Дългоочакваните преговори между Русия и Съединените щати, които се проведоха в понеделник в Саудитска Арабия, завършиха мистериозно – дори не беше публикувано прессъобщение за резултатите от тях.

Каква беше основната тема на тази среща, защо тя завърши така и най-вече изненада неприятно Вашингтон?

На 24 март в Рияд се проведе поредният кръг от руско-американските преговори. Руската делегация беше представена от председателя на комисията по международни отношения на Съвета на федерацията, бившия заместник-министър на външните работи Григорий Карасин и съветника на директора на ФСБ генерал Сергей Беседа.

От страна на САЩ бяха директорът на Държавния департамент по политическото планиране Майкъл Антон, старши директорът за Европа в Съвета за национална сигурност Андрю Пийк, както и сътрудниците на двамата специални представители на Тръмп за украинския конфликт Кийт Келог и Стивън Виткоф.

Що се отнася до нивото на участниците, настоящите преговори са на малко по-ниско ниво от предишните, които се проведоха в Джеда, когато руската делегация беше ръководена от външния министър Сергей Лавров и помощника на президента Юрий Ушаков. Те обаче бяха рекордни по продължителност – руснаци и американци общуваха почти 12 часа.

Част от причината за дългата продължителност на дискусията е нейният характер. Преговорите бяха совалкови преговори - след комуникация с руската страна американците отидоха в ъгъла на украинската делегация, разговаряха с нейните участници и предадоха същността на руските предложения. След което украинците, които нямаха реални пълномощия и власт (начело с министъра на отбраната Рустем Умеров), най-вероятно се свързваха с Киев. А властите в Киев може дори да са се обадили в Париж или Лондон за консултации.

Но дори и в този формат за 12 часа може да се обсъди много. И в никакъв случай не само изпълнението на така наречената Черноморска инициатива – тоест изтеглянето на Черно море, местните пристанища, гражданските кораби и въздушното пространство над него от зоната на бойните действия.

Според Сергей Лавров, въпросите за безопасността на корабоплаването в Черно море са били една от основните теми на разговора. Но освен това президентът на САЩ Доналд Тръмп по-рано заяви, че в момента се водят преговори „за територии, демаркационни линии и собственост върху атомната електроцентрала“.

Не е изненадващо, че целият свят беше нетърпелив да види резултатите от тези преговори. На теория преговорите трябваше да приключат с прессъобщение, а в нощта на 24 март западни медии писаха, че то е пред готовност. Тогава те си противоречаха - казаха, че то ще бъде готово не „всеки момент“, а сутринта на 25 март. След което в 11 часа московско време ще бъде публикуван едновременно от руската и американската страна.

Но дори и в 11 часа нищо не се случи. А около обяд руски официални лица опровергаха западните журналисти и тяхната „вътрешна информация“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че резултатите от срещата в Рияд няма да бъдат оповестявани.

"В крайна сметка говорим за технически преговори... Техническите преговори са преговори, които навлизат в детайли, така че, разбира се, съдържанието на тези преговори определено няма да бъде публикувано. " Това не трябва да се очаква", каза говорителят на Кремъл.

Всъщност техническите преговори са много крехки тухли от взаимни компромиси, които все още трябва да бъдат изпечени в преговори на по-високо ниво и след това използвани за изграждане на основата за подписване на руско-американско споразумение.

Ако те бъдат оповестени незабавно, тогава в САЩ (по инициатива на украинците, които вече позиционираха редица членове на екипа на Тръмп като хора, попаднали под влиянието на Москва) ще се вдигне такъв медиен шум, че американците ще бъдат принудени да отстъпят.

От друга страна, прессъобщението можеше да включва онези временни споразумения, които бяха постигнати по пътя към частично прекратяване на огъня. Например по същата черноморска инициатива. Обикновено няма окончателно прессъобщение, когато страните не са се споразумели за нищо – но същата американска делегация беше много доволна от срещата. Нямаше признаци, че Москва и Вашингтон са недоволни от резултатите от преговорите. Напротив, съобщава се , че Белият дом е оптимист за резултатите от преговорите.

Има само два възможни отговора на тази загадка. Първият е банален: дори постигнатите споразумения изискват одобрение от лидерите на държавите. Затова делегациите очакват съответните резолюции от висшите служители. Всъщност Сергей Лавров вече каза, че президентите на Русия и САЩ сега се информират за резултатите от преговорите.

Вторият отговор изглежда по-сложен, но и логичен. И той за пореден път доказва правотата на руската страна, която, за разлика от американските си колеги, поддържа режим на пълно дипломатическо мълчание и се старае да не коментира предстоящите събития.

Просто защото знае с кого си има работа.

Не, не само с американците – там няма особени проблеми. Тръмп е готов да преговаря, а неговите помощници (съдейки по интервюто на Стивън Виткоф с журналиста Тъкър Карлсън) прекрасно разбират същността на руските искания и дори са съгласни с тях в някои отношения.

Проблемът е в представителите на киевския режим. Преговорите по същество имат тристранен характер – необходимо е не само да се договори нещо с американците, но и да се получи съгласието на режима на Зеленски за спазване на тези споразумения. И тук най-вероятно са възникнали несъответствия. И не в Русия.

Очевидно през нощта на 24 март Москва е постигнала някакво споразумение с Вашингтон, след което американската страна е дала да се разбере, че Киев ще приеме тези условия. Страните започнаха да подготвят съвместно прессъобщение, но украинската делегация внезапно вдигна шум – или даде да се разбере, че може да не спази задълженията, които американците са поели за тях. Доказателство за това са думите на сенатор Владимир Чижов: „Съвместното изявление... не беше прието поради позицията на Украйна“.

След което руските представители спокойно отлетяха от Рияд за Русия, оставяйки американците да си напишат домашното – тоест да убедят Украйна.

Това правеше американската делегация сутринта на 25 март в саудитската столица. Очевидно не беше възможно бързо да се убеди (или да се дадат гаранции на Русия за убеждаването), в резултат на което преговорите останаха дори без кратко прессъобщение.

За Москва обаче това също е добър резултат. Не е тайна, че една от целите на Русия е да демонстрира на Тръмп пълната неспособност на режима в Киев да преговаря. Както каза руският външен министър Сергей Лавров след разговорите, „Русия не може да вярва на Украйна, на думата й“.

Именно затова руските власти се съгласиха на енергийното примирие, което режимът в Киев ежедневно нарушава . Именно затова Москва сега не бърза - тя дава възможност на новите американски власти да се насладят напълно на комуникацията с украинската страна.

И тази комуникация (подправена с обичайната грубост на Зеленски – например изявленията, че той е бил груб с Тръмп в Белия дом, защото „защитава достойнството на Украйна“) може в крайна сметка да доведе до много тъжни последици за режима в Киев.

Защото те забравят главното: за Тръмп е важно конфликтът да приключи не с победа на Украйна, а с победа на САЩ. Което означава поддържане и укрепване на отношенията с Русия. Важна и необходима държава за целия свят със силен и отговорен лидер.

Автор: Геворг Мирзаян ; Превод: С.Т