Украйна частично е решила проблема си с недостига на военни с разширяване на кръга на "подходящите наборници", каза ръководителят на европейското командване на Въоръжените сили на САЩ ген. Кристофър Каволи пред Сената, цитиран от Ройтерс.

Той предупреди още, че спирането на доставките на оръжия и на разузнавателна информация е "изключително вредно" за Украйна във военно отношение.

В началото на февруари Киев започна програма за набиране на доброволци за армията на възраст между 18 и 24 години (възрастта за мобилизация в страната е 25 години). Те сключват договор с Въоръжените сили на Украйна за една година, като имат право да изберат военната част, към която да се присъединят. Срещу това получават до 1 млн. гривни (почти 25 хил. долара), както и месечни заплащания и бонуси за участие в бойни задачи (до 2 млн. гривни), ипотека с нулева лихва и възможност за безплатно обучение в държавен университет след края на договора си.

Според първоначалните данни има интерес към този проект и няколко бригади са окомплектовани с младежите, които се присъединяват към армията. Отделно от лятото на 2024 година Киев даде право на затворници с присъди за леки и административни нарушения да бъдат предсрочно освободени и да се запишат в армията. В програмата не могат да участват осъдени за тежки умишлени престъпления или за корупция и престъпления срещу държавата.

До началото на април 2025 година 8 хил. бивши затворници са се възползвали от тази възможност и са станали част от ВСУ, сочат данните на военните.

Силната армия е най-голямата гаранция за сигурността на Украйна

Силната армия е най-голямата гаранция за сигурност и Украйна няма да приеме като условие за прекратяване на войната намаляване спрямо сегашното състояние, заяви украинският президент Володимир Зеленски в дискусии с местните власти по време на посещение в Черниговска и Сумска област.

В момента числеността на украинската армия е три пъти по-голяма, отколкото преди войната, и за да защитава страната, тя трябва да остане окомплектована, разчитаща на новите технологии и модернизирана.

Като гаранция за сигурността Зеленски посочи още и бъдещи миротворчески контингенти, за които днес (4 април) в Киев ще се проведе среща на ниво началници на щабове. От офиса на президента уточниха, че са водени предварителни разговори за изпращане на войници с 10-12 държави. Лидери са Франция и Великобритания, но желание са заявили още Прибалтийските държави и страните от Северна Европа.

Зеленски уточни, че става въпрос за разгръщане на контингенти на териорията на страната по суша, въздух и вода. Първите технически разговори за това как ще изглежда мисията започват днес.

Членството в ЕС носи икономически гаранции, които също са част от националната сигурност, каза още Зеленски по време на дискусиите. Той допълни, че Русия трябва да плати репарации за щетите, които е нанесла, и допълни, че ако това не стане доброволно, има инструменти и механизми за събиране на средства, включително и замразените руски активи.

За Украйна спаведливият мир е връщането на окупираните територии и тя никога няма да ги признае за руски, очерта още "червени линии" украинският президент. Той обаче посочи, че страната е готова да не воюва за тях, а да ги върне само по дипломатичен път.

Пълно прекратяване на огъня може да има до няколко седмици

Украинският президент коментира още, че пълно прекратяване на огъня може да има до няколко седмици, или месец, и посочи, че се водят множество непублични разговори на ниво САЩ - Русия. Това ще бъде краят на горещата фаза на войната, но не и на самата война, допълни още той. Кои партньори ще останат с Украйна до края "зависи от техния морал, не от Украйна", допълни още той.

Междувременно и представителят на Кремъл в преговорите със САЩ Кирил Дмитриев разговаря с "ключови чиновници" в Белия дом по време на визита във Вашингтон. Дмитирев е под санкции, но временно Държавният департамент ги премахна, за да бъдат проведени срещите.

Пред ТАСС той също обясни, че е постигнат "значителен прогрес" по отношение на прекратяването на огъня в Украйна и допълни, че разговорите му са били насочени основно към подобряване на отношенията между САЩ и Русия. Според Ройтерс той е разговарял с представителя на Белия дом за Близкия изток Стив Уиткоф. Информация за тази среща няма.

Два преговарящи руски екипа

Според Newsweek обаче Кремъл е изпратил два преговарящи екипа във Въшингтон, които нямат връзка помежду си. Изданието цитира публикация в опозиционната руска медия "Агентство", според която първоначално руският президент Владимир Путин е определил екипа за преговори в Рияд на 18 февруари и в него са били включени само външният министър Сергей Лавров и съветникът на Путин Юрий Ушаков.

Кирил Дмитриев е поискал в лична среща с президента да участва и той в разговорите и Путин го е включил, но без да го съгласува и съобщава на Лавров. Дмитриев управлява фонда за благосъстояние на Русия. Той е роден в Киев и е завършил Станфордския университет, а медийни публикации го определят като един от близките приятели на една от дъщерите на руския президент.

Руското Министерство на отбраната съобщава за масирана атака с дронове по Русия

За масирана атака по руска територия с дронове съобщава руското Министерство на отбраната. Сводката сочи 107 унищожени дрона - основно над Курска (34), Орловска (30) и Липецка (18). Три дрона са унищожени над Московска област. Няма данни или съобщения в социалните мрежи за поражения. За кратко през нощта бяха затворени летищата в руската столица.

Данните на ВВС на Украйна също показват няколко вълни от дронове, насочени към украинските градове. Русия е насочила 78 дрона към северните, източните и централните части на страната. От тях със силите на противовъздушната отбрана са унищожени 42, а 22 са неутрализираи без щети. Под масиран обстрел отново попадна Харков. Кметът Ихор Терехов съобщава за четирима загинали и 35 ранени след попадения в жилищни сгради. ВВС съобщава още за поражения и Харковска, Киевска, Днипропетровска и Запорожката област. Има данни за управляеми авиационни бомби към градовете в близост до фронтовата линия - Суми, Донецка и Полтавска област.

Бойните действия рязко намаляват

За рязко намаляване на бойните действия сочат данните в сводката на ВСУ за 1135-ия ден от пълномащабната война. Регистрирани са 156 директни сблъсъка спрямо 216 ден по-рано. Русия е нанесла и 104 въздушни удара със 146 управляеми авиационни бомби, както и 5600 артилерийски обстрела.

Най-горещата точка на бойното поле остава Покровск с 57 атаки. Украинските военни контраатакуват и заемат позиции на югоизок от града, сочат геолокализирани данни.

В Торецк руснаците имат успехи като украинските военни съобщават за опити за пробив пред отбранителните линии през тръбите на канализацията. В това направление са регистрирани 29 атаки. В това, както и в Краматорското направление, настъплението на руснаците се извършва основно с мотоциклети, ATV и мотопеди. Използването на бронирана техника е по-рядко и тя се използва основно за прикритие.

Продължава и операцията на Украйна в Курска област, където ВСУ съобщава за 16 атаки. Руснаците са обстрелвали позиции на украинците в областта с 28 управляеми авиационни бомби. Украинците удържат позициите си и в Белгородска област.

Данните на Военноморските сили на Украйна сочат, че втори пореден ден няма кораби на бойно дежурство в Черно и Азовско море.

Марко Крали Рубио: САЩ са член на НАТО и винаги ще бъдат

Държавният секретар Марко Рубио потвърди ангажиментите на САЩ в НАТО по време на среща на министрите на външните работи от Алианса в Брюксел. "САЩ са член на НАТО и винаги ще бъдат", заяви той и допълни, че не разбира "истерията" в международните и някои американски медии по темата на фона на заявленията на американския президент Доналд Тръмп.

Това, което Вашингтон иска, е НАТО да бъде силна организация, а начинът за това е по-голяма ангажираност от страна на членовете. "Ние направихме сигурността приоритет, защото това е ситуацията в света днес, и искаме и нашите партньори да направят същото", допълни още Рубио.

САЩ не са срещу НАТО, но са срещу НАТО, което не може да изпълни своите задължения към членовете си, категоричен беше държавният секретар.

САЩ се изтеглиха от групата, събираща доказателства за военни престъпления в Украйна

САЩ обаче са се изтеглили от Международния център за преследване на престъпления на агресия срещу Украйна, която работи под егидата на Eurojust. Групата беше сформирана няколко седмици след началото на бойните действия и обединява експерти от няколко европейски страни и САЩ.

Председателят на Eurojust Михаел Шмид коментира пред медии в Хага, че САЩ са обявили преди няколко седмици, че се изтеглят от групата след промяна в приоритетите на Министерството на правосъдието, пише AFP.

Международният център е получил около 3700 доказателствени елемента от 16 страни, които могат да бъдат използвани в случай на евентуално повдигане на обвинения срещу извършители на военни престъпления в рамките на войната в Украйна.

През ноември 2023 г. Eurojust съобщи, че е получил 1 млн. долара от САЩ за финансиране на работата на експертите в групата.