За разломите в турското общество

Продължаващите масови протести в отговор на ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който беше отведен в затвора Силиври по обвинения в корупция, изглежда отбелязват нов етап в политическия живот на Турция и нейните граждани. Създава се впечатлението, че вътрешният граждански конфликт, който съзнателно се подхранваше от властите през последните години, излезе наяве.

Според последните съобщения, протестиращите в Истанбул са превзели и блокирали моста Галата, организирайки седяща демонстрация. Според вътрешния министър Али Йерликая 123 полицаи са били ранени, а властите са иззели киселина, камъни, пръчки, фойерверки, коктейли Молотов, брадви и ножове. Водят се съдебни производства срещу нападналите полицията, нанесли щети на обществено имущество и застрашили обществената сигурност.

По думите на ръководителя на CHP Йозгур Йозел, протестите ще продължат, докато е необходимо. Стотици хиляди, ако не и милиони хора вече излизат по улиците на градовете, така че в контекста на случващото се вече не са толкова важни поводите или конкретните събития, които провокираха протестите в края на март.

Въпреки че дори за политически активна страна като Турция, мащабът и многостепенното измерение на тези събития засенчват голяма част от това, което се наблюдава от началото на 2000-те години. Отчасти случващото се напомня на протестите в парка Гези през лятото на 2013 г. и отчасти на така наречения „опит за преврат“ през 2016 г.

Сложното измерение на този вътрешен граждански конфликт се състои от няколко основни компонента.

Първо , очевидно не сме изправени пред конфликт между Републиканската народна партия (RPP) и управляващата Партия на справедливостта и развитието AKP, без значение колко се опитват да демонстрират обратното от Ak-Сарай.

Ако конфликтът беше чисто междупартийна конфронтация, едва ли милиони хора щяха да излязат по улиците и площадите на много турски градове, тъй като чуждите интереси не се защитават по този начин, дори ако не забравяме страстния характер на турското общество и традициите на жестока политическа борба, характерни за Изтока.

Второ, дори не говорим за конфронтация между консервативни ислямисти и светски „кемалисти“. Така в първичните избори на 23 март за номиниране на Имамоглу за президентските избори през 2028 г. участваха и поддръжниците на Ердоган, които бяха разочаровани от правителството. Символ на протеста беше маскиран с противогаз суфи от ордена Мевлеви, застанал отчаян пред редиците на полицията.

Трето, протестът има и женско лице. Негов символ стана съпругата на арестувания Дилек Имамоглу. „Ние, жените, не можем да направим нито крачка назад от правата, дадени от Ататюрк и нашата република“, каза съпругата на кмета на Истанбул.

Съответно основното нещо, което трябва да разберем за тези протести е, че те са до голяма степен ценностни. Освен това, колкото и да е странно, говорим преди всичко за ислямските ценности. Само в исляма е задължение на вярващия да свали залима (потисника). Е, тогава това основно послание може да бъде „опаковано“ във всякаква форма, включително републикански ценности. В турската политическа култура е обичайно да се съчувства на потиснатите.

От 19 март насам стотици хиляди граждани буквално излязоха по улиците на Истанбул, Анкара, Измир и някои други градове, сякаш отиват на работа, въпреки забраните на правителството и частичното затваряне на транспортните връзки.

В крайна сметка не можете да затворите всеки блок и всеки вход и не можете да вкарате всички хора в затвора. Но Ердоган, който несъмнено разполага с лостовете на властта, ще се опитва да действа сурово до последния момент от съществуването на своя режим.

На 24 март председателят на CHP Йозгюр Йозел призова за бойкот най-малко 15 компании и телевизионни канали в страната, които според него изпълняват само волята на властите или са свързани с тях. Въпросните телевизионни компании са CNN Türk, TRT, TGRT, нефтените и газови компании Milangaz & Likitgaz, Türk Petrol, веригата кафенета Espressolab и националната лотарийна организация Milli Piyango; сладкарска фирма Ülker; туристическа агенция ETS Tur.

Трябва да се отбележи, че за петте дни на улични протести вече са задържани над хиляда души. В същото време няма предпоставки за спад на протестната активност на гражданите. Докато използват специални средства, силите за сигурност в същото време предпочитат да избягват грубото, насилствено разпръскване на демонстрациите. Междувременно Републиканската народна партия се опитва да запази контрола над Истанбул и да проведе следващия си конгрес, който в момента е планиран за началото на април.

Парадоксално, но на президентските и парламентарните избори през 2018 г. Ердоган и неговата партия се опитаха да играят на традиционното поле на „кемалистите“. Но днес от принципите на „единство и братство“ не е останала и следа.

Възможно е президентът да иска да даде демонстративен отговор на протестите, като събере митинг на своите привърженици на огромно поле в Йеникапъ (квартал на Истанбул) или на територията на летище Ататюрк. За да направи това обаче, той ще трябва да мобилизира не само Истанбул, но и околните региони.

Разбира се, подобна стъпка би била като запалване на кибрит в газова камера. Но Ердоган не трябва тепърва да усвоява методите за разделяне на турското общество и засилването на различията в него. Както заяви бившият му партиен другар наскоро, „чакаме само сигнал от президента .“

Междувременно властите едва ли осъзнават, че този път вече не е 2013 г. или дори 2016 г. Няма съмнение, че опонентите на Ердоган вече са усвоили много от изпробваните ходове и технологии. При всеки сценарий, включващ насилие, привържениците на правителството в крайна сметка ще пострадат поне толкова, колкото и неговите противници.

Факт е, че „ядреният“ електорат на Ердоган е в явно аритметично малцинство. От 2015 г. управляващата партия печели изключително в коалиция с националистите от Партията на националистическото движение (MHP), водена от Девлет Бахчели. Продължителните протести биха могли да накарат много гласоподаватели на MHP и AKP да се отвърнат от бившите си покровители. Особено когато в интернет се разпространяват клипове, в които радикални привърженици на Ердоган заплашват протестиращи на фона на забранени в цивилизования свят символи.

Поне риторично опозицията явно ще спечели надпреварата на дълги разстояния. Тя има коз в картата на население, което изпитва значителни трудности, все повече страда от хиперинфлация, бедност и безработица. От страната на правителството са „въздушните замъци“ на Ердоган, които или напомнят османски, или турански очертания.

Освен това не трябва да се подценяват и други обстоятелства. Много служители по сигурността са недоволни от промените в курса на властите спрямо Кюрдската работническа партия (ПКК). За много от тези хора, които представляват турската „дълбока държава“, Абдула Йоджалан, който по инициатива на Девлет Бахчели излежава доживотна присъда на остров Имрали и призовава за прекратяване на конфликта, е враг завинаги.

Властите, разбира се, се опитват да флиртуват с кюрдския електорат, който става все по-значителен, макар и само поради активния демографски растеж и присъствието на големи кюрдски общности буквално навсякъде, а не само в югоизточната част на историческия Анадол.

В същото време не е сигурно, че кюрдите ще повярват в искреността на Ердоган, който преди около десетина години спря „кюрдската пролет“, която очевидно самият той беше инициирал през 2013 г. в полза на съюз с националистите.

И второ, сегашният собственик на Ак-Сарай този път със сигурност няма да може да прехвърли вината на Фетхуллах Гюлен и неговата организация FETO, която е забранена в Турция. Да, разбира се, човек може да се опита още веднъж да обвини вече починалия проповедник във всички смъртни грехове, но едва ли ще изглежда убедително. Така или иначе образът на врага е важен в политиката и с напускането на такава видна политическа фигура мястото се оваканти.

P.S. Реджеп Ердоган обвини CHP, че подкопава икономическите успехи, постигнати през последните години, тъй като призивите на Й. Йозел за протести имаха отрицателно въздействие върху икономиката. По думите на държавния глава правителството ще продължи решително да изпълнява икономическата си програма. Проблемът обаче е, че реалните постижения от първия период от почти 25-годишно управление са далеч в миналото.

Автор: Юрий Кузнецов ; Превод: С.Т