си мандат, Тръмп отива още по-далеч и не само премахва регулации, но и поставя независими финансови наблюдатели под пряк контрол на Белия дом, пишат Торстен Бек, директор на Училището по банкиране и финанси във Флоренция и професор по финансова стабилност в Европейския университетски институт (EUI), и Васо Йоаниду, финансов икономист в Bayes Business School към City St George’s, University of London, за Politico.

Последиците ще бъдат широкообхватни, тъй като световната финансова система е тясно взаимосвързана. Когато Вашингтон отслаби финансовите си предпазители, други се чувстват принудени да последват примера, за да останат „конкурентоспособни“. Това поставя началото на „състезание към дъното“, което след това рискува да отприщи нестабилност, наблюдавана за последно през 2008 г.

Днешният свят обаче е много по-крехък, белязан от геополитически конфликти, отслабени вериги на доставки, бавен растеж и правителства, обременени от рекордни нива на дълг. Така че този път последиците могат да са много по-лоши.

Регулаторната независимост има голямо значение. Независими финансови регулатори, като Комисията по ценни книжа и борси на САЩ или Федералният резерв, съществуват, за да изолират дългосрочния надзор от краткосрочните политически интереси, пишат икономистите. Независимите регулатори не служат на президенти или министър-председатели - те служат на обществото.

Тръмп иска да преправи този баланс. Съгласно последните му укази финансовите наблюдатели в САЩ вече са длъжни да представят стратегическите си планове на Белия дом. С течение на времето президентът на САЩ вероятно ще отиде по-далеч и ще прекрои тези агенции, за да служат на политически цели.

Това не е само вътрешна политика. Тръмп и неговите съюзници сигнализираха за интерес към използването на финансовата система като инструмент за геополитическо влияние, политизиране на достъпа до капитал, прилагане на санкции и финансови потоци, за да оказват натиск както върху съюзници, така и върху противници.

Ако САЩ тръгнат по този път, финансовата им система не просто ще стане по-нестабилна – тя ще се превърне в политическо оръжие, което добавя финансова нестабилност към вече опасния глобален пейзаж.

Дерегулацията в САЩ не остава само в САЩ – нейните ефекти се разпростират по целия свят. Когато американските банки са изправени пред по-свободни правила например, техните глобални конкуренти често изискват същото. Този натиск вече е видим, като Обединеното кралство предлага плаващи „дивиденти от Brexit“, обвързани с по-леко регулиране, а представители на Европейския съюз (ЕС) настояват за „опростяване“ на финансовия надзор.

Виждали сме това и преди: през 2023 г. забавянията в прилагането на международните банкови стандарти Basel III в САЩ принудиха Европа и Обединеното кралство също да отложат прилагането им. Ако Тръмп разруши надзора, други могат да се почувстват принудени да го последват, защото не искат да поставят банките си в неизгодно положение.

Резултатът? Отслабена глобална финансова система, по-уязвима от балони и кризи, както и скъпи правителствени спасителни мерки.

Заплахата надхвърля финансовото регулиране, тъй като Тръмп и неговите съюзници сега открито поставят под въпрос независимостта на Федералния резерв.

Централните банки трябва да служат на дългосрочното здраве на икономиката, а не на краткосрочните нужди на политиците, които целят да бъдат преизбрани за нов мандат. Правните предизвикателства пред Върховния съд могат да стигнат дотам, че да дадат на Белия дом право да уволнява членовете на борда на централната банка.

Това не е просто правна техническа информация. Ако Федералният резерв загуби своята независимост, САЩ могат да се изправят пред по-висока инфлация, нестабилност на валутата и по-чести кризи - резултати, познати на страни, в които централните банки са политизирани. И отново ефектите ще се усетят далеч отвъд границите на САЩ.

Така че, докато Тръмп заплашва да демонтира ключови финансови гаранции, Европа не може да си позволи да стои и да чака. ЕС трябва не само да поддържа линията, но и да запълни лидерския вакуум, който САЩ могат да остави след себе си.

Европейските правителства и регулатори трябва да поддържат силен и независим надзор. Да са твърди обаче не означава да се придържат към остарели правила. Блокът може да води, като опрости ненужната бюрокрация, като същевременно предлага стабилна, предвидима среда, вкоренена във върховенството на закона.

В един несигурен свят глобалните инвеститори търсят яснота, отчетност и устойчивост. В ерата на нарастваща несигурност Европа има шанс да се позиционира като сигурно убежище - както икономически, така и политически.

Това е избор между стабилност и криза. Програмата на Тръмп за втория мандат може да бъде представена като икономическа „свобода“, но ефектът от нея може да бъде всичко друго, но не и освобождаващ. Свят, в който финансовият надзор е политизиран и регулациите са изкормени, е свят, готов за криза.

Финансовите пазари процъфтяват благодарение на доверието и предвидимостта. Подкопаването на институциите, които осигуряват и двете, е рецепта за глобална нестабилност. Останалият свят не трябва да чака да реагира. Времето за подготовка е сега, заключават авторите.